Героизъм, мъдрост, достойнство и чест - това беше ЦСКА в Разград

Дербито на върха между Лудогорец и ЦСКА отмина, а два дни след него тема №1 беше съдийството на лицето Георги Николов Кабаков. И с право - реферът отне славата на 22-та играчи на терена, отне им възможността да се превърнат в герои или грешници. Отне възможността да се говори за тактики, за смени, за красиви голове и изпълнения... въобще отне възможността да се говори и пише за футбол.

В следващите редове все пак ще опитам да се абстрахирам(доколкото това е възможно) от превърналия се в главен герой човек и ще опитам да обясня, защо според мен ЦСКА надскочи себе си в този мач и го изигра на върха на възможностите си.

Източник: startphoto.bg

ЦСКА влезе в мача изключително силно обезкървен. Без опция №1 и опция №2 на върха на атаката, след като се оказа, че Назон и Морено са с травми. Без титулярния си ляв бек Брадли де Нойер, който игра през по-голямата част от сезона и без Жеферсон, който винаги може да помогне с опита си. Това наложи тримата най-поливалентни футболисти в отбора - Вион, Хайнц и Гарсес, да заемат съответните позиции на терена и на практика това лиши Саша Илич от всякаква възможност за каквато и да било ротация.

Източник: startphoto.bg

Въпреки това "червените" изиграха много силно първо полувреме и създадоха куп положения пред вратата на противника. Отборът на ЦСКА спечели категорично централната зона на терена, Гонсалвеш и Пьотровски нямаха отговор на халфовете на "армейците", а това доведе до постоянен тормоз на защитната линия на Лудогорец. Този тормоз направи така, че централните защитници на разградчани да изглеждат комично в определени моменти. Като да речем - при неотсъдената дузпа срещу Хайнц, когато прехваленият аржентинец Русо изглеждаше нелепо и извърши не едно, а две нарушения срещу норвежеца. Ритна го в опорния крак и го изблъска в гръб. Категорична дузпа, която е може би най-важният момент. Тази ситуация можеше да даде съвсем друг ход на мача и ако беше отсъдена, никой не знае как щеше да се развие всичко от там нататък и дали изобщо следващите спорни моменти щяха да съществуват. Другият централен защитник Вердон пък сгреши при втория гол на ЦСКА, той беше пресиран от Хайнц, а това го принуди да пусне много спорен пас към Пьотровски, който пък беше надигран от Кареасо, а Гарсес овенча усилията на всички по веригата с гол. По този начин ЦСКА се прибра на почивка с гол аванс и поне във виртуалното класиране към онзи момент - на първо място с 2 точки преднина на върха.

Ивайло Петев е опитен треньор, но категорично беше надигран от Саша Илич през първото полувреме. Сръбският специалист изнесе лекция на своя по-опитен колега. Какво се случи обаче след това. Петев прибегна до кризисен ход - направи тройна смяна на почивката, като извади един от централните си защитници(Русо), извади още Пьотровски и Пипа. На тяхно място в игра се появиха Кайо Видал, Педриньо и Игор Пластун. Този ход ясно показва, че треньорът на "зелените" е усетил, че е надигран. Можеше ли обаче Саша Илич да освежи състава си? Много трудно...

Източник: startphoto.bg

На скамейката на "червените" бяха Евтимов, Ради Живков, Асен Дончев, Назон, Християн Петров, Бисмарк Чарлс, Туфегджич, Шагоян и Бамба. Кой от тях можеше да даде различен импулс на мача, кой можеше да промени развитието на двубоя? Вероятно всеки един, но и за всеки един може да се каже, че е спорно дали щеше да свърши работа. Най-малкото защото нямат достатъчно игрова практика напоследък, други са контузени или полуконтузени, а трети просто не отговорят на тактическата постройка. В предишния мач срещу Лудогорец например Саша Илич пусна Шагоян в 84-ата минута и смени тактиката на отбора, но тогава ЦСКА изоставаше в резултата и това беше, да кажем, ход на отчаянието в последните минути. А имаше ли изобщо нужда да се правят промени? Ами не - ЦСКА водеше в резултата и играеше добре. Неписано правило е, че когато отборът играе добре, промени не се правят.

Малшансът за "червените" беше, че само три минути след подновяването на играта резултатът беше изравнен. Отлично центриране на Десподов, Тиаго надигра Матей във въздуха и 2:2. Амос Юга не успя да се противопостави на Десподов за втори път - два пъти не му противодейства успешно и ЦСКА допусна 2 гола. Тук е и единствената въпросителна, която можем да продължим да си задаваме - дали Християн Петров нямаше да се справи по-добре от Амос Юга?! Това никой не може да каже, но пък извън тези две грешки на Амос, той се справи с всичките си останали задължения. Пребори се за много топки, пресече много подавания и спря всички други набези на Десподов. Така стана обаче, че двата гола бяха през неговата зона и това се оказа ахилесовата пета на ЦСКА в мача.

Източник: startphoto.bg

Въпреки шока от ранно допуснатия гол през втората част, "червените" не се смутиха и продължиха да играят добре. С напредването на мача обаче трябваше да бъдат вземани решения. Дали ЦСКА да се хвърли да търси победата и какво може да коства това?! Отговорът е ясен. Лудогорец разполага с изключително бързи футболисти, които могат да намерят и най-малкото свободно пространство, от което да се възползват и не само този мач да завърши, а на практика да приключи и шампионата. И сега нямаше да си говори все още за шансове, да се правят сметки и т.н. Вече всички погледи щяха да бъдат вперени към следващия сезон. Сега не е така. ЦСКА изигра прагматично второ полувреме, с умерен риск. Видя се накрая как можеше Игор Тиаго да се възползва от една светкавична контраатака и всичко да свърши. При тази ситуация изключителна роля изигра Мено Кох, който беше изпуснал бразилеца, но няколко пъти много хитро му наруши баланса, което направи така, че Тиаго да не може да се възползва по-добре от шанса си.

Петев направи още две смени в своя състав. Появиха се Мануел Шоу и Спас Делев, които замениха Нонато и Десподов. Саша Илич пък отговори с пускането на Назон, което изглеждаше единственият възможен ход. Хаитянинът замени Шопов, което наложи прекрояване на халфовата линия, в която своето място зае Хайнц, а Назон застана на върха на атаката заедно с Гарсес.

Източник: startphoto.bg

На практика Саша Илич използва всичко налично и го изцеди до максимум. Какъв състав само - цели петима футболисти не играха на обичайните си позиции, което естествено е продиктувано от многото контузии. И ЦСКА се справи, надигра своя съперник в доста по-голяма част от мача и само заради свирката на Кабаков не успя да спечели. Лудогорец пък имаше комфорта да може да отговори с цели 5 равностойни смени, които малко или много освежиха отбора. ЦСКА нямаше този комфорт, но имаше 11 герои на терена в Разград. Всеки един от тях остави сърцето си на "Хювефарма Арена", а това не остана незабелязано от феновете на клуба, които ги изпратиха с аплодисменти.

ЦСКА трябва да се гордее с представянето си и не само в този мач, а през целия сезон. Защото при всички изброени обстоятелства, при цялата прогнила система, при всички контузии и неправди срещу клуба, тези момчета бяха на ръба да си тръгнат с пълния актив от точки в Разград. Това не се случи, но шансове за титла все още има. Шансове има и никой в клуба не бива да свежда глава. Нито футболистите, нито треньори и шефове, нито привържениците. ЦСКА трябва да излезе и да изиграе гордо оставащите три мача, пък да става каквото ще. Гордо, с достойнство и чест - както в Разград.

Баялцалиев пред ТОПСПОРТ: Кабаков повлия на резултата! Лудогорец и ЦСКА играха без ВАР

"Когато искаш всички да са доволни, накрая всички са недоволни"