След малко повече от два месеца Георги Велинов напусна бялата стая, където претърпя успешна трансплантация на черния дроб и се възстанови. Джони говори за нещата от живота и за огорчението, което преживя от любимия си клуб ЦСКА. Въпреки това днес сутринта ще бъде на Панчарево, за да гледа контролата на "армейците" с Миньор. "Какво да правя, като любовта ми към "армейците" е безгранична". С тези думи започва изповедта на легендарния страж...

- Георги, колко време мина?
- Точно 62 дни престоях в болницата.

- Броил си ги?
- Ден по ден. Това, което изкарах, аз си го знам какво беше. Много тежка операция. Но не се оплаквам. Важното е, че сега всичко с мен е наред.

- Какво си мислеше през това време?
- За нищо не си мислех. От банките и системите, които ми слагаха, не ми оставаше време за нищо друго освен да се надявам всичко да е наред. През останалото време спях.

- Може би спаси най-опасната дузпа в живота си?
- Не ставаше дори за това. Беше нещо от много по-близко разстояние. Спасих по-близък удар от дузпата.

- Припомни пак имената на лекарите, които бдяха над теб?
- Искам да изкажа за пореден път благодарност към доцент Владов, който извърши самата операция. Както и към екипа на доцент Кацаров и самия него. Те се погрижиха за мен предоперативно и след  самата операция.

- Какво беше първото нещо, което искаше да направиш, след като се събуди от упойката?
- Събудих се по-рано и първото, което исках, е да говоря. Не можех, защото имах тръба в гърлото, която трябваше да ми я махнат.

- Успя да отидеш и на сватбата на сина ти Венци?
- Да, това стана месец, след като бях опериран. Бях много щастлив, че присъствам на най-тържествения миг в живота на единия от синовете ми.

- Явно петък, 13-и, е щастлив за теб, щом излизаш на този ден от болницата?
- Сигурно е така. Това е най-важното. Другото не ме интересува.

- Кое е другото?
- Ами май са ме уволнили от ЦСКА.

- Какво точно се е случило?
- Преди да вляза в болницата за операцията, водех децата, родени през 1994 година.

- И какво е станало?
- Спас Джевизов ми се обади и ми каза, че отборът вече се води от Галин Иванов, който е начело и на родените през 1998. И ако искам, мога да работя с него. Не мога да приема тази ситуация. Подавам оставка и край!

- Чакай малко. Не може ли да разбереш какво става и тогава да отсичаш?
- Аз съм достоен човек и никому шапка не свалям!

- Не може ли да поговориш с някого в клуба? Трябва да те разберат. В крайна сметка излизаш от толкова тежка операция?
- Ами, ако са решили, че съм некадърен и не ставам да водя отбор, няма да се натискам.

- Джони, защо мислиш прибързано? Ами ако ти предложат да водиш друг тим?
- За мен тези дечица от 1994 година са нещо специално. Те ме върнаха към живота. Заради тях пожелах да си направя тази трансплантация и придобих отново вкус и желание към нещата от живота. А и друго. Бях толкова време затворен в болницата. Изнервен съм и може би имам нужда от почивка. Не се сърдя нито на Спас,
нито на Галин Иванов. Аз лично работата с малките не съм я прекъсвал. Единственото, което ще поискам, е да си поговоря малко с Александър Томов.

- Ти знаеш ли, че той дойде да те види в болницата чак, след като медиите му го припомниха?
- Разбира се, че знам.

- Почувства ли се обиден?
- Всеки сам отговоря за себе си. Истината е, че дойде да ме види, след като се вдигна шум по телевизията.

- Защо с хора като теб, които са дали толкова много на ЦСКА, изведнъж се получава така с тях?
- Не е само с мен. Преди време един шеф в ЦСКА - Георги Ананиев, каза в очите на Иван Зафиров "Дал си за ЦСКА. Ама навремето, като си играл, си и взел." Така че, това са хора, които нямат усещания дали даден футболист е легенда на клуба или не. Те гледат на хората като на бройка. А аз все пак съм излизал в чужбина. И с ЦСКА, и там, където съм играл. Големите клубове си почитат  играчите. За тях това е история, която трябва да има продължение. Когато нов футболист дойде в Реал или Бенфика и види портретите на Ди Стефано и на Еузебио и после самите тях като клубни посланици, става нещо велико. Така се създава самочувствие в играчите, което помага да се печелят големите битки на терена. Да не говорим, че техните деца и юноши, да са в постоянен досег на живо с големите имена, също е нещо невероятно.

- Какво ще правиш, ако не ти дадат пак същия набор 1994?
- Ще си потърся работа другаде.

- Само не ми казвай, че ако ти предложат от Левски, би отишъл там?
- За Левски няма да помисля никога. Все пак някои неща в живота си имат граници. Без работа да остана, там не мога да отида. Навремето, преди мач със "сините", озлобявах страхотно. Като свършеше мачът, отново ставахме приятели с моите колеги от "Герена". Но на терена ставах като бик. След това - не. Не одобрявам това някой, след като е свършила срещата, да се мрази с другия. Особено при нас футболистите. Ние си изкарваме хляба с тази професия. Но съм си цесекар в червата. Това е.

- Виждаш ли се в Славия или в Локо(Сф) или другаде в страната?
- Да ти кажа право - не. ЦСКА си е моята любов. Какво да направя, като си обичам отбора.

- Ще се върнеш ли в такъв случай в ЦСКА?
- Не. Обиден съм страхотно. Те са направили тази рокада, докато съм бил в болницата.

- Чувстваш се напълно здрав да водиш момчетата?
- Да, разбира се. И докторите ми го казаха. От началото на август мислех да се върна на "Червено знаме". Но сега не знам. Първо трябва, както ти казах, да поговоря с Александър Томов.

- Следиш ли какво става с мъжкия отбор на ЦСКА?
- Доколкото можех да проследявам нещата от болничната стая. Смятам да ги гледам на Панчарево в контролата с Миньор. От все сърце им желая титла тази година и да продължат колкото може по-напред в групите за купата на УЕФА.

- Смяташ ли, че в днешния футбол няма мъжкари като теб и съиграчите ти от вашето поколение?
- Аз не смятам, че е така. Всяко поколение идва със своите особености и със ситуацията, с която трябва да се съобразява. Ние по наше време живеехме добре. Ако знаехме, че ще дойдат по- скъпи години, сигурно щяхме да спестяваме повече. Не може да се каже, че днешните играчи не са мъжкари. Сигурно тези преди нас са казвали за моето поколение, че сме разглезени. Не трябва така да се говори. Ако Боби Чарлтън играеше днес, а Бекъм - в ония години, ролите щяха да бъдат разменени. Просто всеки един по свой начин е символ на своята епоха.

- Значи разбираш днешните футболисти, които искат да взимат повече пари?
- Абсолютно. Животът днес е по-скъп, а трайността и рисковете от контузии в нашата професия не са се променили. Даже в съвременния забързан футбол, където сблъсъците са много повече, има много по-голям риск от контузии. Затова и финансовите застраховки трябва да са много по-големи.

- След като поговорихме за други неща, да те върна пак към ЦСКА. Пак си помисли - още ли се чувстваш обиден на клуба?
- Да, засегнато ми е достойнството. Но не от четирите букви, които обичам. А от други хора.

- Все пак, ако ти отворят широко вратата, какво ще направиш?
- Ами какво. На ЦСКА не се отказва, още повече, когато си свързан с "армейците" завинаги.