ЦСКА обяви официално трансфера на Георги Йомов от Славия. Юношата на Левски говори пред сайта на клуба.
"Армейци,
ЦСКА привлече крилото на Славия Георги Йомов. Двата клуба финализираха и последните детайли по трансфера и във вторник офанзивният халф ще започне тренировки с новите си съотборници.
23-годишният футболист идва на Армията след петгодишен престой при "белите", където записа 111 мача във всички надпревари, отбелязвайки 16 гола и 20 асистенции.
През 2018 г. той стана носител на Купата на България, донасяйки трофея с вкарана решителна дузпа срещу Левски. Йомов веднага ще бъде на разположение на наставника Стамен Белчев, като ще бъде картотекиран и за предстоящото участие на червените в Лига Европа", пишат от ЦСКА.
"На ЦСКА не се отказва! Веднага приех възможността да премина в най-успешния български футболен клуб. Познавам повечето от момчетата, с които съм играл в националните гарнитури на страната. Личните ми амбиции напълно се припокриват с тези на клуба, а те са да се борим за победа във всеки мач, титла и купа на България, както и отлично представяне в Лига Европа през този сезон и занапред. Ще дам всичко от себе си да се преборя максимално бързо за титулярно място в състава и да докажа на най-великата публика, че заслужавам да нося червената фланелка!", каза Йомов пред сайта на клуба.
УмеренЦСКА
на 17.08.2020 в 20:41:33 #16"Ако Йомов беше подписал с ЦСКА 1948,сега щяха да валят обиди,какво гоедо бил и т.н." -------- Ами да беше подписал, някой да го е насилвал? Галин е пенсионер, подписа с Числото за да си докара нещо до пенсията. Йомов е по-млад, какво да му се сърдят антицесекарите? Човекът си гледа професията, босът му- също! Айде, стига вече тия глупости, като че футболистите трябва да не си гледат заплатите, а да се ориентират по "произхода" си или по "историята"... Кога ще се научат някои в какво време живеем! ТРИДЕСЕТ години май не стигат да влезе в нечии кратуни понятието "пазарна икономика"....
blue_canary
на 17.08.2020 в 20:36:57 #15А че стадните припсове ще припознаят и Скрита сила Микрево,ако играе на Армията е вън от съмнение.Стига да си плати, естествено и се закичи с имблемътъ
УмеренЦСКА
на 17.08.2020 в 20:31:47 #14...Йомов бил "левскар", пък и "предател на синята идея"? Стига глупости, съвременният професионален футбол е такова нещо, което изтрива всякакви глупашки "истории", сътворени от разни мозъкопромивачи... ...В тоя смисъл, естествено, не се намират в нашия форум слависти, които да обвинят футболиста в "предателство" на "бялата идея"! И правилно, босът рече, футболистът се завтече... ...Друг е въпросът какво ще излезе от Йомов като играч на ЦСКА, много работи зависят от самия него, но не от някакви "идеи", които в наше време не струват и половин грош...
blue_canary
на 17.08.2020 в 20:30:29 #13Ай,ша пусна сълза за сърцераздирателния комент на остарелия червен фен и неговата носталгия за играта на умрелата.
Ма неговото отборче има 6 титли от как бай Тошо го нема,той ся се сети да търси сметка на привлечените бежанци и играта им 
А и явно не е гледал вчера мача,щот неговия нов отбор,който играе на Армията показа точно това което иска той и визира. 
fanty
на 17.08.2020 в 20:15:32 #12Тошко Барзов дядо му беше много готин футболист, нисък , повратлив, техничен, нещо като Месси ама по 2. Юноша и завършен играч на Черноморец На, После заживя в една панелка в Х.Димитър Сф. Преди много години ,много пъти сме сядали заедно на маса
pala4a
на 17.08.2020 в 20:13:38 #11ОТВОРЕНО ПИСМО до всички, които работят за ПФК ЦСКА, и до цялата червена общност Казвам се Димитър Стоянов, на 77 години съм. Привърженик съм на великия клуб, откакто се помня; вече повече от шест десетилетия редовно съм на стадиона. Бил съм на паметните мачове с Аякс, Ливърпул, Байерн и на безброй други срещи, включително и на петъчния мач с ЦСКА 1948. И точно той ме подтикна да напиша тези редове. С тях не искам да обидя никого. Знам, че на някои хора те ще са неприятни, но съм убеден, че повече не трябва да се мълчи. Трябва да кажем, че царят е гол! Към играчите в червени фланелки (моля малцината, говорещи български, да го преведат на останалите) Драги младежи, наясно съм, че престоят на Армията за вас не е нищо повече от стъпка в професионалното ви развитие. Кратък епизод, бизнес начинание, така да се каже – човек все трябва някак да си изкарва хляба. Какво пък, в това няма нищо лошо. Такъв е футболът днес, такива са времената; романтичната ера явно е отминала. Има обаче два момента, на които бих обърнал вашето внимание. Първо. Във всяка сделка е редно партньорите да спазват задълженията си. През последните четири години клубът стриктно спазва своите. Ако се съди по вашите думи, имате всички условия за работа и нито веднъж не са забавяни заплатите ви. Вие обаче съвсем не се отнасяте така към своите ангажименти. Вместо да играете футбол по 90 мин на седмица, вие кой знае защо играете само по 30 – през последния половин час от срещите. През останалото време се разхождате като английски лордове, лениво търкаляйки топката далеч от вратата на противника. Така не е честно! Щом ви плащат за нещо, заработвайте парите си. Второ. Това ваше поведение няма да ви донесе нищо добро, няма да ви помогне да се развиете и израснете като футболисти.И не вярвайте на басни: че имате качества, че всичко е наред и че остава само да надградите уменията си. Не, затънали сте в блато и от него пътят е само надолу – към третодивизионен отбор в Турция или борещ се за промоция в професионалния футбол клуб от Молдова. От тази убийствена посредственост се излиза само с много труд, какъвто вие очевидно не желаете да полагате. Към треньора Уважаеми г-н Белчев! Вие имате репутацията на много трудолюбив, сериозен, дисциплиниран и скромен човек и аз не се съмнявам, че тя е заслужена. Винаги съм оценявал усилията ви и затова ми е много трудно да изкажа критичните си бележки по ваш адрес. Но ще го направя, точно защото ви уважавам и мисля, че заслужавате искрено мнение, а не лицемерни похвали. (Аз също скандирах при завръщането ви това лято „Стааамен Бел-чев!) Не се мисля за голям разбирач, моята професия е далеч от футбола, но като редови зрител и привърженик на отбора отдавна съм разбрал, че изповядваният от вас стил на игра е пагубен за ЦСКА. Вие сте споделяли пред нас, червената общност, че се стремите отборът „да държи топката, да контролира мача и да играе нападателно“ (цитирам ви по памет, но почти дословно). Не зная как вие си представяте такава игра в идеалния й вид, но онова, което на практика се получава, е много жалко и отвращава публиката. Вероятно сте поставили на играчите като цел номер едно да пазят притежанието на топката, та по такъв начин „да контролират мача“. Но такъв стил на игра може да бъде резултатен, само когато го практикува някогашната Барселона на Гуардиола - онази с Шави, Иньеста и Меси, които са съвършени техници и могат наистина да държат топката колкото си искат и да налагат волята си въпреки усилията на противника. За съжаление вашите играчи са със силно ограничени възможности – и технически, и физически, и морално-психически. Те могат да изпълняват тази задача само по един начин – като през по-голямата част от мача си подават напред и настрани пред собственото наказателно поле. Прегледайте запис накойто искате свой мач и ще видите, че играчът, който получава топката, в 90% от случаите, преди да предприеме каквото и да е, поглежда назад и настрани. Това се е превърнало у тях в безусловен рефлекс! Обяснението е много просто: пасът напред е много по-труден и шансът да бъде сгрешен и да предизвика критика е по-голям. Така онова, което вие си въобразявате, че е контрол върху мача, е всъщност пилеене на игрово време и вкарване на срещата в русло, удобно за противника. А когато започне да наближава краят и вече просто се налага да се играе по-напористо, играчите ви започват да се притесняват, да бързат и игровото им безсилие още повече се задълбочава. Другият ваш съвет към футболистите също играе лоша шега на отбора: да са търпеливи, спокойни и тогава накрая все ще се получи. Не че търпението и спокойствието не са ценни качества за футболиста. Но те не трябва да са самоцел, в името на която се жертва всичко – поддържането на високо темпо, агресията, атаката, натискът върху противника. Тези качества могат да се проявяват и тогава, когато се играе бързо и агресивно. Уви, от години отборът на ЦСКА играе мързеливо, бездушно и отпуснато под претекст, че така проявява търпение и спокойствие и изчаква своя момент. Такова е поведението му не срещу някакви грандове (тогава може би би било донякъде оправдано), а и срещу най-посредствени български отбори. Кога за последен път, г-н Белчев, ЦСКА е упражнил силен домакински начин в началото на мача – пък бил той и стихиен? Кога отборът е прилагал преса на противниковия състав по-продължително от 10 секунди? Кога поне едно полувреме е изиграно смело, напористо, агресивно? Страхувам се, че е било много, много отдавна. На вашия ЦСКА е чужда бързата, внезапна атака, заварваща противника неподготвен. Точно обратното: докато играчите ви „контролират мача“, мотаейки се с топката пред собственото си наказателно поле, другият отбор спокойно се подрежда в ешалонирана отбрана и когато накрая мудно дотъркалятекоженото кълбо до нея, преодоляването й става много трудно – дори ако играете срещу непретенциозен клуб. Така гледката от трибуните е тъжна, отчайваща. А защо на вас тя изглежда по друг начин, аз, ей Богу, не мога да разбера. „Надиграхме противника, но само някои наши грешки ни лишиха от трите точки…Липсва ни само ефективност пред гола…Работим за отстраняване на слабостите“ и т.н., и т.н. Всичките тези клишета звучат просто нелепо на фона на видяното трагично безсилие на терена, повярвайте ми! Отборът играе вяло, отпуснато, безидейно, предвидимо и беззъбо. Към собствениците и техните сътрудници Уважаеми г-да Ганчев и Инджов, дължим ви безкрайна благодарност, че направихте и продължавате да правите толкова за любимия ни ЦСКА, че извадихте клуба от пропастта, че го стабилизирахте и влагате толкова средства и сили за неговото по-нататъшно развитие. Но и на вас няма да спестя истината – такава, каквато я виждаме ние – хилядите безименни редови привърженици. А тя е, че в управлението на отбора постоянно, с отчайваща упоритост и последователност се повтарят едни и същи слабости. Те са ви много добре известни и без моето напомняне: постоянни провали при избора на треньора, водещи или до непрекъсната въртележка, или –обратно – до неоправдано търпение към някой, доказал своята несъстоятелност; непрекъснат поток от анонимни играчи, чието единствено достойнство е, че са с африкански корени и имат френски, португалски или нидерландски паспорти; занижени изисквания към показваното от футболистите на терена и т.н. Искам да се спра само на два момента. Първо. Разбирам, че отбор като ЦДСА се издържа трудно и съвсем не е лесно да се намират средства за това – всеки месец, всяка година. Затова и не мога да приема, че бизнесът с купуването (евтино) на играчи и след година-две продаването им (за повече пари) в чужбина трябва да се отхвърля и осъжда. Но когато този бизнес е главна цел, в името на която се жертва качеството на играта, представянето на отбора и имиджа на ЦСКА, това вече е недопустимо. А ние сме свидетели на непрекъснато повтаряне на тази сага в различни варианти. Считам, че това е коренно погрешна политика. От една страна, не е съвсем сигурно, че финансовата изгода от нея е толкова голяма. Ако от парите, получени от няколкото сполучливи трансфера (впрочем те не са повече от 3-4) се извадят средствата за големите заплати, които цяла рота неутвърдили се в отбора чужденци са получавали през годините, печалбата едва ли ще е толкова голяма. От друга страна, тази политика коренно противоречи на обявяваната от вас линия на постепенно утвърждаване на млади български играчи. В това отношение успехът е само един: Валентин Антов. Къде са Тонислав Йорданов, Мартин Смоленски, Митко Митков и още няколко други безспорно талантливи младежи? Те за по няколко години са изпращани в отбори от втора лига „за обиграване“…Колко игрово време получи Ахмед Ахмедов от привличането му до днес? Сравнете го с безкрайните часове, през които всички чакаха А. Соу „да се отпуши“. А пропо, този играч е срам за отбора. Централен нападател, който по шест месеца „е запушен“, който непрекъснато играе с гръб към вратата и в случаите, когато овладее топката, при опита да се обърне почти винаги му я отнемат, който не умее да играе добре с глава, който периодично се спъва в топката или се подхлъзва и пада в решителния момент, който на 7-8 чисти положения вкарва най-много едно – такъв „водач на нападението“ няма място в отбор с името ЦСКА! Ако Т. Йорданов беше получил една десета от кредита на доверие, гласуван на Соу, досега да е станал футболист от европейска величина! Към привържениците Братя, спрете безрезервно и безусловно да подкрепяте играчите, когато те, обхванати от апатия, се мотаят пред собствената си врата и не помислят за неща като агресия, натиск, атака, удари към вратата и голове. Не им пейте песни, напротив освирквайте ги в такива моменти. Великият А. Никодимов, неповторимият П. Жеков и още много други легенди на клуба неведнъж припомнят: „Навремето, ако играехме зле, още на десетата минута започваха да ни освиркват.“ И наистина беше така. Сега футболистите остават с впечатление, че винаги са „играли добре“, че „са дали всичко от себе си“ и че само някои индивидуални грешки са ги подвели. Те искрено вярват в това и в следващия мач отново проспиват две трети от мача. И отново повтарят, че са „професионалисти“ и че „продължават да работят“, и да се борят, като „играят мач за мач“. Затова когато след поредната слаба игра тези приятели дойдат пред сектор Г, за да ви се покланят, просто им обърнете гръб и потеглете към къщи. В заключение ще споделя едно свое съкровено желание. Иска ми се да изгледам поне един мач, в който ЦСКА да играе храбро, решително, нападателно, ентусиазирано; да атакува и мачка противника, да обсипе вратата му с удари и накрая да получи заслужено нашите аплодисменти.Тогава и крайният резултат не ще бъде толкова важен, защото няма да се срамувам от играта на отбора. Дано доживея това! 09.08.2020 Димитър Стоянов
УмеренЦСКА
на 17.08.2020 в 20:03:18 #10...Голямо предизвикателство ще е пред Стамен Белчев да "усвои" в отбора този футболист с нелоши качества, но свикнал на системата на Венци Стефанов... Много зависи от самия футболист, дано да е наясно, че едно е да бъде титуляр в Славия, друго е в ЦСКА...
krasimir-ivanov-OGroEhM5
на 17.08.2020 в 19:52:38 #9НА ЦСКА НЕ СЕ ОТКАЗВА
Този вече ме спечели 
такова тире сложи на сите роги 
litex-mikre
на 17.08.2020 в 19:52:28 #8Тоя кога му почерня ***-о,та на Ловеч не се отказвало
Странен трансфер,да идеш от софийската Славия в по-машкия урод от микре,населен предимно с туземци и борчета 
le joker
на 17.08.2020 в 19:51:17 #7не беше ли роднина на Тошко Барзов? Успех на момчето,де
blue_canary
на 17.08.2020 в 19:50:31 #6Йомов взимате,не Гаринча.
УмеренЦСКА
на 17.08.2020 в 19:43:58 #5...Ако не друго, Йомов е печен, та препечен в нашенското първенство, няма да му трябва много време да се адаптира. Е, няма да играе в много предварително уредени мачове, които са специалитетът на Венци, ще трябва да се приспособи към някаква по-голяма отговорност. Работа е на треньора да го постави на подходящо място и да изцица от футболиста уменията му. Дано Йомов се окаже професионал на нивото на нашенското първенство и бързо да се отърве от "синдрома" на Славия. В ЦСКА е съвсем различна работата, гонят се по-високи неща от тези, на които е привикнал под крилото на Венци...
Rafata
на 17.08.2020 в 19:42:27 #411 бест, че беше фрапантен пропуска му е факт. Но мисля, че беше при 1:0 за нас и просто трябваше да продължим да натискаме и играем. А Енрике след контузията е надъхан много и ни е най острото крило
11_best
на 17.08.2020 в 19:36:07 #3Аааа не Енрике изгоря фатално след поредния пропуск на празна врата. Кога сме виждали Енрике ето така: https://www.youtube.com/watch?v=PgwR3vfA8xQ
ChernotoVlechugo
на 17.08.2020 в 19:32:42 #2Успех,на момчето
Rafata
на 17.08.2020 в 19:30:29 #1Още срещу Ботев, другия кръг, тоя по дясното крило, Енрике в ляво. успех