- Евгени, дали съдбата си взе от теб това, че досега вкарваше голове на по-маловажни съперници?
- Не бих казал. Всеки мач е сам за себе си. Наистина, ако имаше възможност да избирам, бих си дал досегашните голове за един, ама победен срещу Левски.

- Защо едно от най-сериозните положение за ЦСКА дойде в края от защитника Тунчев?
- Истината е, че в този двубой с Левски ни липсваше завършващия удар. Не знам как е изглеждал мачът от трибуните, но долу на терена се опитвахме да направим всичко, за да вземем мача, а накрая да изравним. Но повтарям - нещо в завършваща фаза липсваше. Тъй като аз бях от тези, които играят на върха на атаката, си признавам, че не бях на предишното равнище.

- Някои от колегите ти се оплакаха от ранния час на срещата и че им било топло. Ти също ли ще се хванеш за тази причина?
- Напротив. Вината си е в нас. В Англия съм гледал толкова мачове между Манчестър Юнайтед и Ливърпул, които започват в 12 на обяд и въпреки това отборите играят страхотно.

- Шампионатът май приключи?
- На книга, да. Но на терена - не. Ако се играе феърплей, все още имаме шанс. Но вече трябва да разчитаме и на други отбори.

- Присъединяваш ли се към мнението на Ивайло Петров, че съдията Флайшер нарочно е назначен от БФС, за да пореже ЦСКА?
- Ивайло е емоционален и открито казва какво мисли. Аз ще допълня становището. Когато ЦСКА губи, трябва непременно да търсим вината само и единствено в себе си. А когато Левски е изгубил вечното дерби, тогава се толерират хиляди външни причини за тяхната загуба. Проблемът е, че конкретно на този германски съдия нищо не може да се направи. Защото не е нито международен арбитър, нито български рефер, за да му се потърси тук отговорност. Но тъй като в ЦСКА не сме свикнали да обвиняваме другите за нашите загуби, затова пак ще повторя, че вината си е лично в нас. И още със следващите мачове с играта си ще трябва да се извиним пред публиката, пред треньора Стойчо Младенов и пред ръководството.

- Тъй като си под наем в ЦСКА, ако отборът не стане шампион, ще останеш ли тук?
- Когато ме поканиха пак в ЦСКА, взех трудно решение заедно със семейството да се върна в София. Тук съм, за да продължавам да играя на "Армията" и разбира се с огромната надежда да вдигна шампионската титла. Знам, че сега по-реално изглежда гоненето на купата на България. Но съм наясно, че критериите тук са огромни и само тази купа няма да задоволи взискателната ни публика.