Спас Делев можеше да се окаже поредният бърз и необмислен трансфер на ЦСКА. Остава през зимата да бъде продаден някъде из необятния руски пазар Маркиньос, а защо не и от страна на Славия Раис МБоли и "армейците" спокойно могат да се върнат ако не в първи, поне в пети клас.

Миналата година така се постъпи с Иван Иванов и особено с Иван Стоянов. Видя се каква дупка в средата на терена и в атака остави липсата на племенника на Данчо Лечков. Реално погледнато каквато и "нощна птица" да бе Иван Иванов, то той повече си тежеше на мястото от уж най-прилично играещия измежду всички некадърни италианци Джузепе Акуаро. Като се започне от първия кръг, когато Акуаро се остави да бъде изблъскан от Дембеле (друг е въпросът,че трябваше да се свири фаул в нападение на малиеца), до последния с Академик, в който остави празно пространство за гола на "студентите".

И в крайна сметка къде отидоха да се развиват двамата Ивановци. От 31-кратния шампион ЦСКА бяха пратени в Алания (Владикавказ), който изпадна от Висшата Руска лига. Сега събудилият се при Радуканов, основен играч на ЦСКА Спас Делев щеше да отиде в незнайния Волга Нижни Новгород, който на всичко отгоре е новак в същата Висша Руска лига. Дали след време ако Волга отново се върне във втория ешелон на Русия нямаше да му се търси на Спас нов отбор, за да не зацикли кариерата му?

Заради някакви пари, които идват в клуба от тези пишман трансфери, с които временно се запушват финансови пробойни отборът на ЦСКА губи качествени играчи. И отново изпада в омагьосан кръг и трябва да търси нови. За да атакува групите или на Лига Европа, или това което за момента е невъзможно - Шампионската лига. А ако се махат периодично футболисти като Иван Стоянов, Спас Делев, да не говорим за Маркиньос, тогава Шампионската лига ще се гледа през крив макарон.

Не е ли по-добре да се запази един наистина можещ състав и реално да се търси влизане в Шампионската лига, откъдето ще дойдат много повече пари отколкото от някакви дребни трансфери в незнайни отбори. Да, добре би било да бъде руски отбор. Но да е от нивото на московските ЦСКА, Спартак, Динамо или Локомотив. За Зенит в момента е трудно изобщо да се мисли. А името Рубин навява Казанска афера. Но явно се търсят за момента съвсем не класни руски отбори, защото са нужни пари за моментно закърпване на бюджета.

Това обаче далеч нямаше да бъде първото прибързано трансфериране на футболисти. През есента на 1996 година в ЦСКА дойде техничарят от Войсил Костадин Видолов. Не бе минал и един шампионат и през зимата на 1997 с частен самолет елегантният футболист бе закаран до Бурса през една мразовита нощ, където подписа набързо с турския тим. Но поне остана там до 1999 година.

Другият случай бе с Анатоли Нанков. Толята се завърна за втори път в ЦСКА през есента на 1995 година. През лятото на 1997 година само за няколко часа без самия той да знае подробности бе трансфериран от "Армията" на "Надежда". В последствие Нанков игра за Локо (Сф) до 2000 година.

Имало е, има и ще има със сигурност и други необмислени трансфери. Но нека бъдат сведени до минимум, ако в ЦСКА искат да направят отново качествен отбор, който да се бори както някога на високо ниво в европейските клубни турнири.