Точно така, г-н Томов, сезонът не е провален. Най-после и вие да кажете една истина. Това не беше провал, а тотална издънка. Огромна, колкото озоновата дупка. Надвиснала със страшна сила и изсмукала кислорода от Борисовата градина.

Когато клуб като ЦСКА остане без въздух (разбирай нито една спечелена купа за сезона), разочарованието не е очевидно, а очевадно. Но добрият стар политик предпочете да си зарови главата в пясъка и да не погледне крещящата действителност. За него изглежда калъфките са ценни и нищо чудно да ги видим поставени във витрината на иначе богатия на трофеи музей на "Българска армия".

Дотук с иронията. За трагичното състояние, в което изпадна ЦСКА, вината е само и единствено в тези, които командват парада най-отгоре - Митал и Томов. На 4 декември индиецът дойде с гръм и трясък като нов собственик на клуба. Появи се за кратко, поразгледа стадиона и си замина. Остави всичко на дясната си ръка. Тя започна да ръкомаха и да обещава. Действие нямаше, само приказки. Празни, обвити в розови мечти. Без грам реализъм.

Новите босове направиха първия си голям гаф, още преди да им стъпи кракът на "Армията". Акостираха неподготвени. Без концепция, без назначено ръководство, без идеи. Само с речи и слова. Още тогава на фена му бе станало ясно, че промяната е жизненонеобходима и трябва да бъде извършена на секундата. Времето бе с ЦСКА, но ЦСКА не бе с него. Вкарването на Емил Костадинов закъсня с цял месец. Емо се появи на "Армията" едва в началото на януари. Смяната на Пламен Марков се забави. Вместо да извърши рокадата още в края на календарната година, Томов засипа с похвали севлиевския специалист и пусна поредната лъжа - колко много му вярва и как вижда Пламен да триумфира на върха в края на сезона. Пари за селекция не бяха отделени.

Митал и Томов влязоха страхливо във футбола, а после, когато ЦСКА бе притиснат до стената, вече бе късно. Да, треньорската рокада стана факт, Стойчо Младенов смени Марков, а Емо Костадинов получи спортно-техническата власт. Но "червените" изоставаха в класирането, след като пропиляха първите си два пролетни мача с Черно море и с Локо (Пд). Вярно, впоследствие пред ЦСКА изникна нова възможност за атака на титлата, но липсата на качествени зимни попълнения и серията от контузии на основни футболисти препъна тима. Обстановката съвсем се изнерви, играчите взеха да се бият помежду си, вместо да печелят на терена. За всичко това, включително и за буйните страсти, вината е във вас, г-н Томов. Защото, ако бяхте влезли като истински ръководители в ЦСКА през зимата, пролетта нямаше да е толкова мрачна.

Днес някои люде всячески се мъчат да хвърлят вината върху Емо Костадинов и Стойчо Младенов. Други пък намесиха и мениджъра Боби Божинов, обвинявайки го в прибиране на комисионни и пробутване на некадърни футболисти в ЦСКА. Горките, явно не знаят, че единственият качествен играч,  който пристигна на "Армията" през зимата, е Кабус. Доведе го Божинов. Мароканецът бе свободен агент, а обвиняваният в далавери импресарио не е прибрал нито лев от тази сделка. Но даже и да получи, какво срамно има, след като си е свършил работата и е докарал наистина ценна покупка.

Трети директно поискаха оставки и нови рокади, с които ЦСКА ще затъне още повече в подгизналото блато. Кръговратът на безсилието няма да има край, ако Митал и Томов най-сетне извадят пари за селекция. Аз продължавам да твърдя, че тандемът Костадинов-Младенов е възможно най-добрият вариант за ЦСКА. Резултатите ще ги видим скоро, когато набелязаните от тях играчи сключат договори с клуба. Въпросът е да подпишат. Въпросът е Томов да действа...