Когато стане дума за чужденците, играещи в България, много често се чуват различни оценки и мнения.

Но най-често специалистите смятат, че идващите от други страни футболисти са с класа под нивото на нашите родни таланти. Че са прехвалени и са предпочитани от българските треньори само заради това, че са чужденци.

В ЦСКА обаче нещата не стоят така.

Фактите красноречиво доказват класата на чужденците в Борисовата градина. Разбира се, и в този случай има изключения.

И на "Българска армия" са се подвизавали какви ли не знайни и незнайни герои от чужбина, като дори и в момента някои от тях все още стоят в отбора и са разнасяни като куфари нагоре-надолу из подготовките на тима.

От началото на пролетния сезон, който ще остане в историята на ЦСКА като най-слабия в цялата история, двамата треньори на "червените" Миодраг Йешич и Пламен Марков са използвали 8 чуждестранни футболисти.

Петима от тях са стопроцентови титуляри в почти всички мачове на "армейците".

На вратата от началото на пролетта се залага на Оливер Ковачевич, като той е участвал във всички срещи за първенството и купата на България без пропусната минута. Сергей Якирович, Фуртадо, Трика, и Хидиуед също са на линия за всеки мач на ЦСКА.

Въпреки че на "Армията" имаше върховна криза и тя все още не е отминала напълно, тези хора доказаха, че имат място в стартовата единадесеторка на ЦСКА. От 17-те вкарани гола от старта на пролетния полусезон 10 са дело именно на легионерите.

Португалецът Жозе Фуртадо вече има четири попадения с червената фланелка, след като бе съсипан от критики от страна на феновете. Мурад Хидиуед донесе важни точки на тима с трите си гола. Въпреки че не се представя както през есента, мароканецът все пак е класа и с негово попадение ЦСКА успя да отстрани Литекс за купата на България. Иначе и този мач щеше да попадне в графата куриозни от страна на "армейците".

Мурад донесе и измъчената победа над Ботев още в първия пролетен кръг. Фуртадо и Якирович вкараха двата гола при победата над Пирин 1922. Успехът бе едва трети тази пролет, но бе много важен с оглед на останалите мачове и безумната игра на отбора от началото на месец март.

Докато вината за кризата в клуба съвсем логично се хвърля върху чужденците, българските футболисти с нищо не доказват, че са с нещо по-добри от тях. От началото на пролетта 12 родни играчи са обличали червената фланелка. На голяма част от тях ролята им обаче е повече второстепенна, използвани са за бавене на времето.

Дани Георгиев, Йордан Юруков, Иван Иванов, Бранеков, Георги Илиев и Тунчев играха в повечето срещи само заради това, че голямата част от титулярите са контузени. Всички български футболисти са далеч от позната си форма от есента. Нито Данчо Тодоров, нито Емил Гъргоров правят нещо, откакто тимът бе обзет от тежката криза. Да не говорим за Христо Янев, който напоследък е толкова слаб, че публиката вече ръкопляска, когато е сменян по време на игра.

Единствено Велизар Димитров се опитваше да играе, но той пък се контузи и от доста време не е излизал в официални срещи. Българските играчи са вкарали и по-малко голове в сравнение с чуждестранните си колеги - само седем.

Попаденията на нашите нямат и кой знае какво важно значение за отбора. Гъргоров отбеляза два гола на Берое за купата на България, Тунчев и Данчо Тодоров реализираха също срещу старозагорци, но в двубой за първенство, все в срещи с маловажно значение.

Когато става дума за сравнение между чужденците и българите в ЦСКА, още един факт е в полза на легионерите. Чуждите нови попълнения, които дойдоха по време на зимната пауза, се наложиха по-бързо от българите. От осемте нови играчи четирима са чужденци - Ковачевич, Трика, Фуртадо и Мутафчич.

Трима от тях заиграха почти веднага като титуляри. Останалите четирима бяха от Локо (Пд). От тях обаче само Г. Илиев може да се счита за титуляр, и то само докато на терена се завърне Велизар Димитров. Котев и Тунчев също едва ли ще попадат в стартовата единадесеторка, след като на зеленото игрище бъдат отново Тиаго Силва и Вальо Илиев.