Някой беше казал, че футболът е разцепване между възторга и страданието. В ЦСКА обаче остана само второто. Толкова много страдание, че в неделя на мача в Ловеч червените запалянковци не издържаха. Разпраха оградата и тръгнаха към терена.
Защо? Едни казаха, че се ядосали на своите. Други, че искали да подкрепят своите, ама по-отблизо. Трети псуваха съдията, че отменил гол. Дучето пък чул за някаква несправедливост срещу ЦСКА.

Истината обаче е друга. На червените страданието им дойде в повече. На хората им писна. И тръгнаха през оградите, към игрището.

Титла на тепсия


Точно преди четири години всички на Армията бяха щастливи. ЦСКА спечели титлата, пречука европейския шампион Ливърпул на "Анфийлд", смачка с тревичките в два мача Байер (Леверкузен). Водеше със седем точки пред Левски. След това треньорът Миодраг Йешич профука всичко и поднесе на Левски титлата на тепсия. Мъка, та мъка.

Малко по-късно собственикът на клуба Васил Божков се махна, тъй като му писна да си плаща, за да го псуват. Постара се да остави ЦСКА в ръцете на богат човек - индиеца Прамод Митал. Той и Александър Томов внушиха на хората, че се готви грандиозен проект за ЦСКА. Плановете включваха спечелване на титлата, отбор за Европа, влизане в Шампионската лига и ултрамодерен стадион за чудо и приказ.

Да вярваш в Лупи

На Митал и Лупи хората им повярваха. Дълго време обаче отказваха да повярват, че ЦСКА се издържа с кредити, затъва в дългове, а заради комисионите в най-успешния български клуб се влачат чужденци от кол и въже. Истината за последното лъсна още на мача с Тулуза. Банда отчаяни французи, борещи се за мястото си в първа лига, направиха за смях тима на Стойчо Младенов на Армията. В крайна сметка ЦСКА стана шампион, с 16 точки повече от Левски. Червените се радваха и пируваха на Армията и в НДК. Тържествата обаче свършиха, дълговете останаха. Няколко дни по-късно титлата замина в коша за боклук, след като УЕФА изрита ЦСКА от европейските турнири.

Есенни надежди


Миналата есен на Армията пак повярваха, че всичко лошо е зад гърба им. Противно на прогнозите, тимът на Чичо Пенчо водеше класирането до края на полусезона и насмалко да завърши като есенен първенец. Нещастен гол в последната минута на мача в Мездра свали червените от върха. Съперникът Левски обаче играеше с най-слабия отбор в историята си и изглеждаше фасулска работа ЦСКА да се справи с него напролет.

Кралете на боклука

Голямото щастие настъпи през март, когато омразният Лупи и зарязалият ЦСКА Прамод Митал напуснаха ЦСКА. Дойдоха Кралете на боклука от "Титан". Обещаха пари, купи и победи. Хората и на тях им повярваха, къде ще ходят.

Доведоха нов треньор - Любо Пенев, в комплект със славния испанец Хесус Паредес, печелил като помощник в националния тим Евро 2008. Купиха играчи за над 1 млн. евро. Спечелиха десет победи една след друга. Пречукаха всичко живо от пето място надолу. Дръпнаха на Левски с четири точки. Титлата изглеждаше само въпрос на време, вече се правеха сметки за влизане в Шампионската лига.

Шамарът от Левски

Дойде 9 май. Никой в амортизирания Левски не се надяваше на нещо повече от щастливо равенство. Омразният Гонзо се контузи още в началото, след това напусна и Йовов. Победата изглеждаше в кърпа вързана, а в сектор "Г" приготвиха шампанското.
Само че остатъците от Левски взеха, че биха с 2:0. Звездната селекция игра некадърно, останалите - също. Седмица по-късно и Черно море шамароса ЦСКА с 1:0, с гол на изгонения от Армията Йордан Юруков. Луд късмет, съдията и автогол спасиха победата на червените срещу Локо (Сф) с 1:0.

Титла в центъра на Ловеч


Дойде мачът с Литекс в неделя. Малко след 18 часа шампионската титла се оказа заложена в центъра на Ловеч. На Герена сините губеха безславно с 0:1 от Миньор (Перник). Въпросът беше ЦСКА да вкара гол. Само че го вкара Литекс. И титлата замина при Левски.

Няма нормален човек, който да понесе такова страдание. Ето затова запалянковците разпраха оградата и тръгнаха към игрището. Лошото е, че май не знаеха какво точно ще правят там. Също като техния отбор, който не знаеше за какво точно е отишъл в Ловеч. И за какво, по дяволите, заблуди своите за пореден път.