"Без ЦСКА сякаш "А" група е оглозгана"

Елин Рахнев е един от най-популярните привърженици на ЦСКА. Пред „Тема Спорт" той говори за тежкия период, през който преминава клубът, и перспективите пред "армейците". От началото на сезона във "В" група Рахнев е неизменно на стадиона, като често може да бъде забелязан в компанията на бъдещия изпълнителен директор Пламен Марков и журналистката Светла Петрова.

Г-н Рахнев, какво означава за вас участието на ЦСКА при аматьорите? Заслужаваше ли клубът такава съдба?
- Ако клубът е в сърцето ти, няма значение в коя група е. Сега единствено трябва да гледаме напред. Трябва да имаме взор в бъдещето. Да, естественото място на отбора не е при аматьорите. Но вече не искам да се връщам назад. Каквото е било - било. Сега гледаме само напред.

Неведнъж гледахте мачовете на отбора на „Армията", какво ви направи най-силно впечатление в изминалите срещи? Неповторимата подкрепа на публиката се подразбира, какво друго?
- Да. И е хубаво. Има невероятна атмосфера, много позитивна енергия. Какво по-красиво от това. Виждам усмивки. Виждам много малки деца. Нали все това сме искали. Чувства се някаква отговорност в хората, които идват на стадиона. Започна да се говори за абонаментни карти. Усеща се съпричастност. Имам чувството, че сърцата ни станаха с няколко сантиметра по-големи откакто сме при аматьорите. Но не искам никой да ни съжалява. Някога бях написал онези думи: „Дори и небето да падне, ние няма да ви предадем" и точно това се случва сега.

Какво доведе нещата дотук? Безхаберността в управлението на ЦСКА, нехайството на държавата, която е оставила клуба да натрупа 11 милиона дългове, или пък БФС, който внезапно реши да отнеме лиценза на армейците?
- Може би всеки от нас е малко виновен. Не ми се говори нито за БФС, нито за държавата, нито за никой. А и се изписа и изговори толкова много. Ясно е, че този отбор винаги ще бъде черна овца, но пък това си има своя чар. В ЦСКА винаги е било една велика лудница и е страхотно да си фен на този отбор. Непрекъснато се случват всякакви неща и никога не може да ти стане скучно. Там има толкова много линии, мнения. Въобще един букет от емоции.

Въпреки тежките времена в ЦСКА, има и нещо много позитивно - Гриша Ганчев се официализира като човека, който ще издържа клуба. Какво е мнението ви за неговото идване на „Армията"? От дълги години насам се говореше, че той ще влиза и най-после се случи...
- Някъде прочетох, че идва при любовта си. Мисля, че това е достатъчно. Вярвам повече в сантиментите, отколкото на всичко останало.

Г-н Рахнев,трябва да са най-важните задачи пред клуба? Какво е най-наложително да се случи в ЦСКА, за да се стабилизира истински? А не само да се замазва фасадата, докато отвътре всичко се руши...
- Да, през последните години само боядисвахме къщата. А вътре всичко беше мухъл и гниеше.Беше гадно. Всички ние, които обичаме отбора, виждахме това. Но нищо не правехме. Затова казвам, че всеки от нас има своята частица вина. Не бих искал да говоря като футболен специалист, защото не съм. Но, разбира се, на първо място са децата, школата. Всичко започва от там. Истината е, че понякога си мечтая за стадиона. Иска ми се да е много специален, уютен. Не е задължително да бъде огромен. Иска ми се да има сектор за хора с увреждания, да има вътре барове, кафенета, детска градина, галерия. На Музея трябва да се намери ново място. Фенмагазинът да стане по-голям. Всъщност това са нормални неща. Знам, че някога това ще се случи. Не ми се иска да е просто мечта.

Какво е мнението ви за назначенията на Пламен Марков и Христо Янев?
- Пламен Марков го чувствам като приятел. И мисля, че е взаимно. Той винаги е на моите премиери в театъра, а за мен тези неща са важни. Смятам го за един от големите ерудити във футбола. От него човек може да научи много неща. Не искам да звуча помпозно, но аз лично харесвам отбора в момента. Харесвам работата на Христо Янев и Владо Манчев. Тук искам да споделя, че съм изключително приятно изненадан от медийното поведение на Христо Янев. И мисля, че всички оценяват това.

Мачовете на отбора във В група се излъчват от канал, който е получил правата безвъзмездно от БФС. Намирате ли това за редно?
- За мен е важно да се идва на стадиона. Това е естественото място на всеки, който обича отбора. Има обаче много хора, които казват: „Аз съм гледал ЦСКА с Ливърпул, сега няма как да стъпя да ги гледам с някакви екзотични отбори".
Полудявам от подобни размисли. Ако обичаш отбора, ще бъдеш с него и в Я група.

Г-н Рахнев,какво се случва с „Кръг за ЦСКА", в който членуват артисти, писатели, журналисти?
- „Кръг за ЦСКА" бе създаден преди много години по идея на Любо Пенев и Джими Найденов. Такива кръгове на артисти има около всички големи и не само големи отбори в Европа и света. Реално днес нашият кръг не функционира. Причините вероятно са много. Някои вече ги няма тук, качиха се горе като Велето Кънев например. Тези дни се чух с един от основателите на кръга - Стефан Данаилов. Той каза, че ще си купи карта и ще идва на стадиона. А ако Ламбо се върне, това е много добър знак.

Следите ли какво се случва в родната А група? Има ли някаква емоция и интрига в тези мачове без ЦСКА, а и Локо София?
- Бегло. Не ми е интересно. Имам чувството, че без ЦСКА сякаш "А" група е оглозгана. Бих го казал така - прилича на човек, на когото липсва важен орган. Аз мисля, че е без значение за кой отбор си от А група, това се усеща. За Локо (София) също ме боли. И то много. Аз много обичам публиката им - малка, но изключително вярна и въобще не мисля, че на отбора на Котков и Начко Михайлов трябваше да му се случи това. Там е някакъв страшен филм. Ако мога да го определя като жанр - по-скоро абсурдна комедия.

Какво предстои пред ЦСКА в следващите години, според вас?
- Много хора си мислят, че без проблем ще се върнем в "А" група. Няма да е толкова лесно. А и живеем в някакъв луд свят и нищо не се знае. Сякаш в момента светът съществува ден за ден. Светът се клати. Кризата с бежанците ще става все по-жестока. България е изправена пред брутален демографски срив. И още десетки неща. Вероятно тези неща изглеждат встрани от футбола, но по никакъв начин не са за пренебрегване. Както казах, ние трябва да извървим нашия път. Трябва да сме заедно всички - фенове, ветерани, футболисти. Всички. Само така ще се спасим. Само така един ден ще се върнем там, където ни е мястото. А дори и тези, които не ни обичат, знаят къде е то.