Без никакво съмнение Горан Брашнич е най-интересният член в щаба на новия треньор на ЦСКА Томислав Стипич. Наставникът на вратарите има в актива си 8 мача с националната фланелка на Босна и Херцеговина, а през 2020 г. е в екипа на селекционера Душан Байевич. Ето какво сподели роденият в Градачац някогашен страж в специално интервю за "Тема Спорт".
Г-н Брашнич, откога датира познанството ви с Томислав Стипич и как бихте го характеризирали като специалист?
- За първи път се запознахме, когато получих покана да стана част от неговия щаб в Ауда (б.а. - Латвия). Още в самото начало ми направи страхотно впечатление. Нашият шеф е много конкретен и ясен в своите изисквания. Научих много неща от него и съм му благодарен за възможността да работим заедно.
Играли сте в първенствата на Босна и Херцеговина, Хърватска и Виетнам. Къде се чувствахте най-добре?
- Навсякъде ми бе приятно. Роден съм в Босна и Херцеговина, играх немалко време в Хърватска за Сегеста и Интер Запрешич, а във Виетнам бях през последната година от моята кариера. С отбора на Сонглам Нгеам спечелихме и купата на страната (б.а. - на финала побеждават Хоанган Зялай с 1:0), така че няма от какво да се оплача.
В продължение на 4 години сте част от националния отбор на Босна и Херцеговина. Защо по ваше време репрезентацията не успя да се класира за голям форум?
- Прав сте, по времето, когато селекционер бе Блаж Слишкович, имахме прекрасен отбор. Наш капитан бе Сергей Барберез, който сега е начело на репрезентацията. Атмосферата бе прекрасна и наистина бяхме на косъм от това да се класираме за Мондиал 2006. Мога да кажа само хубави думи и за периода, когато имах възможността да работя с Чиро Блажевич. Въпреки че не играхме на голям форум, аз съм горд, че съм представял своята страна и периодът ми в националния отбор е важен етап от моето развитие.
Впоследствие се завръщате в тима, но в ролята си на треньор на вратарите...
- Така е, само за няколко години преминах през всички юношески и младежки отбори от U17 нагоре, за да стигна до мъжкия тим. За съжаление периодът, в който бях в А отбора, съвпадна с пандемията от коронавирус.
Точно тогава заради голям брой контузени и играчи под карантина сте регистриран в групата на отбора на 47 години.
- Наистина, наложи ми се да бъда записан в групата за мача с Полша. Още по-интересното е, че след срещата бях избран да дам допинг проба.
Значи, ако възникне подобна ситуация в ЦСКА, сте готов да пазите?
- Ще ми се наложи (смее се).
Българският вратар Георги Петков игра на 42 години в националния отбор и на 47 в първенството, така че няма да е нещо необичайно да ви видим да пазите на 50.
- Чувал съм за него. Мисля, че пазеше в Славия, нали така? Значи вече има конкуренция (усмихва се).
Какво е мнението ви за вратарите, с които работите в ЦСКА?
- От работата дотук с Густаво Бусато, Димитър Евтимов и Марин Орлинов мога да кажа само позитивни неща за тях. Водим сериозна подготовка и смятам, че сме на прав път.
Може ли да направите съпоставка между вратарите в България и Босна и Херцеговина?
- Първенството в Босна и Херцеговина е много изискващо. Всички отбори играят твърдо и е много трудно да се печелят точки. Българският шампионат със сигурност има своите специфики - тук се отправят повече удари към вратата, а и атакуващите играчи са по-класни, което значи, че вратарите имат повече работа.
Били ли сте някога в България, преди да започнете работа в ЦСКА, и как се чувствате тук?
- Бил съм във вашата страна с младежките национали на Босна и Херцеговина и мога да кажа, че хората и на двете места си приличат по своята сърдечност. Чувствам изключителен прием както в България, така и в самия клуб и хората около него. Много съм доволен и съм сигурен, че ще направим хубави неща. Едно от първите неща, които ми направиха впечатление в ЦСКА, е големият брой фенове, които ни подкрепят дори и в приятелските срещи. Личи си, че хората са привързани към клуба и го обичат, и тази топлина се усеща на всяка крачка.
