Съботната вечер роди малко добри новини за ЦСКА. Победата над този отбор на Ботев Враца със сигурност не може да е някакво сериозно мерило. Хубавото бе, че младите Християн Петров, Асен Дончев и Радослав Живков играха с хъс и дадоха заявка, че имат желание и база за развитие, а към тях може да причислим и Йоан Бай, който притежава добър набор от технически умения. Истинският светъл лъч обаче идва от Феде Варела. Аржентинецът сякаш бе ваксиниран срещу апатията на голяма част от колегите си и бе излязъл на терена, за да се забавлява. Той бе сред малцината, които показаха как трябва да се държи по време на мач футболист на ЦСКА. Нисичкият техничар е на път да измине на спринт пътя от "Разпни го" до "Осанна" и да се превърне в любимец на феновете.
Началото на Варела в Борисовата градина под ръководството на Бруно Акрапович бе, меко казано, плачевно. Той се появяваше рядко в игра, а когато бе на терена, сам не можеше да обясни защо е там и се въртеше като пумпал. С идването на Любослав Пенев начело на червените Ел Голеадор сякаш доведе брата близнак на аржентинеца. Но онзи, който може да играе футбол и притежава техника, поглед и импровизаторски умения, които да му позволят да се превърне в истинския лидер и душата на червените. Постепенно той започна да приковава погледите към себе си, а дербито с Левски сякаш бе същинската повратна точка за кариерата му на "Армията". В събота вечер срещу Ботев Враца Варела посегна към нещо много важно - диригентската палка, която на сбогуване остави Тиаго Родригес. Той игра с усмивка и настроение. Движеше се, пресираше, подаваше, вкарваше.
Нисичкият аржентинец доказа, че има качествата да се превърне в барометъра на тима, какъвто бе продаденият в Саудитска Арабия португалец. Феде дори има нещо повече. Той определено е по-нестандартен, техничен, повратлив, енергичен и разнообразен футболист от доскорошния си съотборник. Оттук насетне му е нужно само постоянство, което липсваше на Тиаго в последните две години. Доскорошният капитан имаше вредния навик да си позволява огромни амплитуди в играта. Той можеше да изригне и сам да реши всеки мач, а след това в продължение на седмици и сателитите на НАСА не бяха способни да го открият по терена. И от това страдаше ЦСКА. Въпреки всичките му минуси португалецът остана в историята на клуба с множество голове - кой от кой по-важни. Той вдигна летвата, която Варела сега трябва да прескочи. За целта 25-годишният Феде е време да разопакова вечно стегнатите куфари (сменил е 7 отбора в кариерата си за кратко време) и да продължи да се усмихва с червената фланелка. Аржентинското танго е танцът на надеждата за армейците в момента...
