С думите "Само ЦСКА" започна първия ден на Кевин Амунике като играч на "армейците". За първи път представянето бе на пистата - така, както го правят в Западна Европа.   Макар и трудно, нигериецът произнесе името на новия си клуб, след като шефът Александър Томов му връчи фланелката с "емблематичния" номер 11. След това, с шапка, шалче и фланелка със своето име, Кевин показа умения на терена. Разбира се, не се мина и без традиционното просвещаване на новаците в славната история на клуба. Директорът на музея Сашо Манов показа купите и отличията на слисания нигериец. След представянето Амунике отговори на въпросите на наобиколилите го журналисти. 

- Кевин, какво искаш да постигнеш с ЦСКА?
- Радвам се, че съм тук, надявам се да играя все по-добре и да дам най-доброто от себе си. Искам да спечеля много титли. ЦСКА трябва да постигне целите си и аз моите. Ще видим дали това, за което съм дошъл, ще се получи.

- Какво знаеш за ЦСКА? Защо избра да дойдеш тук?
- Аз знам, че ЦСКА е много голям клуб. Много пъти е ставал шампион. Знам, че играят или в квалификациите на Шампионската лига, или в турнира за купата на УЕФА. ЦСКА е добър отбор. Щастлив съм, че съм в София и се надявам да постигнем много успехи.
ЦСКА е голямо име и ми дава е възможност да се докажа. Трябва да покажа най-доброто от себе си и да израсна. Шанс за мен е, че съм в България. Да опитам да постигна нещо голямо във футбола, да съм познато име и в друга част от света, където не са чували за мен досега.

- Какво знаеш за българския футбол?
- Знам за вашия национален тим заради мача, който играха националните ни отбори в Щатите. Знам, че тук е роден един от моите идоли, на когото се възхищавах като дете, но забравих неговото име. Игра в Барселона и се казваше Сто... (б.р. - прави пауза) Трудно ми е да произнасям вашите имена. Стоичков - да! Извинете за произношението, но забравям българските имена. Затова си спомням вашия отбор, заради него и разбира се заради мача между нас. Но това бе преди доста време, така че предполагам много неща са се променили. Играх и срещу младежкия национален отбор на България до 17 години в Португалия.

- Какво си спомняш конкретно от мача между България и Нигерия през 1994 година?
- Ние победихме по категоричен начин с 3:0. Бях на 8 години, но помня отлично двубоя. Радвах се истински. Бях доста щастлив. Имам информация, че тук загубата се е приела много тежко. И чух, че доста хора не харесват моя брат Емануел, защото той вкара един от головете в българската врата. Това той ми го разказа. В момента Емануел е треньор в Испания.

- На каква позиция точно играеш?
- По лявото крило, също така мога да играя и зад централния нападател.

- За колко години е договорът ти с ЦСКА?
- В момента не мога да коментирам нищо около договора ми.

- Бил си в Порто и Бенфика. Играл ли си с някои известни футболисти?
- В Бенфика тренирах с някои от футболистите от първия отбор, но бях много млад и не съм записвал официален мач. Поради малката ми възраст нямах шанс да играя в първия отбор. Докато бях в Порто, играх заедно с Деко и Маниш. Жозе Мауриньо
ми беше треньор и това бе голямо предизвикателство за мен. Беше хубаво преживяване.

- Кажи нещо повече за последния си сезон в Португалия?
- Не бе това, което очаквах. Трудно бе, защото моят отбор се бореше за спасение. Важното е, че успяхме. Доволен съм, че вкарах пет гола. Но очаквам да отбележа повече попадения на българска територия.

- Разкажи и за престоя си в шведския Ландскрона?
- (Смее се, видимо доволен) Бяха три фантастични сезона. Вкарах много голове. Но за съжаление накрая, когато отпаднаха, трябваше да си тръгна.

- Говори ли с някой играч от Нигерия, който се състезава у нас?
- Все още не. Но разпитах и вече знам доста неща за отбора, за националния ви тим. Така че, не идвам неподготвен. Това, което чух, ме зарадва, научих само хубави неща. Може би се повтарям, но съм щастлив, че съм тук.

- Знаеш ли нещо за Ододжи, нигериецът, който играе в ЦСКА?
- Чух, че има нигериец в ЦСКА, но не съм се срещнал с него. Чакам с нетърпение да се запознаем.

- Твоят сънародник Ричард играе в големия съперник Левски. Познавате ли се?
- Не, никога не съм чувал за него.

- Един личен въпрос. Женен ли си?
- Не съм женен, но имам годеница. Живеем заедно. Не знам дали ще дойде да живее в София.

- Кой ти е любимият отбор?
- Барселона.

- А футболист?
- Моят любимец завинаги ще остане Зидан. Той е много интелигентен футболист.