Александър Томов за пореден път се изпусна и думите му предизвикаха тревожни размисли. След нулевото реми на ЦСКА срещу Литекс на „Армията” на червения надзорник му се наложи да влезе в непредвиден диалог с недоволни фенове. От една страна опитният политик увещаваше и убеждаваще привържениците, че ЦСКА ще стане шампиони. Че това, което се иска от него да намери пари за отбора и да осигури нужното спокйствие на треньорите да работят, го е направил. И в един момент се изпусна, като каза: ”Вижте, имаме доста играчи на възраст около трийсетте.

Грехота е да ги спираме да отидат в чужди отбори, които им дават много пари и поради това могат да преживеят спокойно футболните си старини. Знаете ли откога ни молят затова. Но не можем да го кажем открито, защото нашите зложелатели веднага ще ни натиснат.”

Тези негови думи означават две неща. След като има осигурени пари за отбора, защо тогава утвърдени и основни играчи на години искат да си тръгват. Кой нормален футболист, ако му предлагат добри финансовия условия, ще бяга от тях. И друго, което е особено важно от психологическа гледна точка.

Ако наистина въпросните играчи на години са молели още преди месеци при първа възможност да си тръгнат, защо това не се е обявявало открито. Така нямаше със сигурност да има бунт на откритите джобове, нямаше да се проведе онази пресконференция на Панчарево тип „развален телефон” между Томов и Стойчо Младенов дни преди началото на пролетния сезон.

Трансферите на Чиликов и особено тези на Вальо Илиев и на Велизар Димитров не биха изглеждали изненадващи. Проблемът на Томов е, че ЦСКА за него е план на парче, а не дългосрочна стратегия. Той продължава да си трепери какво ще се случи с Кремиковци и не случайно заявява, че отборът е незначителна част от целия проект. Той е във футбола, но все още се държи като политически гастрольор в най-популярната игра. За него комбинатът е гордиевият възел, който трябва да разсече, а титлата за ЦСКА сигурно я смята за детска играчка. Но както тръгнаха нещата след мача с Литекс, ако „армейците” изгубят тук-там още някои точки и изпуснат шампионата, Томов ще види в целия фенски блясък какво значи всенароден гняв.

Като споменахме думата гняв, нека поне тази седмица футболистите на ЦСКА бъдат оставени на мира. Покрай тези вадения на кирливи ризи на открито им се събра много. Тимът бе напуснат от основи играчи. Пропиля важни две точки с Литекс у дома. Мачът в Петрич, както и следващите, се превръща в минифинали. Нормално е някъде да се губят точки. Ако искаме да имаме интересно първенство, няма нищо по-нормално ЦСКА да завърши наравно с най-добрия провинциален тим Литекс. Даже сега никой зложелател на „червените” не може да търси под вола теле.

Като например, че треньорът Йешич и президентът Ганчев заради непреодолими червени сантименти така са провели мача, че отборът им да полегне в изключително важен мач за ЦСКА. Още повече, че като се погледнат точките, ще се види, че „оранжевите” са на солидно разстояние зад първата четворка и единственият им шанс за участие в турнир  минава през победа над „сините” на четвъртфинала за Купата на България.

А и друго – всички говореха, че едва ли не, ако ЦСКА бие ловчанлии, сто на сто ще е шампион. Понеже българският нрав е познат, можеше в следващите четиринайсет кръга „червените” футболисти да играят колкото да отбият номера до връчването на 31-ата титла. А сега това „оранжево” ужилване може да им даде допълнителен допинг. Да осъзнаят, че морето не е до колене.

Томов и останалите от ръководството пък да разберат, че футболът понякога може да бъде по-сложен и запомнящ се като житейски сюжет. И, че празненствата за титлата не са като празненствата на политическа партия, където трябва само да се изработи по чиновнически тертип протокол за тържествените слова. Във футбола това става след последния съдийски сигнал на шампионата, а до него има още много време. Дано нулевото реми с Литекс да е било добре разбрано от Томов до последната чиновничка на стадиона.