Световният шампион по шахмат Веселин Топалов ще играе с черните фигури в първата партия от двубоя за титлата срещу претендента Владимир Крамник от Русия.
Новината съобщи първо за Топспорт.бг говорителят на Веско Живко Гинчев.
Първата среща е на 23 септември, събота. Партията започва в 14 часа българско време. Първата времева контрола е след 120 минути, в които трябва да са изиграни 40 хода. Гросмайсторите имат 60 минути следващите 20 хода, а после 15 минути до края на двубоя плюс допълнители 30 секунди за ход.
Жребият, изтеглен с помощта на гълъби, означава, че гросмайстор Топалов ще играе с белите фигури във втората, четвъртата, шестата, осмата, десетата и заключителната дванадесета партия. След всеки две партии следва ден за почивка. При равенство 6:6 следва тайбрек.
Той ще се състои от 4 мини партии, като във всяка съперниците ще имат 25 минути за обмисляне плюс 10 секунди след всеки ход.
Повече от 6000 зрители дойдоха да видят церемонията, която продължи около час и половина и завърши със заря.
Късметът отреди на Крамник първи да избира цвят на фигурите. След избора на руснака, двамата с Топалов застанаха пред два сандъка. От този на Крамник полетяха бели, а от този на Веселин - черни гълъби.
На пищното тържество бяха министърът на транспорта и съобщенията Петър Мутафчиев, председателят на ДАМС Весела Лечева, шефът на Българската федерация по шах Стефан Сергиев и Николай Николов, изпълнителният директор на "Мобилтел", спонсор на световния шампион.
Специално поздравление до Топалов и Крамник изпрати президентът на Русия Владимир Путин.
toni_the_man
на 23.09.2006 в 11:44:22 #130та ми е мисълта кое от двете звания е по реално според теб чемпион мира по версии “Брэйн-гейм” и “Энштейн-групп на крамник или шампион мире на фиде на топалов?
toni_the_man
на 23.09.2006 в 11:43:10 #129а карпов относно непризнаванеот на титлата на топалов което ти поддържаш - виж в официалния сай на настоящия мач как са представени топалов и крамник - Вильгельм СТЕЙНИЦ (чемпион мира 1886 – 1894) Является основоположником позиционной школы шахматной игры. Этот коронный стиль ведения партии в общих чертах он отразил в работах «Современная школа и ее тенденции», «Морфи и шахматная игра его времени». В них красной нитью проходит мысль о том, что многие комбинационные атаки удаются лишь из-за несовершенства обороны. Основной принцип защиты маэстро видел в так называемой экономии сил. Защищаясь, надо идти лишь на такие уступки, которые крайне необходимы. И еще один важный вывод первого чемпиона: в случаях, когда позиция лишена слабостей, защищаться гораздо легче, чем атаковать. Таким образом, согласно теории первого чемпиона, план действий диктуется самим характером позиции. Вильгельм Стейниц внес неоценимый вклад в теорию дебютов. Многие варианты в испанской, французской, венской, итальянской, русской, шотландской и других партиях названы его именем. Понятно, что со временем некоторые позиции шахматными теоретиками стали трактоваться по-новому, однако основные положения выдержали проверку временем и с успехом применяются в играх высокого уровня по сей день. Эмануэль ЛАСКЕР (чемпион мира 1894 – 1921) В творчестве Ласкера одинаково превосходно сочетались филигранная техника (особенно в эндшпиле) и индивидуальный психологический подход к сопернику. Нередко его партии казались нелогичными, а ослабления, которые допускал шахматист, виделись многими недопустимыми. Рети отмечал, что в некоторых позициях Ласкер «устремлял партию прямо в пропасть». Но в этом-то и состоял главный козырь чемпиона. В головокружительной позиции соперники, как правило, лишались возможности оценивать ее стандартно, ошибались и проигрывали. Оценивая бесподобный стиль игры Э. Ласкера, Александр Алехин сказал: « Многие идеи шахматного искусства немыслимы без Ласкера… Ласкер должен служить примером для всех шахматистов как нынешнего, так и будущих поколений». Хосе Рауль КАПАБЛАНКА (чемпион мира 1921 – 1927) Кубинский виртуоз в 20-х годах двадцатого века был, безусловно, сильнейшим шахматистом планеты. «Его игра производит неотразимое художественное воздействие, – говорил о нем Михаил Ботвинник. – В ней господствует тенденция к простоте, и в этой простоте – неповторимая красота подлинной глубины». Это он досконально разработал чисто капабланковский прием выключения из игры легкой фигуры, эффективного использования открытых линий, захвата ключевых пунктов позиций и т.д. Книги Капабланки отличаются логичностью и простотой изложения и стали настольными для многих будущих чемпионов мира. Александр АЛЕХИН (чемпион мира 1927 – 1935, 1937 – 1946) Шахматный теоретик, литератор, доктор права. О его могучем шахматном таланте говорит беспристрастная статистика. За свою, к сожалению, недолгую жизнь принял участие в 87 турнирах, 62 из которых выиграл. Провел 23 матча, в том числе 5 на первенство мира, в которых выиграл 17, 4 свел вничью и лишь в двух уступил. На его бессмертных партиях училось не одно поколение выдающихся шахматистов современности. Манера ведения игры А. Алехина импонирует и 13-му чемпиону мира Гарри Каспарову, который сказал: «Стиль Алехина был воплощением психологической агрессии. Огромная предварительная подготовка, взрывная энергия за доской…вкупе с богатой комбинационной фантазией». Алехин в своих лучших партиях и непревзойденных теоретических работах показал неразрывную связь дебюта с миттельшпилем и эндшпилем. Макс ЭЙВЕ (чемпион мира 1935 – 1937) Первый и последний из шахматных королей, занимавших высокий пост Президента ФИДЕ (1970 – 197
. Приверженец рациональных, логических шахмат. Его называли символом научно-технической революции, начала атомной энергии и ЭВМ, «прагматиком, изучившим в шахматах все, что было опубликовано». Обладая динамичным стилем ведения игры, Эйве последовательно осуществлял на практике стратегические планы, демонстрируя при этом отменное тактическое искусство, точный расчет и великолепные образцы ведения эндшпиля.
Михаил БОТВИННИК
(чемпион мира 1948 – 1958, 1961 – 1963)
Его игру отличали глубокие стратегические замыслы, неожиданные тактические удары, постоянное стремление к инициативе, к созданию цельных партий. Внес существенный вклад в теорию дебютов, обогатил теорию эндшпиля (особенно ладейных окончаний) ценными анализами. Воспитал целую плеяду топ-шахматистов, в том числе Карпова и Каспарова. Его ученик Гарри Каспаров писал: «Михаил Моисеевич Ботвинник, несомненно, один из величайших чемпионов мира, истинный новатор, создавший в них целую эпоху. Научный подход позволил Ботвиннику создать невиданную систему подготовки к соревнованиям, включающую фундаментальные дебютные разработки, систематическое изучение стилей соперников и скрупулезный анализ собственных партий…». Успешно совмещал шахматы с научной деятельностью. Именно Ботвинник стал одним из пионеров компьютеризации шахмат, ставшей сегодня неотъемлемой частью шахматной жизни.
Василий СМЫСЛОВ
(чемпион мира 1957 – 195
Наивысших спортивных успехов добился в середине 1950-х годов. Убедительно выиграл претендентские турниры (1953, 1956) и сыграл три матча на первенство мира с М. Ботвинником: ничья ((1954) – 12:12, победа, а с ней и выигрыш звания чемпиона мира (1957) – 12,5: 9,5, поражение (195
– 10,5 : 12,5. Его непримиримый соперник за шахматную корону М. Ботвинник с глубоким уважением отзывался о редком шахматном таланте Смыслова: «Главная сила Смыслова в шахматах в том, что он проницателен. Талант его универсален и исключителен. Он мог тонко сыграть в дебюте, уйти в глухую защиту, бурно атаковать или, наконец, хладнокровно маневрировать. А про эндшпиль и говорить нечего – это его стихия. Иногда он принимал решения, поражавшие своей глубиной».
Михаил ТАЛЬ
(чемпион мира 1960 – 1961)
В 1957 году 21-летний Таль добился первого крупного спортивного успеха, выиграв звание чемпиона СССР. Уже тогда аналитики обратили внимание на необычайно агрессивный стиль ведения борьбы новоиспеченного чемпиона, быстроту его идеальных расчетов, доселе невиданный риск, возведенный в принцип игры. Таль является первым неофициальным чемпионом мира по молниеносной игре (198
, в этом чемпионате принимали участие и Карпов, и Каспаров. Шахматное творчество Таля с годами претерпело некоторые изменения. Если он в молодости придавал особое значение интуитивному началу, то в более зрелом возрасте его манеру ведения борьбы отличали холодный и безжалостный для соперников расчет, основанный на глубоком понимании всех тонкостей древней игры.
Тигран ПЕТРОСЯН
(чемпион мира 1963 – 1969)
Шахматный мир еще не видел такого игрока, каковым являлся Тигран Петросян, который за много ходов вперед был в состоянии гениально предусмотреть, откуда может исходить угроза его позициям, задолго до этого предпринять безупречные меры по защите своих рубежей. Мастерство его защиты считается классикой. А сам он больше всего в шахматах ценил логику. «Я глубоко убежден, что в шахматах, хотя они остаются игрой, нет ничего случайного, – рассуждал Тигран Петросян. – И это мое кредо. Я люблю только такие партии, где я играл в соответствии с требованиями позиции…Я верю только в логичную, правильную игру».
Борис СПАССКИЙ
(чемпион мира 1969 - 1972)
Гарри Каспаров называет его « мастером эффектной атаки, прирожденным актером шахматной школы». Его лучшие партии отличают кристально чистая техника, далекий расчет множества перспективных вариантов, завидная последовательность в действиях. Эти качества гроссмейстера вынуждали складывать перед ним оружие лучших шахматистов планеты в 60 – 70-х годах прошлого столетия. Именно шахматное творчество Бориса Спасского подчеркнуло необходимость универсализации мастерства для шахматистов, умение разыгрывать самые различные типы шахматных позиций. «Это Спасский ввел моду на универсальность, которая жива до сих пор» (А. Карпов).
Роберт Джеймс ФИШЕР
(чемпион мира 1972 - 1975)
По мнению многих шахматных специалистов, Роберт Фишер – один из величайших чемпионов мира. Об этом говорит и результат его выступлений за его 16-летнюю карьеру (не считая его выставочного матча с Б. Спасским в 1992 г.) - +327,- 61,= 188. За счет непревзойденных знаний всех стадий шахматной игры, досконального понимания теории, феноменальной памяти, отличных аналитических способностей, высочайшей техники, неуемного стремления поддерживать на доске неугасающий огонь борьбы его творчество, его блистательная игра в значительной степени опередила свое время. Его взгляды на шахматы как на искусство, на необходимость повышения социального статуса шахматистов стали настоящим прорывом в общественном восприятии древней игры и предтечей преобразований, проводимых сегодня ФИДЕ.
Анатолий КАРПОВ
(чемпион мира 1975 – 1985, 1993 – 1999)
Шахматист классического позиционного стиля. Глубоко и безошибочно оценивает позиции, бесподобно взаимодействует фигурами, играет внешне просто, но надежно и солидно. Вот лишь некоторые высказывания гроссмейстеров о карповском стиле игры. Р. Бирн: «Карпова всегда выделяет изумительное позиционное мышление, придающее ему уверенность в видении наилучших продолжений». М. Таль: «Многие замыслы Карпова становятся понятны его партнерам, когда спасение уже невозможно». Г. Каспаров: «Многие долго не понимали феномена Карпова, и я сам долго не мог его разгадать». Карпов всегда подчеркивает, что играет в «правильные» шахматы, избегая ненужного риска. А когда маэстро принимает твердое решение атаковать, основанное на безупречном анализе возникшей на доске ситуации, то рушатся позиции самых одаренных кудесников этой замечательной игры. Анатолию Карпову принадлежит мировой рекорд по количеству выигранных шахматных турниров (свыше 160!), который, судя по всему, в обозримом будущем вряд ли кому удастся превзойти.
Гарри КАСПАРОВ
(чемпион мира 1985 – 1993, чемпион мира по версии ПША 1993 - 2000)
Одним словом игру Каспарова невозможно охарактеризовать. Поскольку для его стиля характерны: «динамичность и содержательность» (Т. Петросян); «глубоко стратегическое мастерство и отменная техника… Остро иррациональная игра на строго рациональной основе» (М. Таль); «фантазия и логика, в его творчестве ясно определилось сочетание спортивного и художественного аспектов шахматной борьбы» (В. Смыслов); «необычайный комбинационный дар, роднящий его с самим Алехиным» (М. Ботвинник). Давно были сказаны эти слова. И какими шахматистами! Многих из них, увы, сегодня нет с нами. Но тем ценнее оценки патриархов отечественных шахмат гениальному шахматисту современности Гарри Кимовичу Каспарову. В истории шахмат трудно найти пример столь тотального превосходства над современниками, которое демонстрировал Гарри Каспаров. Об этом свидетельствует никем не превзойденный рейтинг, достигнутый им в 1999 г. – 2851! Вот только очень жаль, что в расцвете своих творческих сил он решил прекратить свою блистательную карьеру. Как справедливо заметила одна из российских спортивных газет, после ухода Каспарова шахматы осиротели. А, может, все-таки вернется? Может, любовь к шахматам перевесит все остальное? Хотелось бы надеяться на это…
Александр ХАЛИФМАН
(чемпион мира 1999 – 2000)
Шахматист славится умелой постановкой очень крепких и вместе с тем агрессивных дебютов. Для его манеры ведения игры характерны очень тонкие маневры, неожиданные переносы ударов по оборонительным редутам соперников. Виртуозно и беспощадно использует даже небольшие ошибки противоборствующей стороны. Хорош в позиционной игре, умеет на корню пресечь малейшую контригру соперников. Для некоторых партий Александра Халифмана также характерны головокружительные, но вместе с тем вполне оправданные жертвы.
Владимир КРАМНИК
(чемпион мира по версии “Брэйн-гейм” и “Энштейн-групп” с 2000 г.)
О талантливом мальчике из черноморского курортного городка Туапсе Владимире Крамнике страна узнала из уст патриарха отечественных шахмат, шестого чемпиона мира М. Ботвинника еще в середине 80-х годов прошлого века. Михаил Моисеевич тогда предположил, что если юное дарование из его школы будет упорно трудиться, то вполне может стать чемпионом мира. Примерно в то же время подобную мысль высказал действовавший чемпион мира Гарри Каспаров. И именно его, «непобедимого Каспарова», через полтора десятка лет в 2000 году в Англии, на тот момент уже знаменитый Владимир Крамник победил в очном поединке. Это был звездный час российского гроссмейстера. Каспаров, комментируя особенности игры Крамника, признается: «Это верх прагматизма, причудливый синтез игрового психологизма Ласкера, глубокой дебютной подготовки Ботвинника и необычайной цепкости Карпова – сборник его партий был настольной книгой Крамника».
Вишванатан АНАНД
(чемпион мира 2000 – 2002)
Виши, как с любовью его называют поклонники, безусловно, является на сегодняшний день одним из сильнейших шахматистов планеты. В шахматных кругах Мадрасского тигра (еще одно прозвище гроссмейстера) также называют шахматной машиной. И не без основания. Ананд считает многочисленные варианты, ведущие к победе, как компьютер. Быстро и безошибочно. Не зря он считается самым сильным шахматистом в мире по быстрым шахматам. Причем не изменяет своему стилю игры даже во время противостояния с «сильными мира сего». Достаточно вспомнить незабываемый для него 1991 год, турнир в Реджио - Эмилии, где он одержал блестящую победу, опередив в очном споре таких «зубров», как Карпов и Каспаров. В. Ананд четырежды (1997, 1998, 2003, 2004) становился обладателем шахматного «Оскара», вручаемого лучшему шахматисту мира.
Руслан ПОНОМАРЕВ
(чемпион мира 2002 –2004)
Прославился в 2002 году в Москве, выиграв в финальном поединке титул чемпиона мира у своего знаменитого земляка Василия Иванчука. А вот многие любители шахмат Калмыкии познакомились с вихрастым пареньком из украинского Краматорска еще во второй половине 1990-х годов. Тогда мало кому известный, но подававший надежды мальчик собирался поменятьУкраину на Элисту. Узнав об этом, спортивные чиновники в Киеве вовремя спохватились, увезя хлопца домой и предоставив ему все условия для шахматного развития. Затем в 1998 году Пономарев вновь посетил Элисту, чтобы сыграть на 33 Всемирной шахматной олимпиаде за Украину. И выступил отлично. Не по-юношески холодно, расчетливо, но зато результативно. Получил даже приз за лучший результат на своей доске. Помнится, уже тогда Президент ФИДЕ Кирсан Илюмжинов предположил, что в недалеком будущем трудолюбивый и целеустремленный юноша станет чемпионом мира. И не ошибся. Пономарев стал чемпионом. И, надо полагать, готовится овладеть этим титулом вновь.
Рустам КАСЫМДЖАНОВ
(чемпион мира 2004 – 2005)
В 2004 году на чемпионате мира в Ливии победа узбекского шахматиста Р.Касымджанова вызвала эффект разорвавшейся бомбы. Гроссмейстер с рейтингом 2640 пунктов и занимающий всего 54 строчку в рейтинг-листе ФИДЕ становится победителем первенства планеты! Но если посмотреть, кого по пути к победе одолел Рустам, то его выигрыш выглядит вполне закономерным. Сначала он обыграл Иванчука, потом Алмаши, затем ему уступил Грищук, после вынужден был признать поражение Топалов, а в финале Касымджанов оказался сильнее Адамса. За этими победами, как признавался сам шахматист, стоят многодневные занятия, серьезная черновая работа над шахматами. За эту, безусловно, выдающуюся победу Рустам был удостоен высшей награды своей страны – ордена Амира Темура.
Веселин Топалов
(чемпион мира с 2005 г.)
С середины 90-х годов постоянно входит в группу сильнейших шахматистов мира. Пожалуй, самый бескомпромиссный гроссмейстер элиты. Никогда не соглашается подписывать короткие ничьи. Всегда играет с напором. В любой партии, любым цветом стремится только к победе. Со второй половины 90-х во всех элитных турнирах занимает призовые места, а в Мадриде, Амстердаме, Лионе, Новгороде, Вене, Дос-Эрманасе, Линаресе либо побеждал, либо участвовал в дележе первого места! Зимой 2005 года в Линаресе, обыграв Каспарова в очном поединке, как бы взял у него эстафетную палочку лидера мирового шахматного рейтинга. После этого в мае последовала более чем убедительная победа в супертурнире у себя на родине. И, наконец, на чемпионате мира в аргентинском городе Сан-Луисе, проходившем с 28 сентября по 16 октября 2005 года, просто на голову был сильнее оппонентов из числа сильнейших шахматистов планеты. Манера игры действующего чемпиона мира напоминает лучшие партии Фишера: тот же чудовищный напор, та же целеустремленность, сметающие со своего пути все препятствия. Топалов, судя по заявлениям в прессе, верит, что ему удастся отстоять титул чемпиона мира. Подобные заявления слышны и из лагеря Крамника. Что ж, тем интереснее будет поединок за шахматную корону в Элисте.
toni_the_man
на 23.09.2006 в 11:40:23 #128но при всички случаи след настоящия мач ще имаме официален всепризнат непоклатим шампион, който ще пише на кирилица, ще има славянски произход и казано откровенно ще има фамилия окончаваща на -ОВ за справка /каспарОВ, карпОВ/
toni_the_man
на 23.09.2006 в 11:34:04 #127относно руската мафия и възможността да пресира топалов или щааб му е интересно да се види тълкуването на веско относно калмикия като шахзона а не като прилежаща към русия територия - Не хотели бы провести матч на какой-то нейтральной территории, не в России? (В. Топалов) По-моему, это территория ФИДЕ, так что у меня нет проблем.
toni_the_man
на 23.09.2006 в 11:21:48 #126ами всички световни шампиони са талкова различни и толкова оригинални че е странно изобщо да с сравняват изклчвав от това число нескопосници като крамник пономарьов и т.н. които използваха неразбориите във фиде за да се обявят за шампиони веско и ананд не са от тях обаче така че смятам че щеше да е много по подходящо веско да защитава титлата си срещу втория по ело - ананд а не срещу крамник... но нищо сега ще намлати русначено а после да се надяваме ще се справи и с тигъра от индия
toni_the_man
на 23.09.2006 в 11:18:56 #125в chessgame.com ще можеш да намериш статистика партии дебюти и кво ли не
A*C*M
на 23.09.2006 в 11:16:22 #124Ботвиник Жалко само че се проваля мача между Алехин и Ботвинник за световната титла
. Аз знам само за една партия между тях която завършва реми. Дай ако имаш инфо за статистиката между двамата.
A*C*M
на 23.09.2006 в 11:11:47 #123toni_the_man
на 23.09.2006 в 11:08:37 #122A*C*M
на 23.09.2006 в 11:02:53 #121За мен номер 1 е Александър Алехин : Алехин, примижавайки, разгледа противниците си за предстоящия сеанс. Какви само не бяха в залата - от всички родове войски, от всички чинове. Даже един генерал беше седнал зад шахматната дъска. А зад играещите - зрители, също военни, но с по-низши чинове. Дошли да погледат, как ще се сражава началството със световния шампион. Цареше напрегната тишина. Днес световният шампион беше в добро настроение. Наближаваше началото на сеанса. До Алехин се приближи чехът Каличка. - Против вас, оказва се, са подбрали много силен състав. Канят се да ви разгромят. Може би, по-добре да намалим количеството на дъските? - Нищо, в живота ми се е случвало такова нещо. Хайде да започваме. Алехин влезе вътре в правоъгълника, образуван от масите. Посрещна го напрегнато мълчание. Пристъпи към първата дъска, зад която седеше генералът, и искаше да направи първия ход. След това се потупа с ръка по лявата страна на гърдите, бръкна в джоба на сакото. Претърси и останалите джобове. Видът му беше разтроен, с удивление сви рамене. Повика Каличка и за нещо дълго се съвещава с чеха. Каличка явно не се съгласяваше с предложението на шампиона. В края на краищата навярно се договориха и чехът се обърна към немците със следните думи: -Уважаеми господа офицери! Световният шампион ви поднася най дълбоки извинения. Той си е загубил някъде очилата и не може да играе сеанс. Но, за да не се проваля набелязаното изпълнение, господин Алехин реши да проведе сеанса слепешката - без да гледа. - Как така? - извика някой от зрителите. - Световният шампион ще се намира в съседната стая и по памет ще играе с всичките тридесет дъски. Аз ще предавам ходовете му чрез шахматната нотация, а също и вашите отговори. Няколко минути в залата цареше небивала възбуда. - - Това е унизително за нас! - горещеше се генералът. - Аз лично няма да участвам в тази игра. - А какво да направим? - намеси се един от организаторите. - Той действително винаги играе шах с очила. - Отидете някъде за очила, - предложи генералът. - Къде ? Днес е неделя. Освен това да се подберат подходящи очила не става бързо, генерале. - Да се играе слепешката е многократно по-трудно- съобщи един от организаторите. - Още повече против такъв състав. - Тогава решаваме да играем! Който се смее последен, той се смее най-добре! В залата постепенно се възцари тишина. Станалите от столовете отново седнаха на местата си. Най-късно зад шахматната дъска седна генералът: той дълго се възмущаваше за нещо, важно размахваше ръце. Алехин влезе в съседната зала, седна в удобното кресло с гръб към вратата и помоли за кафе. Предстоящият сеанс слепешката на тридесет дъски малко го плашеше. За миг съжали, че измисли този трик с очилата. Не, не го плашеха нито количеството дъски, нито състава. Много пъти беше давал подобни сеанси. Алехин се боеше, че в това физическо състояние, в каквото беше след скарлатината, няма да може да издържи огромното натоварване. Сеансът на едновременна игра слепешката е най трудният от всички шахматни атракции. Той изисква гигантско напрежение на умствените сили, нервите, паметта. Играта слепешката смайва този, който за първи път я наблюдава. Как шахматист може да запомни тридесет сложни, заплетени партии? Всеки от противниците още от самото начало се старае да тръгне по особен, различен от съседите начин, много от участниците още от самото начало умишлено объркват своя “сляп” противник с необичайни ходове. Сеансьорът в течение на продължително време е длъжен да държи в ума си целият ход на борбата на тридесет дъски, да помни разположението на всяка пешка, на всяка фигура. Началото на сеанса се развиваше достатъчно бързо. Каличка последователно се движеше от дъска на дъска и правеше ходовете, които му съобщаваше Алехин. Без да се бави нито секунда предаваше отговорите на противника. Чуваше се гласът му: - Седма дъска: де-седем, де-пет! Девета дъска: кон еф-шест! Алехин веднага съобщаваше своя ответен ход. Така Каличка направи няколко кръга. Докато се играят известни теоретични варианти, на Алехин не му се налагаше да мисли особено, но скоро темпът на играта явно се забави: на шампиона се налагаше да си припомня направените по-рано ходове, да уточнява в паметта си разположението на фигурите. По няколко минути мислеше над ходовете. Скоро в залата се възцари обикновената обстановка на сеансите. Съседите се консултираха един с друг, оценяваха качеството на набелязания ход, към тях се присъединяваха и зрителите. Майсторството на Алехин удивляваше противниците, те никога не бяха виждали нещо подобно. Особено активно обсъждаше хода на сеанса малък риж немец с авиационни петлици. - Каквото и да ми казвате, тук се крие някаква лъжа, - уверено заявяваше на съседите си летецът. - С тридесет слепешката! Това не е правил нито един шахматист. - А ето Алехин го прави, - подстрекаваше го съседът. - Фокус, определено е фокус, като в цирка, - не се предаваше немецът. - Някъде е скрит механизъм. - Ето тук, - показа главата си съседът. - И не лош механизъм. Летецът се развълнува и стана от стола си. - - Аз сега ще проверя, - заяви той. Ще запиша позицията и ще помоля Алехин да я повтори. Извади от джоба си бележник, записа разположението на фигурите и се отправи в съседната стая. Внимателно разгледа Алехин от всички страни, като че ли опитвайки се да погледне под сакото, в джобовете. Накрая се обърна към световния шампион. - Извинете ме, господин Алехин, - каза немецът. - Аз съм деветнадесета дъска. Можете ли да ми кажете какво е положението ми? - Посредствено, макар външно да изглежда благополучно, - усмихна се Алехин. - А можете ли да ми кажете какво е разположението на фигурите ми? - Моля, - съгласи се Алехин, и бързо започна да изброява: Белите: цар ге-едно, дама е-пет, коне це-три и ге-четири, пешки а-две, бе-две... - Стига, стига! - побърза да спре шампиона летецът, едва успяващ да следи от листа речта на Алехин. - И Вие можете да направите това за всичките тридесет дъски? - Да, - отговори Алехин. - Това е феноменално! - неволно се възхити немецът. Накрая като благодари на Алехин се отправи към дъската си. Тутакси до него дойде Каличка. - Вие ли играете на деветнадесета дъска? - попита чехът. - Аз, - отговори летецът - Аз вече бях при вас. Алехин играе дамата на ге-седем и ви обявява мат за три хода. Немецът се хвана за главата под дружния смях на съседите и зрителите. - Провери ли! - смееха се офицерите. - Ето ти механизма! Мат за три хода! - Пета дъска прекрати съпротивата, - каза Каличка на Алехин, влизайки при него. След пет часа Алехин спечели двадесет партии, три партии завършиха наравно. Останаха само няколко дъски. Около тях се струпаха любопитни и тези, които вече бяха завършили играта. Те подсказваха повече от всички: не успели да победят в собствената си партия, полагаха усилия да покажат своята сила в партиите на съседите. Изведнъж в един ъгъл в една от партиите възникна оживление . След продължително съвещание с околните офицери, играещият на дъската, заяви на Каличка: - Предайте на господин Алехин: аз играя дамата на е-четири. Той е шах и мат след четири хода. Каличка влезе в съседната стая и веднага се върна. - Вие малко закъснявате, - усмихвайки се, заяви той на самоуверения немец. - Световният шампион на свой ред ви обявява мат за два хода. Количеството на дъските намаляваше с катастрофална за немците бързина. На Алехин сега му беше по-лесно да играе и отговаряше на ходовете на немците значително по-бързо. Скоро остана само една дъска, на която играеше генералът. Той, видимо, разбираше шахматната игра по-добре от другите, освен това, на него му помагаха повече съветници. Като направеше ход, той поучаваше околните, изказваше дълбокомислени, според него, разсъждения за шахмата. Но скоро и неговата позиция стана безнадеждна и той каза на Каличка, че се предава. 1942 Хитлеристка Германия води успешни боеве срещу СССР. Роденият в Русия Александър Алехин, четвъртият световен шампион по шахмат, е с френско гражданство и е върл противник на германския райх, окупирал Франция. През 1939 г. на олимпиадата в Аржентина отказал да играе с немците и в знак на протест, в качеството си на капитан на френския отбор, извежда отбора, подчертавайки своята неприязън към немците. Върховното немско командване не може да се примири с мисълта, че те побеждават руснаците на фронта, а в тила един руснак побеждава всички немци. По заповед от Имперската канцелария се организира шахматен сеанс, с участието на най-добрите шахматисти от цялата немска империя, срещу световния шампион Александър Алехин. Ето как е описал този сеанс Александър Александрович Котов в книгата си “Белые и черные”. Преводът е с минимални съкръщения. Алехин, примижавайки, разгледа противниците си за предстоящия сеанс. Какви само не бяха в залата - от всички родове войски, от всички чинове. Даже един генерал беше седнал зад шахматната дъска. А зад играещите - зрители, също военни, но с по-низши чинове. Дошли да погледат, как ще се сражава началството със световния шампион. Цареше напрегната тишина. Днес световният шампион беше в добро настроение. Наближаваше началото на сеанса. До Алехин се приближи чехът Каличка. - Против вас, оказва се, са подбрали много силен състав. Канят се да ви разгромят. Може би, по-добре да намалим количеството на дъските? - Нищо, в живота ми се е случвало такова нещо. Хайде да започваме. Алехин влезе вътре в правоъгълника, образуван от масите. Посрещна го напрегнато мълчание. Пристъпи към първата дъска, зад която седеше генералът, и искаше да направи първия ход. След това се потупа с ръка по лявата страна на гърдите, бръкна в джоба на сакото. Претърси и останалите джобове. Видът му беше разтроен, с удивление сви рамене. Повика Каличка и за нещо дълго се съвещава с чеха. Каличка явно не се съгласяваше с предложението на шампиона. В края на краищата навярно се договориха и чехът се обърна към немците със следните думи: -Уважаеми господа офицери! Световният шампион ви поднася най дълбоки извинения. Той си е загубил някъде очилата и не може да играе сеанс. Но, за да не се проваля набелязаното изпълнение, господин Алехин реши да проведе сеанса слепешката - без да гледа. - Как така? - извика някой от зрителите. - Световният шампион ще се намира в съседната стая и по памет ще играе с всичките тридесет дъски. Аз ще предавам ходовете му чрез шахматната нотация, а също и вашите отговори. Няколко минути в залата цареше небивала възбуда. - - Това е унизително за нас! - горещеше се генералът. - Аз лично няма да участвам в тази игра. - А какво да направим? - намеси се един от организаторите. - Той действително винаги играе шах с очила. - Отидете някъде за очила, - предложи генералът. - Къде ? Днес е неделя. Освен това да се подберат подходящи очила не става бързо, генерале. - Да се играе слепешката е многократно по-трудно- съобщи един от организаторите. - Още повече против такъв състав. - Тогава решаваме да играем! Който се смее последен, той се смее най-добре! В залата постепенно се възцари тишина. Станалите от столовете отново седнаха на местата си. Най-късно зад шахматната дъска седна генералът: той дълго се възмущаваше за нещо, важно размахваше ръце. Алехин влезе в съседната зала, седна в удобното кресло с гръб към вратата и помоли за кафе. Предстоящият сеанс слепешката на тридесет дъски малко го плашеше. За миг съжали, че измисли този трик с очилата. Не, не го плашеха нито количеството дъски, нито състава. Много пъти беше давал подобни сеанси. Алехин се боеше, че в това физическо състояние, в каквото беше след скарлатината, няма да може да издържи огромното натоварване. Сеансът на едновременна игра слепешката е най трудният от всички шахматни атракции. Той изисква гигантско напрежение на умствените сили, нервите, паметта. Играта слепешката смайва този, който за първи път я наблюдава. Как шахматист може да запомни тридесет сложни, заплетени партии? Всеки от противниците още от самото начало се старае да тръгне по особен, различен от съседите начин, много от участниците още от самото начало умишлено объркват своя “сляп” противник с необичайни ходове. Сеансьорът в течение на продължително време е длъжен да държи в ума си целият ход на борбата на тридесет дъски, да помни разположението на всяка пешка, на всяка фигура. Началото на сеанса се развиваше достатъчно бързо. Каличка последователно се движеше от дъска на дъска и правеше ходовете, които му съобщаваше Алехин. Без да се бави нито секунда предаваше отговорите на противника. Чуваше се гласът му: - Седма дъска: де-седем, де-пет! Девета дъска: кон еф-шест! Алехин веднага съобщаваше своя ответен ход. Така Каличка направи няколко кръга. Докато се играят известни теоретични варианти, на Алехин не му се налагаше да мисли особено, но скоро темпът на играта явно се забави: на шампиона се налагаше да си припомня направените по-рано ходове, да уточнява в паметта си разположението на фигурите. По няколко минути мислеше над ходовете. Скоро в залата се възцари обикновената обстановка на сеансите. Съседите се консултираха един с друг, оценяваха качеството на набелязания ход, към тях се присъединяваха и зрителите. Майсторството на Алехин удивляваше противниците, те никога не бяха виждали нещо подобно. Особено активно обсъждаше хода на сеанса малък риж немец с авиационни петлици. - Каквото и да ми казвате, тук се крие някаква лъжа, - уверено заявяваше на съседите си летецът. - С тридесет слепешката! Това не е правил нито един шахматист. - А ето Алехин го прави, - подстрекаваше го съседът. - Фокус, определено е фокус, като в цирка, - не се предаваше немецът. - Някъде е скрит механизъм. - Ето тук, - показа главата си съседът. - И не лош механизъм. Летецът се развълнува и стана от стола си. - - Аз сега ще проверя, - заяви той. Ще запиша позицията и ще помоля Алехин да я повтори. Извади от джоба си бележник, записа разположението на фигурите и се отправи в съседната стая. Внимателно разгледа Алехин от всички страни, като че ли опитвайки се да погледне под сакото, в джобовете. Накрая се обърна към световния шампион. - Извинете ме, господин Алехин, - каза немецът. - Аз съм деветнадесета дъска. Можете ли да ми кажете какво е положението ми? - Посредствено, макар външно да изглежда благополучно, - усмихна се Алехин. - А можете ли да ми кажете какво е разположението на фигурите ми? - Моля, - съгласи се Алехин, и бързо започна да изброява: Белите: цар ге-едно, дама е-пет, коне це-три и ге-четири, пешки а-две, бе-две... - Стига, стига! - побърза да спре шампиона летецът, едва успяващ да следи от листа речта на Алехин. - И Вие можете да направите това за всичките тридесет дъски? - Да, - отговори Алехин. - Това е феноменално! - неволно се възхити немецът. Накрая като благодари на Алехин се отправи към дъската си. Тутакси до него дойде Каличка. - Вие ли играете на деветнадесета дъска? - попита чехът. - Аз, - отговори летецът - Аз вече бях при вас. Алехин играе дамата на ге-седем и ви обявява мат за три хода. Немецът се хвана за главата под дружния смях на съседите и зрителите. - Провери ли! - смееха се офицерите. - Ето ти механизма! Мат за три хода! - Пета дъска прекрати съпротивата, - каза Каличка на Алехин, влизайки при него. След пет часа Алехин спечели двадесет партии, три партии завършиха наравно. Останаха само няколко дъски. Около тях се струпаха любопитни и тези, които вече бяха завършили играта. Те подсказваха повече от всички: не успели да победят в собствената си партия, полагаха усилия да покажат своята сила в партиите на съседите. Изведнъж в един ъгъл в една от партиите възникна оживление . След продължително съвещание с околните офицери, играещият на дъската, заяви на Каличка: - Предайте на господин Алехин: аз играя дамата на е-четири. Той е шах и мат след четири хода. Каличка влезе в съседната стая и веднага се върна. - Вие малко закъснявате, - усмихвайки се, заяви той на самоуверения немец. - Световният шампион на свой ред ви обявява мат за два хода. Количеството на дъските намаляваше с катастрофална за немците бързина. На Алехин сега му беше по-лесно да играе и отговаряше на ходовете на немците значително по-бързо. Скоро остана само една дъска, на която играеше генералът. Той, видимо, разбираше шахматната игра по-добре от другите, освен това, на него му помагаха повече съветници. Като направеше ход, той поучаваше околните, изказваше дълбокомислени, според него, разсъждения за шахмата. Но скоро и неговата позиция стана безнадеждна и той каза на Каличка, че се предава. В залата се появи уморен, но доволен Алехин. Той отиде до Каличка, който все още стоеше около дъската на генерала. Немецът се възползва от случая, за да се оправдае пред по-низшите чинове за загубата си. - Аз направих груба грешка, - каза генералът на Алехин. Ако бях играл дамата на де-пет вместо на еф-5, на вас щеше да ви стане зле. - Вие така ли мислите? - попита Алехин. - Това е елементарно! - продължи генералът. - А сега моята позиция е безнадеждна. Пада ми дамата, затова се предадох навреме. Алехин седна на стола срещу генерала. - Добре, - решително произнесе той. - Вие казвате, безнадеждна. Играйте. И той обърна дъската на сто и осемдесет градуса. Сега той беше с черните фигури. В положението, където немецът се предаде, Алехин направи хитър ход с коня. Изясни се, че дамата не може да бъде взета, в този случай белите биха получили мат. Генералът се хвана с ръце за главата. Такъв срам - да се предаде в позиция, където още можеше да се съпротивлява. Той дълго мисли, търсейки способ да победи, да докаже по този начин своята правота и , че Алехин не е прав.. Но какво можеше да направи срещу такъв шахматист. Направиха още три-четири хода и сега вече позицията на белите стана незащитима. - Предавам се, прошепна генералът. - Неизбежен е матът след два хода. - Играйте, - заповяда Алехин, отново завъртайки дъската и вземайки за себе си белите фигури. С умел отговор той ликвидира заплахата на неприятеля - избегна мата, - и след това след няколко хода сам матира черния цар. Офицерите, стискайки зъби, за да не се разсмеят, следиха посрамването на самоуверения си началник.
toni_the_man
на 23.09.2006 в 10:57:14 #120веднага ти отговарям-никога повече няма да имаме световен по шах така както никога няма да играем полуфинал по футбол на световно както 94-та но за щастие веско ще е световен шампион дълго та ще има време да се порадваме а кирил георгиев и преди е играл за македония както има и 1 българин който играе за холандия соколов ли беше не си спомням но е с много прилично ело
dimi3
на 23.09.2006 в 10:53:32 #119Пожелавам успех на Веско и ще следя всеки ход, но искам да споделя разочаровнието си от това че Кирил Георгиев вече ще играе за Македония. Обичам Македония колкото и България, но кой прокуди този велик шахматист от България ? Мисля че това са тези които съсипват българския футбол и спорт изобщо. Така няма да стигнем до никъде. Колкото и Веско Топаловци да имаме.
toni_the_man
на 23.09.2006 в 10:51:21 #118za men lichno nomer 1 e fidher - zashtoto vnasia ludost v igrata i spomaga navlizaneto na poveche pari i publichen interes nomer 2 - alehin i moje bi kapablanka - zashtoto sa agresivni i izkliuchitelno borbeni osven tova tvoriat krasota posredstvom shaha nomer tri - kasparov - zashtoto se zadurja 20-tina godini kato nomer 1 v sveta nomer 4 - topalov i anand - purvia zaradi atakuvashtia poniakoga samoubiistveno kombinativen stil a vtoria zaradi intuiciata i skorostta koito ima nomer 5 - karpov - zaradi mnogoto specheleni turniri 6-tal i t.n
A*C*M
на 23.09.2006 в 10:34:49 #117Искам мнението ви по въпроса кой според вас е най-великия от световните шампиони и защо.
A*C*M
на 23.09.2006 в 10:24:42 #116Вилхелм Щайниц (1834-1900) 1-ви Световен шампион ( 1886 - 1894 ) Емануел Ласкер (1868-1941) 2-ри Световен шампион (1894-1921) Хосе Раул Капабланка (1888-1942) 3-ти Световен шампион(1921-1927) Александър Алехин (1892-1946) 4-ти Световен шампион(1927-1935, 1937-1946) Макс Еве (1901-1981) 5-ти Световен шампион(1935-1937) Михаил Ботвиник (1911-1995) 6-ти Световен шампион(1948-1957, 1958-1960, 1961-1963) Василий Смислов (1921- ) 7-ми Световен шампион(1957-195
Михаил Тал (1936-1992) 8-ми Световен шампион(1960-1961)
Тигран Петросян (1929-1984) 9-ти Световен шампион(1963-1969)
Борис Спаски (1937- ) 10-ти Световен шампион(1969-1972)
Боби Фишер (1943- ) 11-ти Световен шампион(1972-1975)
Анатолий Карпов (1951- ) 12-ти Световен шампион(1975-1985)
Гари Каспаров (1963- ) 13-ти Световен шампион(1985-2005)
Веселин Топалов (1975- ) 14-ти Световен шампион(2005- ?)
MilenI
на 23.09.2006 в 10:24:19 #115Kasparov wouldn't choose a favorite, but he did say Topalov isn't the favorite many assume him to be. "Kramnik has a more profound understanding of chess, while Topalov has energy and confidence on his side. I wouldn't pick Kramnik to win a San Luis-style round robin the way Topalov did, but in a match it's quite even." Kasparov made a conservative prediction for the number of decisive games, saying there would be no fewer than three. http://www.chessbase.com/newsdetail.asp?newsid=3359 Според мен това е истината - равни шансове. Топалов рискува много, но който не рискува...
A*C*M
на 23.09.2006 в 10:03:36 #114Иначе как виждаш днешната партия
A*C*M
на 23.09.2006 в 10:02:29 #113Kota_rakA Абсолютно сте прав приятелю. След бар повече никога няма да коментирам шах.
A*C*M
на 23.09.2006 в 09:47:46 #112Руснаците са си най-силната шахматна нация в Света.Сега им е бая кофти че световния шампион е българин.Карпов е много добър играч но бледнее пред имена като Алехин , Михаил Ботвинник и Гари Каспаров.Нашето момче ще го победи макар и трудно.
Oho
на 23.09.2006 в 09:38:09 #111Еи тоя Котарака съвсем е изплискал.... Не бях влизал тук около 2-3 месеца, но сега отбелязвам,че двамата с Карпож не са израстнали с ни6то.. все толкова тъпи