Даворин Куляшевич е международен гросмайстор, роден в Хърватия. Завършил е Тексаския технически университет и е опитен шахматен треньор, известен с проницателните си наблюдения върху актуалните световни тенденции в шахмата. Написал е няколко книги за шахмат, включително предстояща биография на настоящия световен шампион по шахмат Динг Лирен. Бестселърът му "Отвъд материалното: Не обръщайте внимание на номиналната стойност на фигурите си и открийте значението на времето, пространството и психологията в шаха" е финалист за наградата "Авербах-Болеславски" - наградата за най-добра книга на ФИДЕ, Международната федерация по шахмат. Понастоящем живее в Пловдив, България.
В интервюто по-долу той прави увлекателни наблюдения пред Рикардо Гуера за развитието на китайските и индийските шахматни школи, ролята на Магнус Карлсен и Боби Фишер в историята на шахмата, значението на психологията в спорта и влиянието на интернет и технологиите върху бъдещето на тази древна игра.
Рикардо Гуера: Има ли играч, който според Вас ще доминира в международните състезания по шахмат през следващите няколко години?
Дaворин Куляшевич: Все още не виждам такъв играч. Засега това е Карлсен, макар че той като че ли показва известни признаци на лек спад в мотивацията. Преди няколко години мислех, че това ще бъде Алиреза Фируджа, който има нужния талант, за да бъде доминиращ играч. В момента обаче не съм толкова сигурен, тъй като не изглежда изцяло фокусиран върху усъвършенстването си. Възможно е да навлизаме в суперконкурентна ера, в която много претенденти ще се борят за първото място, но никой няма да доминира в продължение на няколко години.
Рикардо Гуера: Можем ли да твърдим, че Магнус Карлсен е най-добрият шахматист, който светът някога е виждал? Защо или защо не?
Дaворин Куляшевич: Ако анализираме Карлсен от чисто игрови аспект - качеството на играта му - той вероятно е най-добрият играч в историята. Гросмайстор Лари Кауфман публикува вълнуващ анализ, в който сравнява точността на ходовете на най-добрите играчи в света през цялата история с шахматния енжин (https://www.chess.com/article/view/chess-accuracy-ratings-goat), потвърждавайки това. Стилът на Карлсен е най-близък до този на [Анатолий] Карпов и [Хосе Раул] Капабланка, но той превъзхожда тях и повечето други световни шампиони по точност на ходовете си. Това е естествено, като се има предвид, че той е имал предимството да изучава шахмат със значително по-добри ресурси (включително работа с енжини) и да играе редовно срещу други много точни играчи ([Фабиано] Каруана, [Ян] Непомнящи, Динг [Лирен] и др.). Неизбежно този опит и уникалният му шахматен талант му помогнаха да издигне играта си до качество, което никой друг играч в историята не е успявал да поддържа толкова дълго време ([Гари] Каспаров е най-близо).
Друг важен момент, свързан с този въпрос, е продължителността на доминация на даден играч в шахматния свят. Карлсен прави това в продължение на повече от 10 години в най-конкурентната епоха от историята на шахмата. Каспаров имаше 20-годишен период на доминация, със солидна конкуренция срещу Карпов и [Владимир] Крамник. Все пак 80-те и 90-те години на миналия век бяха епохи със сравнително по-бавно темпо, така че периодите на господство на Карлсен и Каспаров в шахмата изглеждат сравними. По мое мнение Каспаров е на второ място след Карлсен в дебата за "най-добър шахматист в историята", а [Боби] Фишер е третият сред равните, най-вече поради много краткото си царуване. И тримата са сред най-ярките таланти, които шахматът някога е виждал, и неудържими сили в най-добрите си години.
Рикардо Гуера: Предстои да излезе нова книга за Динг Лирен. В разговора ни споменахте аспекти от неговата личност и психологическо поведение, които ми се сториха интересни. Бихте ли споделили с нашите читатели какво сте открили?
Дaворин Куляшевич: Първото нещо, което ще забележите за Динг, е, че той се държи различно от повечето топ шахматисти. В поведението му почти напълно отсъства егоизъм. Той говори с необичайна скромност за човек, който е толкова успешен. Давид Навара е единственият друг топ играч с подобна психологическа нагласа и такъв стил на общуване. Световният шампион изглежда уязвим и крехък, но по парадоксален начин се превръща в безкомпромисен боец, когато играе шах. Сякаш в него се пробужда "окото на тигъра".
Най-известният пример за това е, когато той отказва имплицитно предложение за реми от страна на Непомнящи в последната партия на мача за световното първенство през 2023 г. Вместо да играе на сигурно, той хладнокръвно изигра рисковано изглеждащ ход, който "хвърли в тъча" почти всички коментатори и зрители на мача. В по-късните си интервюта той многократно твърдеше, че този ход не е нищо особено, и намекваше, че би го изиграл при всякакви обстоятелства. Това показва, че той има стоманени нерви, когато играе шах.
Друго нещо, което трябва да запомните за Динг, е, че той идва от култура, за която повечето хора на Запад все още не знаят много. Така че, макар поведението му да е напълно нормално зa [китайската култура], някои аспекти от него може да ни се сторят необичайни. Във връзка с това [съществува] езикова бариера, [която] понякога може да доведе до недоразумения между него и шахматната публика. Но цялостното ми впечатление е, че той е симпатична личност, и се надявам, че съм успял да предам това в книгата си.
Рикардо Гуера: Докато проучвахте книгата си за Динг Лирен, открихте ли нещо уникално в неговата тренировъчна методология или система на подготовка?
Дaворин Куляшевич: Вътрешната работа на шахмата в Китай е донякъде загадка. Като цяло те са много потайни по отношение на методите си на обучение. Всеки силен играч ще ви каже, че [китайските] състезатели играят шахмат по различен начин, но [повечето] не могат да разберат каква е [тази разлика]. Най-доброто описание, което съм чувал, е от супергросмайстор Даниил Дубов, който каза нещо в смисъл, че китайците умеят да правят по-малко логични или [по-]неочаквани ходове, които все пак са много добри. Тъй като шахматната им общност е сравнително изолирана, те развиват уникален стил на игра.
Един мой познат китаец веднъж ми каза, че китайската шахматна система разчита предимно на конкретни методи на обучение като игра, изчисления и анализ, които в наши дни се поддържат от шахматните енжини. За сравнение, на Запад се набляга повече на по-структурирано изучаване чрез шахматни книги, курсове и се работи с треньори.
Разбира се, те изучават и най-фундаменталните теоретични аспекти на шахмата. И наистина канят чуждестранни треньори и играчи (предимно от Русия), за да дадат на най-добрите си играчи обучение и поглед върху други шахматни стилове. Въпреки това, те не разчитат толкова на формалните знания, [колкото на] иновативните практически познания. Започваме да наблюдаваме подобна тенденция в Индия и изглежда, че тя дава резултати.
Бих сравнил този метод на обучение с базирания на невронни мрежи шахматен енжин Alpha Zero. Тази шахматна програма се научи на шах от нулата (разчитайки само на наръчник с правила), като изигра милиони партии срещу себе си. За разлика от тях, традиционните шахматни енжини идват с предварителни знания, като например колко центипешки [точки, равняващи се на стотни от пешката] обикновено струва дадена открита линия или неправилно поставена фигура.
Рикардо Гуера: Има ли други специфични елементи на китайската система за развитие, които си струва да бъдат споменати? Какво ще кажете за използването на шахматни енжини от гросмайстори?
Дaворин Куляшевич: В интервютата си след мача за Световното първенство Динг намекна, че използва методи на обучение, непознати за повечето други топ играчи. В други случаи той изрично казваше, че работата с шахматни енжини му е помогнала да подобри играта си.
Въпреки това разиграването на определени позиции срещу шахматен двигател с цел обучение не е новаторска идея. Например бившият световен шампион Веселин Топалов, според сведенията, е използвал подобен метод при издигането си от 2700 до 2800 играч. Това вероятно е най-натоварващата психологически шахматна тренировка, която човек може да избере. Този вариант [е] сравним с удрянето на боксов чувал по най-силния възможен начин, само за да се получи рикошет, който да се върне върху вас с още по-голяма сила.
За съжаление, не разполагаме с твърде много информация за ранните години на Динг, защото случващото се в китайския шахмат през 2000-те години не е точно на първите страници на вестниците в сравнение с 13-годишния Магнус Карлсен, който смазва конкуренцията си във Вайк ан Зее и ремизира с Каспаров в Рейкявик през 2004 г.
Рикардо Гуера: Виждате ли в момента някакви признаци, че една държава ще доминира на международната сцена на най-високо ниво през следващите няколко години? Ако е така, какво би обяснило тази доминация?
Дaворин Куляшевич: Има признаци, че индийските играчи може да доминират на международната сцена на най-високо ниво. Въпреки това, макар че играчите от Индия вече доминират на всички нива под 2600 (топ 150-200), конкуренцията е много по-силна на най-високото ниво, а бариерите за навлизане са по-трудни да преминаване. Освен това, топ 20 е донякъде тесен кръг, така че за новите играчи не е лесно да получат покани за най-престижните турнири.
Въпреки това, най-добрите индийски играчи получават подходяща логистична подкрепа, за да могат разумно да се изправят срещу най-силните играчи в света. Те получават и най-добрите треньори, в съчетание със солидна финансова подкрепа, тъй като шахматът е високо уважаван в Индия. Тренирал съм няколко млади индийски играчи, някои от които станаха гросмайстори, и разбрах, че тяхната отдаденост и работна етика са несравними. Бъдещето на шахмата принадлежи на тази страна, макар че е трудно да се предположи дали през следващите няколко години или дори десетилетия те ще произведат друг блестящ играч като Виши Ананд.
Рикардо Гуера: Според Вас може ли един играч да достигне ниво гросмайсор като използва само интернет или технологични методи на обучение? С други думи, може ли да достигне това ниво, без да следва традиционния път на обучение, който се фокусира върху обучение чрез книги, игра и анализ на дъската?
Дaворин Куляшевич: Преди няколко години отговорът ми на този въпрос щеше да бъде категорично "не", но вече не съм толкова сигурен в това. След COVID пандемията, която доведе до бум на шахматната активност в интернет, шахматът се промени много, включително и методите на обучение.
Някои семена бяха посяти още през 2010 г., тъй като шахматните енжини и технологиите за обучение ставаха все по-достъпни, ефективни и усъвършенствани.
Работил съм с деца, които никога не са чели сериозно шахматна книга (и не планират да го правят!) и имат много по-добри резултати от възрастните, които са прочели десетки шахматни книги. Сигурен съм, че много млади гросмайстори са постигнали титлите си, като са разчитали предимно на компютърни технологии вместо на традиционния подход. Например ГМ Симен Агдестейн от Норвегия наскоро заяви, че един от неговите млади ученици е станал гросмайстор, без да е прочел нито една шахматна книга.
Някои от най-добрите индийски вундеркинди (Арджун Еригайси, знам го със сигурност) твърдят, че са прочели само няколко книги през живота си, а един от тях скоро може да стане световен шампион. За разлика от тях настоящият номер 1, Магнус Карлсен, е много добре запознат с шахматната литература и е известен с феноменалната си памет за важни шахматни партии от миналото. В сравнение с днешното "следващо поколение" топ шахматисти, може да се каже, че той е книжен червей! Владеенето на онлайн и технологични методи на обучение ще бъде от огромно значение в бъдеще. Същественото е, че по този начин се учи по-бързо. За по-възрастното поколение, включително отчасти и за мен, ученето предимно чрез компютърния екран може да изглежда предизвикателство за свикване. Все пак за един млад шахматен мозък, който е "tabula rasa", когато става въпрос за шах, подобни методи на обучение вероятно са съвсем естествени.
Пример за това е 10-годишният Фаустино Оро от Аржентина, който е на път да стане най-младият международен майстор в историята (ако подобри рекорда на [Рамешбабу] Прагнaнандаа от 10 години и 10 месеца). Според информацията в интернет пространството, той е започнал да играе шах едва преди три години. Единственият начин, по който е могъл да напредне толкова бързо, е да използва най-ефективните методи на обучение.
Рикардо Гуера: Според Вас кое е основното обяснение за възхода на толкова много играчи от високо ниво от Китай и Индия?
Дaворин Куляшевич: Китай и Индия са две различни истории. В Китай системата създава играчи от високо ниво, докато в Индия играчите от високо ниво създават системата.
От края на 80-те години на миналия век китайците са установили строга йерархия в своята шахматна общност, която наподобява традиционната пирамида, използвана в Съветския съюз. Започва се с огромна база от ученици, детски състезания и т.н.; избират се най-добрите таланти в региона и им се назначават най-добрите местни треньори. Тези, които се окажат най-успешни в своя регион, в крайна сметка започват да работят с най-добрите треньори в страната. Накрая най-добрите ще бъдат избрани да представят страната си на международни състезания и след известно време ще разполагате с няколко играчи на високо ниво. Ето как Китай постигна своя стратегически план от четири стъпки - в рамките на 35 години да спечели индивидуалното световно първенство и шахматните олимпиади (най-високото отборно състезание) в категориите мъже и жени. Не е изненадващо, че Русия и Украйна са единствените две други държави, които са постигнали този рядък подвиг, и те също са използвали тази строга, но ефективна система. Китайците са показали подобен успех с тази стратегия и в други спортове.
От друга страна, Индия е пример за това как самият ентусиазъм на нацията по отношение на даден спорт може да създаде играчи на високо ниво без официална система. Подобно на китайците, те имат едно значително предимство пред по-голямата част от света: те са страна с над милиард души население. Въпреки това в Индия няма очевидна система за подбор на най-големите таланти, каквато виждаме в Китай. Изглежда по-скоро като "оцеляване на най-силните", [система], основана на конкуренцията, в която най-добрите [играчи] намират своя път през стегнатите редици от също толкова нетърпеливи и квалифицирани играчи. Това ги прави издръжливи и изпитани в битките състезатели още в ранна възраст. Тъй като съм тренирал няколко млади индийски играчи, мога да потвърдя тяхната страст към шахмата и естествената им способност да извършват сложните изчисления, необходими за превръщането им в силни шахматисти.
Рикардо Гуера: Като говорим за влиянието на технологиите и интернет върху шахмата, кои аспекти на тези елементи имат най-голяма роля за повишаване на нивото на игра?
Дaворин Куляшевич: Има няколко начина, по които технологиите и интернет могат да помогнат на човек да изучава и играе по-добре шахмат. В приблизителен ред по важност:
- Играта онлайн: Онлайн платформите за игра предлагат неограничени възможности за всеки, който има достъп до интернет, да упражнява уменията си. [Те позволяват] на един запален любител да изиграе повече партии за няколко години, отколкото някой като Михаил Ботвиник (трикратен световен шампион в средата на XX век) за целия си живот. Хикару Накамура, един от най-добрите играчи в света, изиграл е над един милион блиц партии онлайн, а е само на 36 години.
Друг важен аспект на онлайн играта е, че можете да намерите добри противници практически по всяко време на деня или нощта, от всяко кътче на света. Преди около тридесет или четиридесет години можехте да играете тренировъчни партии само срещу хора от вашия град или шахматен клуб.
- Шахматни енжини: Работата с шахматни енжини преобрази съвременните шахматисти и самия шахмат. Първо, през последните няколко десетилетия точността на играта в дебюта се повиши неимоверно. Един средностатистически любител, който изучава дебютни курсове на Chessable.com (най-популярната онлайн платформа за тази цел), би смазал средностатистически любител от 50-те години на миналия век в дебюта вероятно 8 от 10 пъти.
Второ, шахматните енжини ни научиха да оценяваме конкретността на играта - как определени ходове, които може да изглеждат неправилни или да изглеждат, че нарушават позиционните принципи, могат да бъдат реални и силни възможности. Поколения играчи, работещи интензивно с шахматни енжини, са развили подобен, неортодоксален подход към играта. Като цяло тази промяна е за добро, тъй като ни позволи да разширим разбирането си за всички сложни аспекти на шахмата.
- Онлайн обучение: Преди време достъпът ви до шахматни тренировки или спаринги зависеше от местоположението ви. Ако сте имали достатъчно късмет, във вашия град е имало добър треньор по шахмат или силен играч; ако не, по-добре изберете друг спорт. За щастие интернет ни позволява да се свързваме от разстояние с треньори и спаринг партньори за взаимно сътрудничество. Това доведе до бум на шахмата в световен мащаб през XXI век, докато преди това се случваше единствено в традиционните шахматни центрове - Съветския Съюз, Унгария или бивша Югославия.
- Шахматни бази данни: Историите за по-възрастните поколения играчи, които пишат на ръка своите дебютни анализи в безброй тетрадки или картотекират ключови позиции в мителшпила или ендшпила, звучат като от желязната ера от днешна гледна точка. В днешно време шахматните бази данни ни позволяват бързо да съхраняваме, актуализираме и извличаме важна информация. Съвременните бази данни на играчите съдържат милиони записани партии, което позволява на всеки да изучава и да се подготвя за своя противник в детайли.
- Нови технологии за обучение: Напредъкът в технологиите позволи на креативни личности да разработят шахматен софтуер, който улеснява обучението. Най-известният от тях е уебсайтът Chessable.com, който се основава на технологията MoveTrainer. Тази технология, от своя страна, се основава на техниката за учене чрез разпределено повторение, която позволява на хората да запомнят [по-добре] информация като дебютни варианти или теоретични ендшпили. Освен това някои уебсайтове използват технологията, за да предложат удобна визуализация и обучение за отгатване на ходове.
Рикардо Гуера: Малко са спортовете, за които се пише повече, отколкото за шахмата. Както знаем, шахматната литература е дълбока, като щателно разнищва безброй теми, свързани с играта: стратегия, тактически елементи, дебюти, мителшпил, ендшпил и история, и това са само някои от тях. Всъщност написаното за шахмата е толкова обширно, че има на какво да научи треньорите от най-различни спортове - както за тактиката и стратегията, така и за най-добрите тренировъчни методики за на изявени играчи. Вашата увлекателна книга обхваща теми, свързани с най-добрите методики за обучение на играчи на различни нива. Навлизате в значителни подробности за това колко акцент трябва да поставят върху определени аспекти на играта, как да оптимизират времето за учене и как да избягват неефективните методики. Накратко, бихте ли ни представили разбивка на това, което един играч трябва да направи, за да достигне ЕЛО от 1500, 2000, майсторско и гросмайсторско ниво? Върху какво трябва да се съсредоточи играчът по пътя към достигането на тези различни нива?
Дaворин Куляшевич: Шахматистът трябва да се съсредоточи главно върху усъвършенстването на тактическите си умения, за да достигне ЕЛО 1500, което се счита за средно ниво. Тактическото умение е способността да се използва временно предимство, което е налице в даден мач. Дори и най-добрата стратегия може да рухне в един ход ако пропуснем тактиката на противника. Основните тактически умения [включват] правилна визуализация на дъската, разпознаване на типични тактически и матови модели, използване на слабостта на царя, осъзнаване на избора на ходове на противника и др.
За да достигне 2000 ЕЛО, ниво на напреднал клубен играч, играчът трябва да е развил повече от адекватни тактически умения, като същевременно е подобрил и други шахматни умения, като например затвърждаване на дебютния репертоар и натрупване на турнирен опит. Играч, който е достигнал рейтинг 2000, ще има значително по-добри познания за позиционната игра, за откриването на играта [и] за ендшпила, но основната разлика между клубния играч и този, който е достигнал ниво 2000, е в тактическите умения. Играчите в диапазона 2000 г. грешат много по-малко от играчите на ниво 1500 или 1700 г.
За да достигне майсторско ниво (2200-2250 ЕЛО), човек трябва да е развил добри позиционни и стратегически умения, както и да може да планира няколко хода напред с по-голяма точност. Човек трябва също така да притежава способността методично да използва миниатюрни слабости в позицията на противника, които могат да бъдат превърнати в по-големи предимства. Повечето от партиите, изиграни от играчи на ниво 2000, се решават в ендшпила, [така че] играчът на майсторско ниво трябва да има прилични теоретични познания за ендшпила и добро разбиране на типичните му техники.
Достигането на гросмайсторското ниво изисква много работа и опит във всички области. Титлата гросмайстор е много желана и това е елитно ниво, което изисква значителна подготовка и отдаденост. ГМ нормата е недостижима за повечето играчи. Тъй като един добър играч на [ниво] 2400 вече е овладял всички основни области на играта, за да достигне гросмайсторското ниво, той трябва да се съсредоточи върху по-дребните елементи, които може би го възпрепятстват да постигне напредък. Това може да бъде лошо управление на времето, недостатъчна подготовка на дебютите, липса на динамика и поемане на риск, недостатъчна ендшпилна техника, страх от игра с противници с по-висок рейтинг, слаби защитни умения, непрофесионален начин на живот и т.н. Според мен нивото гросмайстор се характеризира със способността да се намери най-добрият ход почти винаги и в почти всякакъв вид позиции от играта.
Рикардо Гуера: Кои играчи са оказали най-силно влияние върху развитието Ви като шахматист?
Дaворин Куляшевич: Първият играч, когото изучавах, беше Александър Алехин. Следващият, от когото се учех, беше Гари Каспаров. Той беше фантастичен пример за подражание, от когото научих колко са важни солидната дебютна подготовка, инициативата и точността на изчисленията. Също така моделирах голяма част от репертоара си за бели фигури от партиите на Карпов, а изучаването на неговите партии подобри позиционната ми интуиция и ендшпилната ми техника. И накрая, четвъртият играч, който оказа огромно влияние върху шахматното ми развитие, беше Рашид Нешметдинов. Той не е толкова известна фигура, но е достатъчно да се знае, че великият атакуващ гений Михаил Тал веднъж е казал, че най-щастливият ден в живота му е бил, когато е загубил от Нежметдинов. Бях зашеметен от играта му в атака. Той беше по-голям Тал от самия Тал в завършека на матови атаки след жертва. Мачът му срещу Лев Полугаевски ще остане един от най-блестящите шедьоври в историята на шахмата.
Рикардо Гуера: Кои книги оказаха най-значително влияние, след като достигнахте майсторското ниво, имаше ли книги, които ви дадоха онзи последен тласък, за да достигнете нивото на GM?
Дaворин Куляшевич: Почти не съм чел шахматни книги по пътя си от международен майстор до ниво гросмайстор - няколко книги на Марк Дворецки. Изучавах предимно гросмайсторски партии, за да разбера как се играе шахмат на по-високо ниво. Все пак ще кажа, че "Позиционно вземане на решения" на Борис Гелфанд беше книга, която ми повлия дълбоко, когато вече бях гросмайстор. Тази книга си е чисто злато.
Рикардо Гуера: Представянето на Боби Фишер през 1971 г. по време на Мачовете на кандидатите, когато той разгроми Тайманов с 6:0 на четвъртфинала и Бент Ларсен със същия резултат на полуфинала, беше умопомрачително. Пропастта, която се видя там, между неговата сила и тази на най-близките му конкуренти, беше преломен момент в шахмата. И въпреки че стремителният му възход беше кратък, тъй като след финала срещу Спаски той прекъсна за неопределено време участието си в международни състезания, той никога не беше повторен. С други думи, тази разлика в крайния резултат на този четвъртфинал и полуфинал никога повече не се е повтаряла. Нещо повече, за историка би било предизвикателство да открие толкова голям резултат в последователен четвъртфинал и полуфинал в който и да е спорт. Бихте ли коментирали какво говори това за шахматните способности на Фишер?
Дaворин Куляшевич: Победите на Фишер с по 6:0 срещу Тайманов и Ларсен през 1971 г. са едни от най-добрите постижения - не само в шахмата, но както споменахте, и в историята на спорта изобщо. Само Каруана се доближи до това постижение, като спечели седем партии в турнира за купата "Синкефийлд" през 2014 г. (с участието на Карлсен и всички най-добри играчи в света). Фишер обаче имаше по-дълъг рекорд от 20 последователни победи на най-високо ниво (в Междузоналния турнир преди и във финала на кандидатите срещу [Тигран] Петросян след тези два мача с 6:0). Следователно нито един шахматен резултат в историята не се доближава до неговия.
Що се отнася до игровата способност на Фишер в тези мачове, беше ясно, че той е на върха на възможностите си. Той е доминиращ играч още в края на 60-те години на ХХ век, въпреки че Петросян и Спаски притежават титли от световни първенства в този период. През 1971 г. той е на 28 години и е достигнал пълна шахматна и лична зрялост. Играе шахмат на най-високо ниво в продължение на малко повече от десетилетие. Бил е обсебен от идеята да бъде най-добрият играч в света и е имал таланта и уменията да я подкрепи.
Макар и изключително силни, противниците му не бяха в състояние да се справят със задачата на Боби Фишер, който имаше мисия да спечели световната титла. Едно от най-лошите чувства за един шахматист е да усеща, че противникът не може да сгреши и да устоява на всички променящи се психологически елементи, присъстващи в играта "мъж срещу мъж". Компютрите не трябва да се справят с тези психологически смущения. Мисля, че Тайманов и Ларсен са смятали, че се изправят срещу машина, и са се страхували да допуснат каквато и да е грешка. Фишер игра блестящо, а Ларсен и Тайманов не можаха да се справят с психологическите и техническите сили, с които се сблъскаха.
Рикардо Гуера: По същия начин през 1970 г. в блиц турнира в Херцег Нови Фишер победи Тал, Петросян и Смислов и не отдели повече от 2½ минути от времето си за нито една партия. Фишер печели състезанието и завършва с 5 точки повече от класиралия се на второ място. Този резултат също така никога не е бил повтарян на това ниво на блиц играта. Бихте ли коментирали горното?
Дaворин Куляшевич: Както отбелязах по-горе, почти всички аспекти на превъзходството на Фишер се изравняват в този период от кариерата му. Никой друг играч не можеше да се мери с него и той усещаше това. Това му даваше увереност и затова той игра толкова бързо в онзи блиц турнир. Той беше толкова доминиращ над съвременниците си - шахматист, изпреварил времето си. Вярвам, че би имал всички умения да се бори с най-добрия Карлсен за световен шампион, ако можехме да го телепортираме от 1971-72 г. в 2014 или 2019 г.
За съжаление, кариерата на Фишер приключи преждевременно. Той щеше да се утвърди като най-великия за всички времена, ако беше продължил тази доминация и през 70-те години. Някои хора, особено в САЩ, все още го смятат за такъв, но за съжаление ни липсват доказателства за това, тъй като той се представя на това високо ниво само няколко години. Младият Карпов се превръща в сила в средата на 70-те години и кой знае как щеше да завърши техният мач. Както отбелязах по-рано, Каспаров и Карлсен доминираха в своите области за много по-продължителни периоди и затова им давам леко предимство пред Фишер в разговора за това кой е най-добрият за всички времена.
Рикардо Гуера: В едно интервю Динг спомена, че е едновременно много емоционален и рационален. Каза, че трябва да остави настрана тази по-буйна страна на личността си, когато играе шах. По принцип това е много важно умение за спортистите, играещи на най-високо ниво, което трябва да овладеят; най-успешните спортисти изглежда имат способността да включват и изключват емоциите си според нуждите. Например Майкъл Джордан остава стоически настроен, когато трябва да изпълни свободен удар, но също така може да прояви изумителни нива на щастие. За сравнение, Лионел Меси запазва спокойствие, когато му предстои да изпълни дузпа, но все пак показва радост, когато вдига трофей. Способността да се сдържат по-крайните емоции в критични ситуации е от изключителна важност във всеки един спорт, а в някои спортове като стрелбата с лък и олимпийската стрелба тя може да бъде още по-критична. Можете ли да коментирате как това се отнася за сферата на шахмата?
Дaворин Куляшевич: Вярвам, че овладяването на емоциите в момент на голямо напрежение е едно от уменията, които отличават великите от много добрите или просто добрите спортисти. Динг е отличен пример за много спокоен и уравновесен играч над дъската. Сред бившите топ играчи Василий Иванчук остава един от малкото, които можеха да направят по-голяма кариера, ако контролираха по-добре нервите си в критичните моменти.
Шахматът е малко по-различен от много други спортове по това, че вътрешното напрежение се натрупва в продължение на много часове игра и обикновено достига кулминацията си три, четири, пет или повече часа след началото на играта. Забелязал съм, че младите шахматисти могат да се справят с такъв състезателен натиск и обща емоционална умора по-добре от по-възрастните, което е още една причина да виждаме, че шахматът се превръща в игра за млади хора повече от всякога в миналото.
Рикардо Гуера: Само миналата седмица испанският вестник AS Sport публикува материал за Мохамед Салах, нападателя на Ливърпул, и неговата страст към шахматната игра, в който той заявява, че играе често и дори притежава рейтинг. Разбирам, че шахматът може да бъде терапевтичен и да помогне на професионалните спортисти да се откъснат от стресовите ситуации. Това е игра, която изисква пълен и безусловен фокус през цялото време, което води до състояние на поток, описано от покойния унгарско-американски психолог Михали Чикшентмихали като състояние на пълно отдаване на задачата пред вас. Единственото нещо, което има значение в този момент, е дейността, в която сте се потопили. Страстта към дадено хоби или каквато и да е дейност може да бъде много мощно оръжие, още повече срещу повърхностните разсейвания и умствените предизвикателства на нашия хипермодерен свят. Във времена на изпитания страстта към дадена дейност или хоби може да помогне на хората да се справят. Можете ли да коментирате това?
Дaворин Куляшевич: Твърдо вярвам, че шахматът е едно от най-добрите хобита, защото ангажира много когнитивни функции. Освен че подобрява търпението и концентрацията и облекчава ежедневния стрес, както отбелязахте, той също така подобрява абстрактното мислене, дългосрочното планиране и предвиждането на действията на противника, наред с други неща. Тези стратегически умения са ценни за всеки - от най-добрия спортист до главния изпълнителен директор. Футболистите като Кевин де Бройне и Лука Модрич или баскетболистите като Никола Йокич и Лука Дончич могат да видят два или три хода напред, преди повечето други играчи дори да осъзнаят какво се случва в този момент. Познаването на закономерностите във вашата игра или бизнес и стратегическото мислене, за да направите следващата стъпка, е нещо, за което шахматът може да ви помогне изключително много.
Направихте добра забележка за повърхностните разсейвания и умствените предизвикателства в днешния свят. Играта на шах несъмнено е по-добро занимание от скролването в социалните мрежи или играенето на видеоигри, тъй като ангажира изцяло ума. То може също така да балансира психическото благополучие на човека, тъй като ни позволява да се "откъснем" от проблемите на реалния свят за известно време.
Известно е, че професионалните спортисти разполагат с много свободно време между тренировките и мачовете. Да играят шахмат е едно от най-добрите неща, които могат да направят, защото ползите от него могат да помогнат за изостряне на фокуса и други когнитивни умения на терена или на спортната арена. По същата логика професионалните шахматисти е добре да се занимават с физически спорт като хоби; много от тях наистина го правят. Карлсен е най-добрият пример за това, защото от много години е в отлична физическа форма. Това му дава конкурентно предимство пред опонентите му, тъй като той може да ги пречупи на петия или шестия час от една равностойна партия, тъй като те губят концентрация, докато той остава свеж и напълно съсредоточен.
Рикардо Гуера: В едно интервю Владимир Крамник обясни концепция, която ми се стори много интересна и ме накара да се замисля за един елитен вратар, с когото съм работил. Руският шахматист каза, че по природа не е много състезателен и че не се страхува от загубата, затова вместо това е склонен да се съсредоточи върху процеса на усъвършенстване. Йохан Пеле беше най-сдържаният и контролиран спортист, който някога съм имал удоволствието да срещна. Той беше вратар от световна класа и притежаваше спокойствието да изпълнява занаята си дори в най-тежките ситуации. Попитах го за поведението му и той ми каза, че гледа на футболната игра като на обикновена работа. В много случаи, ако човек наистина успее да овладее този подход, той може да премахне много излишно напрежение и да подпомогне представянето му. Можете ли да се свържете с тези идеи по някакъв начин?
Дaворин Куляшевич: Владимир Крамник и Йохан Пеле споменават за един почти идеален подход за един спортен специалист. Чел съм също, че полузащитникът на Реал Мадрид Тони Кроос има подобно отношение.
Ясно е, че за да се представиш по най-добрия начин, трябва да постигнеш баланс между спокойствието и състезателността. Прекалено много от едното или другото може да доведе до прекалено нервни (спомнете си за сезона на Дреймънд Грийн в НБА през 2023-2024 г.) или прекалено лежерни (спомнете си за застаряващите професионални футболисти, които отиват да играят в някоя азиатска държава предимно заради парите) изпълнения. Някои хора са естествено спокойни и съсредоточени върху "работата" си като спортисти, докато други са по-податливи на външни разсейвания и натиск. Точно тук спортните психолози могат да помогнат много.
Иска ми се да мога да се свържа с подхода на Крамник, защото той обикновено носи повече успехи в дългосрочен план, а и е по-здравословен. Наистина, когато бях дете и млад тийнейджър, шахматът беше забавна игра и имах подобен подход към нея. Колкото по-възрастен ставах обаче, толкова по-голям натиск изпитвах да се представям добре, вместо да се наслаждавам на процеса. Вярвам, че много от професионалните шахматисти са изправени пред подобен натиск. Голяма част от този натиск идва [от необходимостта да изкарваш] прехраната си, защото наградният фонд в турнирния шахмат не е голям, а маржът за грешка е много малък.
Не става въпрос обаче само за този вид натиск, тъй като понякога можете да видите дори шахматни аматьори, които се притесняват и треперят неконтролируемо по време на игра. Самата игра на шах е доста стресираща, защото можете да загубите всичко, което сте градили с часове, само за един миг невнимание. От това, което съм наблюдавал, свръхспокойните шахматисти като Крамник са малко.
***Рикардо Гуера е физиолог, който работи с професионални футболни отбори. Той има магистърска степен по спортна физиология от университета "Джон Мурс" в Ливърпул. Работил е с няколко футболни клуба в Близкия изток и Европа, включително с националните отбори на Египет и Катар. През 2015 г. е физиолог по физическо натоварване на Олимпик Марсилия, когато те достигат до финала за Купата на Франция срещу ПСЖ. Рикардо притежава най-високия треньорски лиценз на Футболната асоциация (Англия) и лиценз на УЕФА. Пътувал е много по света, като е събирал данни и е определял количествено физиологичния капацитет на футболисти от различни страни. Физиологът е докторант и автор на предстояща книга за бразилския футбол. Статиите му са публикувани на повече от пет езика в множество новинарски организации.
