В неделя завърши мачът за Световната шахматна корона между  шампиона Магнус Карлсен и претендента Вишванатан Ананд. Карлсен запази титлата си след като постигна победа с белите фигури в 11-ата партия на 45-ия ход, а с това и в мача с 6,5:4,5.

Ако сравняваме двата двубоя между норвежкия и индийския гросмайстор, миналогодишния и тазгодишния, то мачът-реванш премина в съвършено различна, практически равна борба. Това всъщност призна на пресконференцията след  11-ата партия Магнус Карлсен.

"Това беше тежък мач от самото начало. Много по-сложен, отколкото през миналата година. Аз съм изключително щастлив, че успях да издържа до края. Много съм доволен, че успях да се взема в ръце. Ананд е много силен гросмайстор, но аз играх уверено и той нямаше много шансове".

Надали някой е останал особено изненадан от това, че Карлсен запази короната. Виши, който играе на високо ниво вече повече от три десетилетия, още веднъж доказа, че не е загубил способността си да удивлява. Например, всички очакваха, че в предпоследната партия той ще мине в глуха защита и ще се опита да изравни резултата в заключителния сблъсък, в който той трябваше да играе с белите фигури. Все пак правото на първи ход в шахмата има не само символично, но и напълно конкретно значение.

Мнозина експерти предвиждаха именно такъв сценарий. Още повече, че Виши избра в 11-ата партия надеждната "Берлинска стена" в испанска партия. Първият критичен момент възникна на 23-ия ход, когато индиецът удиви всички и най-вече съперника, с пешечна атака на дамския фланг. Коментаторите не напразно поставиха на този ход два удивителни знака. Той позволи на черните да изравнят позицията, но това обстоятелство изигра на Ананд лоша шега. Той надцени позицията и реши да не отлага за последната партия постигането на стратегическата задача - равенство в мача. Само след 4 хода черните пожертваха качество, но не получиха за него надеждна компенсация.

Рискът се оказа неоправдан. Карлсен без особени усилия успя да обезвреди главната заплаха на съперника - проходните пешки, на които индиецът толкова много разчиташе и уверено доведе партията, а с това и мача до победа.

Най-младият гросмайстор в историята, руският шахматист Сергей Карякин, направи интересен анализ на двубоя. Според него Ананд е можел да постигне победа в редица партии, но не е реализирал възможностите си заради психологически проблеми.

"Победата на Магнус беше очаквана", каза Карякин. Той се яви на мача в качеството си на действащ шампион, фаворит. Ако гледаме позициите, мачът премина с преимущество на норвежеца, макар че в последните две партии позициите на Ананд бяха по-добри. Аз съм сигурен, че с други гросмайстори в тези две партии той би спечелил поне 1,5 точки. Но срещу него беше Карлсен, който игра удивително и Ананд заработи са 0,5 точки. Виши имаше възможности на протежение на целия мач, но той практически не се възползва от тях. Навярно причината е в някакви психологически проблеми. За мене това е неприятно. Ананд заслужаваше ако не победата, то поне 12 партии в мача".

Карякин е уверен, че Ананд не е казал последната си дума в шахмата. "Когато бях съвсем малък, някъде през 2002 г., мнозина казваха, че Виши е умиращ лебед. Както сега виждаме скептиците грешаха. И сега не си струва да бързаме да погребем Ананд. Нищо не показва, че той може изведнъж да изхвръкне от челната десетка на световния шахмат. Мака че не мисля, че някога ще може отново да стане световен шампион".

Анализирайки резултатите от двубоя индийският гросмайстор призна, че е загубил заслужено и че като цяло Карлсен е играл по-силно. На въпрос не мисли ли след поражението в Сочи да се откаже от шахмата, последва лаконичен отговор - "Не".

Настроението на норвежкия гросмайстор беше на противоположния полюс. Не е трудно да разберем радостта на Магнус. Моралното си удовлетворение той подкрепи с чек от 600 хиляди евро. Наградният фонд на мача в Сочи, както и в Ченай, беше 1 милион евро. Както и преди година победителят получи 60%, а победеният - 40.

Шахматните специалисти още дълго ще анализират мача и неговите перипетии. Но първите мнения се обединяват около това, че кулминационният момент настъпи в 7-ата партия, която продължи повече от 6 часа и завърши реми на 122-ия ход. До рекорда за продължителност в мачовете за световната титла не достигнаха само два хода. Петата партия от двубоя в Багио през 1978 г. Между Анатолий Карпов и Виктор Корчной остана ненадмината.

Тази партия струваше на гросмайсторите много сили. Разбира се, шахматът не е контактен спорт, но физическите сили, които с напредването на възрастта намаляват, имат значение и зад шахматната дъска. Въпреки доста щадящия регламент - почивен ден след всеки две партии - за 44-годишния индиец беше много по-трудно да се възстанови след такъв изморителен двубой, отколкото за норвежеца, който е с 21 години по-млад. Освен това да се защитаваш грамотно е винаги по-трудно и шахматът не е изключение от това правило. Затова, освен несъмнения талант на Карлсен, за неуспеха на Ананд немалка роля изигра и умората, предизвикана от значителната разлика във възрастта.

Показателен епизод в това отношение е, когато по време на една от партиите Ананд толкова дълго се замисли, че норвежецът в един момент откровено задряма. Това накара коментаторът на мача Сергей Шипов на шега да се обърне към организаторите: "Хайде, събудете вече Магнус!".

Затова, благодарение на шампиона, Норвегия сега преживява шахматна треска. Най-популярният преносим спортен инвентар вече не са зимните кънки, а шахматната дъска. Самият Магнус в ежедневието си не се ползва така често от нея. Гостите, които посещават дома на семейство Карлсен, често се учудват от нейната липса. В дома разбира се има един комплект, но самият Магнус признава, чу не знае къде се намира. По-голямата част от времето той разиграва партиите в главата си. Това също не е странно, тъй като той може не по-зле от компютъра да предвижда варианти за 15-20 хода напред. Оттук е и едно прозвищата на шахматния крал Норвегия - човекът компютър.

Пред година всички се интересуваха каква ще е по-нататъшната съдба на 16-ия шахматен крал. Въпросите за бъдещите му планове очакват Магнус и сега. След победата в Ченай Карлсен казваше, че му харесва да играе и да побеждава. Почти нищо не се и изменило и днес. По думите на шампиона той ще излезе в пенсия тогава, когато шахът престане да му носи радост.