Заинтересува ме едно изказване на Владимир Крамник след десетата партия.

На въпроса какво мисли за „скорострелността" на своя съперник при ходовете, той отговори, че му се струва, че Веселин не иска да му даде възможност да се чувства в собствената си стая за отдих.

Обичайно в мачовете за световно първенство, каза руският гросмайстор, той обича да се намира в тази стая, където има монитор, където може да подиша свеж въздух и да се усамоти.

„Обичайно"... „В мачовете за световно първенство"...

Както се досетих „обичайно" значи в мача през 2000 г. в Лондон и през 2004 г. в Брисаго. В други мачове Крамник „обичайно" не е играл.

Не си струва, каза Крамник с едва забележима снизходителност в гласа, да развиваш страхотна скорост при само и само, за да правиш ходове със средно качество, с които да лишиш съперника си от комфорт.

И точно тук Владимир сам се поправи: не, разбира се, това не се отнася за Веселин. Той прави ходове с доста високо качество.

С изключение на един ход - 24... f6. Сеамоубийственият. Ход - харакири.

Удиви ме в гласа на Владимир Крамник неговата спокойна интонация. Той беше напълно спокоен. Такъв не съм го виждал никога. Нито в Лондон, нито в Брисаго. Той беше толкова уверен в себе си, че даже не скриваше поучително-снизходителните нотки в гласа си.

И всичко това в навечерието на решаващото сражение?

Завидно хладнокръвие.

Съвсем друг изглеждаше Крамник след деветата партия. Той говореше за някои суперновинки на съперника като пешка на f4, след който Владимир направи два не много добри хода - първо пешка на b5 и после на b4. След което за черните беше трудно да спаси партията.

Крамник каза, че добре играе в добри позиции, а в лоши кой трябва да играе добре? Той говори за своя провал в дебюта, че трябва да направи съответните изводи, за да изработи правилната линия за оставащите партии. А какво да изработва, ако по-рано не го е направил? Но Крамник успя да го изработи. За момента.

Главното е как работи.

Веселин Топалов изглеждаше като супер герой във вечерта на 9-ата партия. Безупречен. Всевиждащ и всеразбиращ. Той говори, че трябва да бъде хладнокръвен и да играе своята игра до края. Говореше за своята игрова инициатива. За забележителната си треньорска бригада. Той хвалеше Пако (Валехо) и Онишчук.

На следващия ден в 10-ата партия не му се удаде да съхрани своето хладнокръвие и спокойствие. Той трябваше да наругае един човек. Себе си.

След тази партия Веселин дойде на пресконференцията блед като мъртвец. Попитаха го за хода 24...f6. „Проспах го", отвърна той. Каза го искрено, с извинение в гласа. Беше му неловко за тази грешка.

Този мач е много странен. Много неща останаха зад кадър. Които никога няма да разберем. Даже от Силвио. Защото и той не си е сам враг.

Който спечели една от двете оставащи партии, ще спечели и този странен мач. Кой ще победи?

И Господ не може да каже. Трябва да се пише до Баба Ванга. Тя обезателно ще отговори. В това вярвам.

Аз мога да кажа кой ще спечели. Един от двамата. Или този, който е абсолютно спокоен. Или този който е хванал ритъма, играе бързо и при това прави ходове с прилично качество.

Твърде много, ако не и всичко, ще зависи от спокойствието на единия и скорострелността на другия.

Във вторник всичко ще се реши. Този, който спечели САМО една партия, печели мача.

P.S. Това са мои лични, субективни впечатления. Впечатленията на Юрий Василиев, просто ЮВ, не репортера и не кореспондента на „Спорт-Експрес".