Успехът на Магнус Карлсен в мача за световната титла срещу Вишванатан Ананд беше възприет доста емоционално от неговите многобройни почитатели. Сред тях има много шахматисти, но и хора встрани от древната игра, които винаги са на страната на младите, когато има противопоставяне между поколенията - спортно или някакво друго.

По същата логика Ласкер беше предпочитан пред Щайниц, Капабланка пред Ласкер, Тал пред Ботвиник. Сега, когато настъпва време на трезвия анализ, личността на новия световен шампион Магнус Карлсен поставя трудни въпроси дори пред най-големите специалисти.

Една от големите сензации се оказа фактът, че Карлсен не е имал помощници в мача в Ченай. Това не си позволяваше дори Фишер, който е кумир на норвежката шахматна звезда, припомня "Монитор". По време на двубоя си в Рейкявик със Спаски претендентът за титлата тогава Фишер имаше сериозен екип и борбата се водеше не само на шахматната дъска. Въпреки голямото приятелство на двамата съперници.

В тактиката на Карлсен обаче има логика. В основата е абсолютната вяра в собствените сили.

Освен това големият екип често създава напрежение, изтощава състезателя, който постоянно е в центъра на вниманието. Историята познава скандални мачове, в които имаше съмнения, че хора от екипа на единия участник работят за „вражеския лагер". Връх бяха съмненията в мачовете между Карпов и Каспаров.

Все пак е факт, че Джон Людвиг Хамер, близък приятел на Карлсен, му е помагал, като е изпращал от Норвегия своите анализи преди партия.

Звучи логично в ерата на модерните средства за комуникация, но доста наивно за хора, които познават спецификата на борбата за световната титла.

Една от версиите е, че всичко това е било тънък психологически ход на Карлсен. Неговият съперник Ананд е трябвало сам да си прави предположения кой помага на Карлсен и по този начин не е могъл да избере ясна тактика как да води борбата, особено във важния дебютен дуел.

Самото присъствие на Гелер в екипа на Спаски, а по-късно на Петросян и Тал в екипа на Карпов за мачовете съответно срещу Фишер и Корчной, даваше прекалено много информация за областите в които ще се води борбата.

Не липсват и твърденията, че цялата тази версия за култа към личността на Карлсен, за неговите изключителни способности, са обикновен рекламен ход. Подобен за легендите около кариерата на Капабланка, Решевски и други гениални шахматисти в миналото.

Един от големите проблеми, които Карлсен постави пред своите колеги от шахматния елит, е неговият цялостен подход към шахматната борба. През последните години се наложи мнението, че спорът се решава предимно в дебютната фаза, което доведе до използването на компютри и специалисти за работа точно в тази сфера. Породиха се и съмнения за всякакви спекулации с обработване и предаване на информация.

Новият световен шампион обаче тръгна по съвсем нов път и предложи борбата да се води в други фази на шахматната партия, с други, макар и разрешени средства, които бяха подценявани. Това имаше голям психологически ефект, защото неговите съперници стигаха до извода, че огромната работа преди двубоя е била излишна.

Стилът на Карлсен търпи промени от неговите първи участия в големи състезания до мача с Ананд.

Очевидно е, че Карлсен минава през всички трудни моменти за един шахматист - от катастрофалните загуби и последното място в турнирната таблица до триумфа със спечелването на шахматната корона.