Напусна ни един от най-великите шахматисти в света за всички времена Робърт Джеймс „Боби“ Фишер (9 март 1943 г. – 17 януари 2008 г.). Скандалният американец почина на 64-годишна възраст след боледуване. За милиони любители на шахмата по целия свят Фишер бе кумир, но също така и невероятно загадъчна персона.

Фишер неколкократно бе канен да присъства като специален гост на турнира "М-Тел Мастърс", но така и не успяхме да го видим в София. Американецът, който в продължение на години води открита война с Белия дом, не споделяше политиката, водена от управляващите страната му.

Уникален, гениален, непокорен, див, борбен, непримирим, непредвидим – това са малка част от думите, с които можем да го определим като човек и като спортист. Преди години той заложи на своята „Исландска защита”, за да се спаси от родната Америка. Островната страна му даде гражданство и по този начин удовлетвори молбата на Фишер за политическо убежище.

През 2004 година Боби бе задържан от японските имиграционни служби, когато се опита да напусне страната с изтекъл американски паспорт в посока Филипините. Проточи се голяма политическа сага, в която Исландия подаде ръка на гения и го спаси. 11-ият световен шампион е преследван от властите на САЩ заради една шахматна партия, която изигра през 1992 г. в Белград с Борис Спаски.

През тези години действаше икономическото ембарго срещу тогавашната Югославия и американците определиха двубоя като вид търговска сделка, извършена на територията на ембаргова страна. Вменената вина на Фишер бе, че е получил 3,5 млн. долара хонорар за участието си в мача.

Може ли едно дете да попадне в полезрението на ФБР? Може ли около него да има хора на КГБ... Не, не става въпрос за книга с шпионски мотиви, а за житието на малкия Фишер. Преди години ФБР разсекрети документи, според които се оказва, че юношата Боби попада в полезрението на американските спецслужби. Това става след участието му на шахматната олимпиада в Москва през 1958 г.

До федералните служби достигнала информация, че младежът най-вероятно е бил вербуван от КГБ по време на сеансите в съветската столица. Да, такава версия се появи, но има ли някаква реална основа, на която да се базира, не може да се докаже. Семейството му обаче със сигурност се е сблъсквало с американските служби още преди раждането на Боби.

Майката на Фишер – Регина Вендер, еврейка с леви убеждения, се прехвърля от Германия в Москва, а през 1940 г. завършва медицинския институт. Омъжва се за германския биофизик Фишер, след което семейството им се преселва в Чикаго. Години по-късно става ясно, че американските служби веднага са отворили досие „Семейство Фишер”, защото идват от Москва. Когато ФБР „наблюдава” малкия Боби, те вече имат базата, на която да развиват „конспирацията си”, че невръстният гений снабдява Кремъл със секретна информация.

Малкият Боби, който се запалва по шахмата покрай сестра си Джоан, всъщност кой е? Отново преди време бе лансирана версията, че биологичният му баща не е биофизикът Фишер, а унгарският емигрант евреин, знаменит математик и бъдещ лауреат на Нобелова награда Джон фон Нойман (б.а. - Джон фон Нойман (28 декември 1903 - 8 февруари 1957) е роден в Унгария.

Математик. Става американски гражданин, но е от еврейско потекло. Направил е множество съществени открития и има голям принос за развитието на квантовата физика, функционалния анализ, теорията на множествата, икономиката, информатиката, статистиката и други области, свързани с математиката). Нойман бил приятел на семейството и част от кръга учени, работещи над създаването на американската атомна бомба. Поредната причина, за да има повод ФБР да държи под пълно наблюдение семейство Фишер.

На 14 години Боби Фишер става най-младият шампион на САЩ, а училището в този момент остава на заден план, за да изпадне впоследствие изобщо от приоритетите му. Дали е бил странно хлапе малкият Боби - май. „В училище нищо не се учи. Всички учители са глупаци. Не трябва да има жени учители. Единствено преподавателят по физическо възпитание не е глупак. Не искам повече нищо да правя, само да играя шахмат“, крещи с пълна сила малкият Боби, който след години ще втрещи света.

В тези години от спортното развитие на Боби Фишер се забелязват и първите странности, капризи – не. Всъщност се проявява характерът на шахматния талант. По време на шампионатите, в които юношата Фишер участва, претенциите му нарастват до границата на нахалния каприз - иска да се смени залата, в която играе, да има повече светлина, да има по-удобен стол, да не играе в събота и т.н.

Не остава безралзичен и по въпроса за парите. Ако условията му не бъдат изпълнени на 100%, стяга куфара, слага си шапката и чао. Какво се оказва обаче? След доста години става ясно, че той е имал абсолютното право в исканията си. Просто тогава нещата са били такива и не са му харесвали. Боби Фишер е искал промяна. Днес елитните шахматисти действат по абсолютно същия начин – претенции, пари, условия и т.н.

Да, оказва се, че тези искания на Фишер, съотнесени към днешния професионален шахмат, са повече от логични. За времето си обаче – не. Били са приемани като „капризите на един луд”...