Най-добрата българска шахматистка Антонета Стефанова отговори на въпросите на "Труд" за завършилото съвсем наскоро световно първенство за жени. Ети отстъпи на финала по изключително драматичен начин на украинката Анна Ушенина. Стефанова не скри разочарованието си и разказа повече за емоциите, очакванията и защо е избрала да остане да живее в България...

- Част от емоциите след световното отминаха, тази загуба ли е най-разочароваща в кариерата?

- Да, това е най-разочароващата. Другите финали ги спечелих. Сега си мислех, че това е най-лошото нещо, което ми се е случвало в цялата кариера. Но от друга страна си казах - нима да си втори в света е най-лошото нещо? Значи не е чак такава трагедия. Много се ядосвах, но не мога да променя нищо. Гледам да не го мисля постоянно.

- Но такава голяма загуба отшумява трудно...

- Да, ще отнеме време. Но се радвам, че след няколко дни заминавам за Китай и ще имам веднага друго състезание, което ще отвлече мислите ми. Но, естествено, нищо не може да се сравни със световното.

- За другите хора второ място в света е много, но за вас изглежда нищо...
- Няма как да се зарадваш, като си загубил финал. Но съм додволна, че новите неща, които работим с треньора Владимир Георгиев, се получават. Последните години смених няколко треньори и начини на работа и имах чувство, че резултатите ми падат. Но световното донякъде ми дава увереност, че сме на прав път. От тази гледна точка има и положителни неща.

- Какво е това "ново"?

- Нови дебюти, ендшпили, мителшпили, разработки. Всеки треньор си има негови подходи и най-успешните ми пътувания се оказаха с Владко. С него станах световна шампионка през 2004-а в Елиста. С него сме и приятели от много години, познава най-добре моя стил на игра. Най-важното - непоправим оптимист е. Дава ми позитивна нагласа на състезания. А там е много дълго и тежко.

- Така е само на световни първенства, но не и на турнири...

- Да, и е така най-вече по финансови причини. Наградните фондове не са като при мъжете. Въпреки че нашата федерация ми помага, бюджетът не стига за треньор навсякъде с мен. Надявам се от догодина Владко да идва с мен и на турнирите Гран при. Те са важни, а в последните години пътувах сама на тях и резултатите ми бяха лоши.

- Кой от двамата има тежката дума как да се играе?

- Обсъждаме и уточняваме всичко преди партията. Понякога сме на различно мнение, но като цяло с него се разбираме дори и тогава.

- Вече поуспокоена, къде виждате причината за загубата на финала?

- От прекаленото ми желание за победа не можах да се концентрирам 100 процента в тайбрека на бързия шах. Минах през тежък момент след загубата в третата партия и спечелих четвъртата. Сякаш имах малко прекалена увереност и малко по-несериозно подходих в избора на дебют с черните фигури във втората партия. Може би трябваше да избера друг дебют, но имаше 10-ина минути между партиите и не винаги човек може да отреагира. Владко бе на мнение за друг вариант, а аз мислех, че с този дебют няма проблем да стигна поне до реми. Но...

- Всеки спортист отива на състезание да спечели, но реално очаквахте ли да играете финал?

- Никога не си поставям конкретна цел, но винаги играя за първо място. Иначе по-добре да не ходя. Не мислех за световната титла като за конкретна цел, но Владко каза още в София: "На финал сме, там ще видим какво ще стане." Гледам да се концентрирам и да играя добър шах. Ако стане, идват резултатите.

- А играхте ли добър шах през цялото време?

- Никой не може да го каже, защото на световно по системата нокаут напрежението е голямо. И при мъжете на Световна купа е така, всяка грешка може да е последна. Но като цяло в някои мачове играх доста добре. Радвам се, че издържах психически в мача с французойката Себак, когато изоставах. Това бе първият критичен момент, вторият бе четвъртата партия от финала, а третият -втората от тайбрека. Имаше и хубави моменти, имаше и напрегнати... За съжаление на финала не можах да покажа най-доброто. Защото още в първата партия с черните изпуснах спечелена позиция.

- Този формат на световното добър ли е според вас, защото при мъжете отпадна като неподходящ?

- Според мен е добър. Предишната система помагаше на шампиона да си седи така дълги години, докато другите играят някакво мачове. Когато бях в първата петица на света преди години нямах шанс да стигна до борбата за световната титла, защото се точеше такъв дълъг цикъл. Едната била бременна, после няма спонсор, после липса на разбирателство и така всичко се проточи няколко години. И не беше ясно дали тези две шахматистки са най-добрите и дали те трябва да играят за световната титла. Сегашната система е добра, защото всичко е ясно и ако играеш добре, няма как някой да мине покрай теб и да те прескочи заради резултати на други шахматисти. Всичко си зависи от теб.

- В интервю за "Труд" Гари Каспаров нарече мача за световната титла Вишванатан Ананд - Борис Гелфанд "смешен", защото не бил между най-добрите шахматисти. Какво мислите за женската част на този въпрос?

- С изключение на Юдит Полгар всички останали силни шахматистки при жените участват на световните. Да, при мъжете ситуацията е различна, там има разделение и от години големи спорове дали Международната федерация прави най-доброто. Но при нас нещата се развиват позитивно. Има, разбира се, какво да се желае, особено за наградните фондове.

- Тук има огромна разлика - шампионката при жените взе 60 000 долара, а при мъжете премията е милиони евро. Не е ли това подценяване на женския шахмат?

- За това има много обяснения - и исторически, и други. А и женският шахмат от скоро е по-популярен. Боби Фишер е казвал, че жените не могат да дадат мат с кон и офицер и значи няма какво да говорим за женски шах. Но отдавна нещата не стоят така. Сега вече има 20 жени гросмайстори при мъжете.

- Имате възможност да живеете в друга държава, както правят не малко успели спортисти. Защо останахте тук?

- Тук е семейството ми, тук са приятелите ми, тук се чувствам добре. Аз съм гражданин на света заради честите ми пътувания и преди време живях известно време в Испания, защото имах ангажименти в турнири. Но пак казвам - тук се чувствам добре.

- "Барса" или "Реал"?

- Когато бях там, Христо Стоичков играеше в "Барселона" и аз бях за "Барса". Но когато той напусна, някак прехвърлих симпатиите си за "Реал".

- Според някои хора шахът не е спорт. Вие какво мислите?

- И умственото усилие е тежко и дори сваляме килограми, въпреки че седим на едно място. Най-важното е, има победители и победени. И ако не беше спорт, нямаше да страдам толкова.

- Като спортист как ще оцените представянето ни на олимпиадата?

- Боли ме, че всеки път имаме все по-малко медали и надежди за медали. И също, че хората, на които разчитаме, са от по-старото поколение. Искрено се надявам нещата да се променят. Да, държавата ни малка, но и преди бе така, а имахме успехи във всякакви спортове