Няма един единствен начин, по който да се играе футбол. Повече са. И това е хубавото на тази велика игра. Футболът може да бъде офанзивен, дефанзивен, тактически издържан. Никога няма да ни хванете в "престъплението" да обичаме един единствен стил на игра.

Създава се един определен колектив и се определя начин на игра на футболисти, които до даден момент са изповядвали друг стил на игра. Също така в човешки план се прави колектив от хора, които нямат еднакви нужди и навици. Нито един отбор в света не може да прилича на друг. Всеки играе със своите средства и според своите възможности. Тайната алхимия създава магията на даден клуб.

Затова Барселона на Пеп Гуардиола, както и Реал на Жозе Моуриньо, заслужават нашето уважение. До първия полуфинал на "Бернабеу" ние се отказвахме да ги разделим и дори да ги оценяваме.

Барселона ни кара да се възхищаваме от доста отдавна. Културата на игра, изключително качество на нейните индивидуалности, владеенето на топката, нейният изявен вкус към движението, способността да контролира мачовете, лекотата при отбелязване на головете, равновесието между физика, техника и създаване на положения, разкриват стил, който е неподражаем от никой друг.

Научната тактика на Реал (Мадрид), изключителното измерение на нейните звезди, гордостта на отбора, чувството за битка, чувството на надмощие дори над собствените си граници, европейския парфюм, винаги са ни карали да се възхищаваме на този велик клуб.

Но в този мач в какъв абсурден коловоз влезе Реал? С излишък от смелост, с войнствен темперамент, с излишно провокативен характер, единственото желание на отбора бе да разруши чрез физически съприкосновения своя съперник. Реал съвсем доброволно обърна гръб на своята колосална история и показа своето тъмно лице пред целия свят. Плати скъпо, в спортен аспект. Но още по-лошо е, че Белия дом получи удар върху своето реноме.

Коментар на Дени Шомие, главен редактор на "Франс Футбол"
Превод: Михаил Савов