Много нули определиха финалистите в Шампионската лига. Двата реванша завършиха 0:0, а четирите полуфиналиста получиха суми в евро, завършващи с по шест нули за участието си.


Скука, биха възкликнали футболните естети, които мечтаят за голови спектакли. Е, нали целта оправдавала средствата. Арсенал и Барселона си осигуриха участието в Париж на 17 май след успехи в първите срещи. Стратегията даде резултат, останалото ще бъде забравено скоро.
От много години Шампионската лига е машина за шампионски пари, но не и за шампионски футбол.

Сезон след сезон сумите за участие, за победа и т. н. се увеличават. Това става, благодарение на спонсорите и продажбата на телевизионни права от УЕФА.
Прагматиците от евроцентралата знаят, че само от купуването на билети не може да се осигури такъв награден фонд. Добре, тогава на преден план е маркетингът, а не чистият спорт.


Идеята за първенство, в което всеки сезон да се срещат най-добрите отбори в Европа, е с повече от 30-годишна давност. Първият вариант предвиждаше 15 отбора даиграят помежду си като в нормален национален шампионат. По-късно бе одобрен вариантът на Лигата, но идеята беше в нея да играят само националните първенци.


Големите клубове от рода на Милан, Ювентус, Реал, Барселона и други съзряха заплахата да имат "нулеви" сезона, в които да пропускат най-престижния турнир, респективно и големите пари. Така маститите футболни нации си осигуриха солидни квоти за участие, докато бедняците от Източна Европа първо не биваха въобще допускани до участие, а по-късно трябваше да минат през квалификационни кръгове, за да стигнат до Златното руно на груповата фаза на турнира.
Така се стигна до парадоксите отбори, които никога не са били първенци на страните си като Леверкузен, Парма или Виляреал да имат реални шансове да спечелят Шампионската лига.


Беше измислен и поправителен изпит за закъсалите "ученици". Ако, не дай си Боже, някой от недосегаемите в европейския футбол не успее да прескочи групите - няма проблем, хоп! - и в Купата на УЕФА. Така трябва да направиш мегагаф, подобно на Манчестър Юнайтед миналата есен, и да останеш четвърти в групата, за да не играеш през пролетта.
Това го изпитаха на гърба си и футболистите на Левски, които трябваше да срещнат тази година "повтарячите" от Лигата Артмедия и Удинезе при европохода си.


Бъдещето на Шампионската лига изглежда финансово обезпечено, но в нея почти няма средна класа. Едни от участниците са много богати, другите получават само трохи от баницата, трети пък въобще не могат да се докопат до софрата. Нормално е в тази почти революционна ситуация опърпаният Изток да поиска да се настани на масата. Затова са и призивите за нова лига и за преразглеждане на регламента от страна на руски и украински клубове.


В сегашния си вид Шампионската лига губи бавно, но сигурно чара си. Зрителите искат да гледат сблъсъци на най-добрите отбори и най-харизматичните звезди, а не безумни групови срещи между третия в Испания и четвъртия в Италия. За да не затрият напълно парите футбола, решението е турнирът да се отърве от гигантизма си. Нека само шампионите да участват в него, нека има повече зрелищни двубои на пряко отстраняване и по-малко нулеви равенства.

А за грандовете в (моментна) криза нека УЕФА направи друго състезание - нещо като КНСШ (Купа не неуспелите да станат шампиони).