ТОПСПОРТ продължава рубриката си "Историята на Шампионска лига: 60 битки, 60 купи", посветена на най-големия клубен футболен турнир. В 60 поредни материала ще ви запознаем с всички издания на надпреварата. Тази седмица на фокус е кампанията през сезон 2004/2005.
2005 година: ЛИВЪРПУЛ - МИЛАН 3:3 (След изпълнението на дузпи 3:2)
РАЗВОЙ НА ТУРНИРА:
Шампионска лига 2004/05 е 13-то издание под това наименование на най-важния европейски турнир за клубни отбори във футбола и 50-то от началото.
През този сезон заедно с носителя на трофея Порто участват 72 отбора от 48 страни, тъй като този път не Азербайджан, а Казахстан не записва отбор. Страните на места от 1 до 3 в петгодишната ранглиста на УЕФА изпращат четири клуба в турнира, тези от 4 до 6 - три, а страните от място 7 до 15 - два.
Финалът се играе на 25 май 2005 г. на стадион Ататюрк в Истанбул.
УЧАСТНИЦИ В ГРУПОВАТА ФАЗА НА ТУРНИРА ПРЕЗ СЕЗОН 2004/2005:
Монако, Ливърпул, Олимпиакос, Депортиво Ла Коруня, Байер Леверкузен, Реал Мадрид, Динамо Киев, Рома, Ювентус, Байерн (Мюнхен), Аякс Амстердам, Макаби Тел Авив, Олимпик Лион, Манчестър Юнайтед, Фенербахче, Спарта Прага, Арсенал, ПСВ Айндховен, Панатинайкос, Розенборг, Милан, Барселона, Шахтьор Донецк, Селтик, Интер, Вердер Бремен, Валенсия, Андерлехт, Челси, Порто, ЦСКА Москва, ПСЖ
СЕНЗАЦИЯТА ЛОКОМОТИВ (ПЛОВДИВ)!
Една от най-големите изненади в историята на българския футбол се случва през сезон 2003/2004. Тогава, като гръм от ясно небе, с шампионската титла триумфира пловдивският Локомотив. Въпреки класата на Левски, ЦСКА и Литекс, "смърфовете" демонстрират невероятна воля и в крайна сметка се поздравяват с първата си, и единствена до този момент, титла на България. "Черно-белите" финишират с 3 точки пред големия преследвач Левски, постигайки 24 победи, 3 равенства и 3 загуби. Радостта е още по-велика, тъй като през тази кампания от елита изпада големият градски съперник Ботев!
Всичко започва през лятото на 2003-а година, когато Димитър Димитров - Херо напуска клуба и на негово място е назначена местната легенда - Едуард Ераносян. Изобщо ситуацията по това време на "Лаута" е взривоопасна, тъй като босът Георги Илиев е отчаян и обмисля да спре финансирането на тима.
Началото не е никак оптимистично, тъй като Ераносян прави скромна селекция. Георги Илиев, Дарко Спалевич и Иво Михайлов пристигат от Черно море, на "Лаута" са привлечени още Методи Стойнев (връща се от Китай), Иван Кризманич и Недялко Хубенов. Първата част на полусезона обаче е повече от перфектна. Локо печели 6 победи в първите си 6 кръга и е спрян частично едва в седмия, когато извъртява нулево реми в "железничарското" дерби с Локо (София). Паметни пък остават победите над Левски с 3:1 на "Лаута" и със същия резултат над ЦСКА.
След първия пролетен кръг, в който Локо (Пловдив) побеждава Македонска слава с 1:0, идва голямата бомба. Едуард Ераносян е уволнен! Една от причините е, че Емил Наков не му предава заповед от боса Георги Илиев да играе Дарко Спалевич. Треньорът не разбира заповедта и не пуска футболиста, за което си понася последствията. Естествено, и Емил Наков също е "съветван" отгоре. Треньор на Локомотив става помощникът Иван Маринов-Маслара, който първоначално отказва да поеме поста и добавя: "Първи сме и уволняваме треньора, ще станем за смях." Асистентът води "черно-белите" 7 кръга, в които постига шест победи и само един равен (срещу "Ботев" Пловдив). Точно този мач вбесява футболистите на Локомотив, които едва са удържани да не линчуват съдията в тунела на почивката. "Този ни е*а майката, отряза ни главите", крещят играчите след безобразно съдийство на Живко Димитров.
Ераносян се завръща спешно на "Лаута" в началото на април, когато "смърфовете" падат тежко от Левски с 0:3. До края на сезона обаче момчетата на Едо са категорични. Печелят шест поредни мача, като решаващият от тях е срещу Славия (3:2). Титлата е факт! Локо за първи път в историята си триумфира с шампионската титла, а трофеят е вдигнат седмица по-късно на стадион "Българска армия", където "смърфовете" правят протоколно реми (1:1) с ЦСКА.
Голмайстор на този велик за "черно-бялата" общност тим е добре познатият и до днес Мартин Камбуров. 23-годишният нападател буквално тероризира всяка една защита и вратар в "А" група, завършвайки с 25 попадения. Далеч зад него остават Стойко Сакалиев- ЦСКА и Нефтохимик (17) и Благой Георгиев -Славия (16).
На вратата на този шампионски тим е Васил Камбуров, който въпреки малкото си излишни килограми, блести с няколко ключови спасявания. Не трябва да се забравя и неговата достойна алтернатива Краси Петков, който пази в 14 мача от сезона. Отбраната пък е повече от стабилна, в нейната сърцевина са все още активните футболисти - Кирил Котев и Александър Тунчев. По фланговете действат сегашният старши-треньор на Славия - Владимир Иванов - Фугата и Иван Пасков - Прасковата - и двамата възпитаници на специалиста по откриватели на таланти - Лазар Станев - Лаци.
В халфовата линия креативността е поверена на Георги Илиев, а грубата сила е оставена за безкомпромисните Краси Димитров и Ванчо Траянов. Нека не забравяме и за майстора на преки свободни удари - Иво Михайлов. Шансът си от резервната скамейка пък използва култовият Светослав Бърканичков, който впоследствие се превърна в риалити звезда чрез участията си в "Сървайвър".
Нападението пък сякаш е най-силната черта на "смърфовете". Дуото тарани са Мартин Камбуров и грамадният македонец Бобан Янчевски, който общо вкарват 36 от общо74 шампионатни гола за Локо. Култовият Методи Стойнев пък винаги спасява отбора в напечените ситуации, а пък Екундайо Джайеоба се легитимира пред българската общественост с 9 попадения в 27 двубоя.
ЛЕГЕНДИТЕ!
Какви ли не легенди се носят за този сезон. Една от тях е, че Георги Илиев е бил заложил милиони за титла на Локомотив (Пловдив).
Вечерта на 8 май 2004 година Пловдив заприличва на мафиотски квартал и непристъпна крепост. Георги Илиев с цялото си обкръжение тръгва на купон. Все пак Локомотив става шампион за първи, а впоследствие оказал се и последен път. Футболисти, фенове, треньори и шефове правят рейд из нощен Пловдив, сменят заведение след заведение, парите не се жалят, както и алкохолът. Жоро Илиев потъва в луксозен бар на Водната палата, компания му правят жена му Мая, дори и Тити Папазов. Както подобава на случая паралията забранява да се поръчва друго уиски освен " Black&White" (черно и бяло).
Десетки гардове отцепват абсолютно целия район, в който вече покойният бизнесмен се отдава на алкохол и танци. "Имаше 200-300 фена на същото място. Отидох да го прегърна, за да му честитя, а бодигардовете му веднага се опитаха да ме спрат. Той обаче им каза да стоят настрана, не забрани на никой да го поздрави. Естествено, че беше щастлив, игра хора, обичаше да се весели", спомня си известен представител на локомотивската общност, който е присъствал на въпросния купон преди 10 години. По време на купона песента на Куин "Ние сме шампионите" звучи над петдесет пъти като поздрав към Георги Илиев и отбора. Веселието продължава в "Будоар", където песни пеят тогавашната изгряваща звезда Анелия, на чиято сватба с Коко Динев кумува именно Георги Илиев, пишат колегите от "Блиц" в свой очерк.
СУРОВАТА ЕВРОПЕЙСКА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ!
Няколко месеца след спечелената титла, пред Локо се изправя ново предизвикателство. "Черно-белите" очакват с нетърпение своя дебют в европейските клубни турнири. Босът Георги Илиев отказва да се раздели с която и да е от своите звезди, заковавайки на Мартин Камбуров и компания трансферни суми от по 2,5 млн. евро.
Единствената рокада е на вратарския пост, където шанс за изява получава младият Стоян Колев.
Жребият отрежда на Локо сравнително труден съперник във втория предварителен кръг -Брюж. Шампионите на Белгия обаче се оказват прекалено "висока топка" за българския представител. На стадион "Ян Брейдел" нашите се отбраняват храбро, като губят само с 0:2. Тогава и двете попадения са дело на хърватския национал Бошко Балабан. В селекцията на норвежеца Торнд Солйед личат имената на капитана Тими Симонс, Филип Клеман, Настя Чех и Гаетан Енгелберт.
Поради липсата на европейски лиценз на "Лаута", реваншът се играе пред пълните трибуни на стадион "Лазур" в Бургас. Надеждите на всички са свързани с едно достойно представяне, което ще завърши най-малкото с победа за престиж. Подобно нещо обаче не се случва. Брюж е по-категоричен дори и от първата среща, мачкайки Локо с 0:4. Бошко Балабан пак се оказва палач за нашите, вкарвайки им два гола,а по един добавят Чех и Саетернс.
Така пловдивчани скоропостижно приключват своята европейска приказка, а България отново се разминава с голямата си мечта да класира тим в груповата фаза на турнира.
ГРУПОВА ФАЗА:
Груповата фаза на надпреварата се оказва лобното място за наглед силни селекции като Депортиво (Ла Коруня), Рома , Валенсия и ПСЖ. Най-срамно сякаш е представянето на "джалоросите", които финишират на последното място в своята група, само с една точица.
Всичко това обаче се случва не и без любезното съдействие на римските тифози. Още в първия мач за кампанията срещу Динамо (Киев), при резултат 0:1 на почивката, реферът Андерс Фриск е ударен с тежък предмет в главата. Всичко това го кара да прекрати двубоя, а УЕФА присъжда служебна победа за украинците 0:3. Рома пък бива наказан с два мача без публика.
НЯМА КОЙ ДА СПРЕ МИТКО БЕРБАТОВ!
Всички те не биват спечелени от Франческо Тоти и компания.При домакинството на Байер (Леверкузен) срещата завършва 1:1,а един от най-красивите голове в своята кариера бележи нашият Митко Бербатов. По този начин Бербо донякъде си отмъщава и за вкарания си от него автогол в мачовете между двата тима 2 седмици по-рано на "БайАрена".
Последният мач на Рома пък е тежко поражение с 0:3 от Реал (Мадрид), който не се оказва достатъчен за "кралете" да спечелят групата. Това прави Байерн (Леверкузен), а Митко Бербатов е в стихията си, вкарвайки два пъти на Реал (Мадрид) и веднъж на Рома.
Група "А" пък символично слага край на мита за великия СуперДепор. Галисийци, които само година по-рано са на полуфинал в турнира, този път се представят позорно. Селекцията на Хавиер Ирорета завършва на последното място, едва с две спечелени точки, а в историята на клуба ще остане тежката домакинска загуба с 0:5 от Монако.
Все още не усетили вкуса на арабските милиони, французите от ПСЖ. Също не показват нищо съществено в ШЛ, отпадайки още в груповата фаза. За да си направите лека съпоставка на това, какво е било преди и какво сега, на вратата е: Лионел Летизи, в халфовата линия най-опасният играч е Модест М"Бами, а капитан на тима е Жозе Пиер-Фанфан...Коментарите са излишни.
ЕЛИМИНАЦИОННА ФАЗА:
Милан успява да запази гръбнака на отбора, с който успява да спечели Шампионската лига през 2003-а година. Класата на тима е подсилена допълнително с привличането на младия бразилец Кака, който постепенно се превръща в ключова фигура за тима. Новият човек в атака пък е Ернан Креспо, който има сезони и с екипа на големия враг - Интер.
МАРШЪТ НА "СКУЧНИЯ" МИЛАН
Милан върви твърде убедително както в шампионата, така и в турнира на Шампионската лига, постигайки през ранната пролет на 2005 серия от девет поредни победи с минимална разлика в резултата.
Според италианските медии по това време вероятен конфликт между Анчелоти и президента на клуба Силвио Берлускони относно стила на игра, става причината отборът да го промени към по-нападателен, което на 25-ти май същата година, на стадион Ататюрк в Истанбул, ще стане основната причина за една от най-неприятните загуби в историята на клуба .....
За да се стигне до този момент обаче, на Милан предстои тежка осминафинална битка в ШЛ срещу Манчестър Юнайтед. Селекцията на Сър Алекс Фъргюсън така и не намира хапче срещу прагматичния и много печеливш стил на италианците. Въпреки наличието на млади звезди като Кристиано Роналдо и Уейн Руни, "червените дяволи" отстъпват и в двете срещи с по 0:1. На "Олд Трафорд" точен за Милан е Ернан Креспо, но овациите остават за Кака, който буквално прави за смях опитни играчи като Пол Скоулс и Рой Кийн. На реванша отново името Ернан Креспо светва на светлинното табло, след като бележи в 61-ата минута пред безпомощния поглед на Тим Хауърд.
На четвъртфинал съдбата отново изправя големите градски съперници Милан и Интер. "Нерадзурите" са жадни за реванш, след като през 2003-а губят директна битка с "росонерите" за участие на финал в турнира. Тимът на Роберто Манчини, подобно и на всички други до този момент, попада в капана на уж летаргичните миланисти, които нанасят своя удар в 45-ата минута чрез Яп Стаам и 15 минути преди края чрез Андрий Шевченко.
Дида е заключил вратата си и на реванша, когато Адриано и Хулио Круз буквално не знаят как да превземат "росонерската" крепост. Ужасът за символичните домакини е пълен в 30-ата минута, когато Андрий Шеченко матира Толдо с фантастичен изстрел от границата на наказателното поле.
Развоят на събитията вбесява тифозите на Интер, които в 72-ата минута започват да хвърлят факли по терена. Една от тях удря стража на Милан - Дида и това кара реферът Маркус Мерк да прекрати двубоя. Впоследствие срещата завършва със служебна победа за Милан с 0:3, а Интер бива наказан с 4 мача без публика в европейските клубни турнири.
Последното препятствие преди финала пък се казва ПСВ (Айндховен). Холандският тим напомня за своите най-добри времена, като наставник на тима отново е Гуус Хидинк. В тима личат имената на Еурелио Гомеш, Алекс. Вилфред Бума, Марк ван Бомел,Парк Джи-Сунг, Филип Коку, Джеферсън Фарфан и Ян Венегоор ъф Хеселинк.
Източник: GettyImages
Всичко протича по мед и масло в първата среща, когато Андрий Шевченко и Йон-Дал Томасон печелят с 2:0. Реваншът на "Филипс Стейдиъм" обаче се превръща в същински ужас за "росонерите". Вихрените атаки пред вратата на Дида се зареждат една след друга и логичното се случва - до 60-ата минута резултатът в 2:0 след голове на Парк и Коку. В 91-ата минута Масимо Амброзини отървава Милан от продълженията с решаващо попадение, което подпечатва билетите на италианския гранд за Истанбул. Още в ответната атака Филип Коку прави 3:1, но за повече "филипсите" нямат сили и така остават в подножието на европейската слава.
ВЪЗХОДЪТ НА ЕДИН ВЕЛИК КЛУБ!
В края на сезон 2003/04 ръководството на Ливърпул взема тежкото решение да освободи Жерар Улие. На негово място застава испанецът Рафаел Бенитес, който до този момент е направил сравнително добро име в Тенерифе и Валенсия.
Източник: GettyImages
С неговото име стартира и мащабната испанизация на гранда. В клуба пристигат Хосеми от Малага, вечната резерва в Реал (Мадрид) - Антонио Нунес, опорният халф на Реал Сосиедад - Чаби Алонсо срещу сумата от 10, 7 млн. паунда, юношата на Барселона - Луис Гарсия, със свободен трансфер е привлечен Маурисио Пелегрино от Валенсия, а от Реал (Мадрид) пристига централният нападател - Фернандо Мориентес. За черешката на тортата пък се смята закупуването на френската звезда - Джибрил Сисе, който пристига от Оскер срещу сериозните 14,5 млн. паунда.
Тъжна раздяла с любимия клуб пък осъществява легендата - Майкъл Оуен, който поема към Реал (Мадрид). От "Анфийлд" си тръгват също така Маркус Бабел, Дани Мърфи и Стефан Аншо.
Въпреки, че финишира на разочароващото за феновете пето място в Премиър лийг - Ливърпул нанася своя голям удар в Шампионската лига. Наскоро скалъпената селекция на Рафа тръгва по категоричен начин на осминафиналите, където е отстранен коравия Байер (Леверкузен) с два успеха с по 3:1.
Източник: GettyImages
В следващата фаза предизвикателството е далеч по-голямо. Ювентус също жадува за нова порция европейска слава, след като в предишния кръг се справят с "абонатите" си от Реал (Мадрид).
Първият сблъсък на "Анфийлд" завършва с успех за "червените". Летящият старт на домакините е белязан от водачество с 2:0 още до 25-ата минута. Головете са на Хюпия и Луис Гарсия. Ювентус обаче стига до ценен гол на чужд терен, който е отбелязан от Фабио Канаваро в 63-ата.
На реванша в Торино, "Старата госпожа" е изненадана от собственото си оръжие. Ливърпул изиграва брилянтен мач в защита и "приспива" двубоя до 0:0, което в крайна сметка помага на гостите да стигнат до полуфинал. Там сблъсъкът е британски - срещу Челси, а амбициите на Жозе Моуриньо и компания са най-сетне да прескочат препятствието, което ги спира от участие на финал.
Тези мачове се превръщат в истинско тактическо надиграване между Жозе Моуриньо и Рафа Бенитес. Този път обаче Специалния губи. Ливърпул оцелява на "Стамфрод Бридж" и измъква щастливо 0:0. На реванша пък светкавичен гол на Луис Гарсия, още в 4-ата минута, решава всичко.За попадението на испанеца се водят спорове и до ден днешен, като мнозина смятат, че топката изобщо не е преминала с голлинията с целия си обем.
ЧУДОТО В ИСТАНБУЛ!
Финалът в разглежданото от нас издание на Шампионската лига се играе на стадион "Кемал Ататюрк" в Истанбул.
Източник: GettyImages
Милан започва срещата по възможно най-добрия начин. Още в първата минута на двубоя легендарният футболист на "росонерите" Паоло Малдини се разписва във вратата на "мърсисайдците" за 1:0. В 39-ата минута Ернан Креспо удвоява преднината на Милан след центриране на Андрий Шевченко. Малко по-късно аржентинският голмайстор отново се появява на сцената, вкарвайки за 3:0. Първата част на мача приключва при този резултат.
Източник: GettyImages
По време на 15-минутната пауза наставникът на Ливърпул Рафаел Бенитес успява да накара своите момчетата да повярват в чудото. Изгряващата звезда и капитан на "мърсисайдците" Стивън Джерард връща едно попадение в 54-ата минута. Секунди по-късно Владимир Шмицер пронизва вратата на "росонерите" за 2:3 и вдъхва още по-голяма увереност на своите съотборници. Броени минути след това лошото момче Дженаро Гатузо поваля Джерард в наказателното поле и испанският рефер Мануел Гонзалес не се колебае да посочи бялата точка. Зад топката застава Чаби Алонсо. Дида успява да отрази удара на испанеца, но за съжаление на "росонерите" топката попада пред Алонсо, който се поправя и прави резултата 3:3. Така само за няколко минути Ливърпул се връща в мача. До края на редовното време статуквото на терена не се променя и срещата влиза в продължения.
Източник: GettyImages
От тук до 120-ата минута "росонерите" пропускат няколко чисти голови възможности, като върхът е в края на първото продължение, когато Шевченко стреля опасно с глава, Дудек парира удара, а при добавката на украинеца падналият страж като по чудо успява да избие в ъглов удар. Малко преди дузпите се случва нещо любопитно, което в последствие се оказва решаващо за изхода на финала. Юношата на Ливърпул Джейми Карагър отива при Йежи Дудек и му казва да танцува по голлинията, така както го прави Гробелаар през 1984 година в Рим.
Източник: GettyImages
Първите двама изпълнители за Милан са разколебани и пропускат - това са Сержиньо и Пирло. За Ливърпул Хаман и Сисе са точни. След това Томасон и Кака не се разсейват от движенията на Дудек, а Рийзе греши за англичаните, преди Шмицер да направи 3:2 за "червените". Така Шевченко трябва задължително да реализира, за да могат съотборниците му да се надяват на Дида при последното изпълнение на Ливърпул. Шева обаче стреля слабо и Дудек избива. Ливърпул се възкача отново на европейския клубен трон и то по възможно най-неповторимия начин.
Източник: GettyImages
Голмайстор на Шампионската лига през този сезон става Рууд ван Нистелрой (Манчестър Юнайтед) с 8 попадения. Втората позиция си поделят Адриано (Интер) и Рой Макаай (Байерн) с по 7 гола.
ЛИВЪРПУЛ - МИЛАН 3:3 (След изпълнението на дузпи 3:2)
1:0 Малдини (1"), 2:0 Креспо (39"), 3:0 Креспо (44"), 3:1 Джерард (54"), 3:2 Шмицер (56"), 3:3 Алонсо (61")
При дузпите: Хаман (Л) - 1:0, Сержиньо (М) - пропуск, 2:0 Джибрил Сисе (Л), Пирло (М) - пропуска, Рийзе (Л) - пропуск, Йон - Дал Томасон (М) - 2:1, Кака (М) 2:2, Шмицер (Л) - 3:2, Шевченко - пропуска.
СТАДИОН: "Кемал Ататюрк", Истанбул (Турция)
СЪДИЯ: Мануел Мехуто Гонзалес (Испания)
ЛИВЪРПУЛ:Йежи Дудек, Джейми Карагър, Стив Финан (46"Дитмар Хаман), Сами Хупия, Джон Арне Рийзе, Джими Траоре, Чаби Алонсо, Луис Гарсия, Стивън Джерард, Хари Кюъл (23"Владимир Смицер), Милан Барош (85"Джибрил Сисе)
МИЛАН: Дида, Кафу, Паоло Малдини, Алесандро Неста, Яп Стам, Кака, Дженаро Гатузо (112"Руи Коща), Андреа Пирло, Кларън Зеедорф (86"Сержиньо), Ернан Креспо (85"Йон Дал Томасон), Андрий Шевченко
Пътят на Ливърпул до титлата:
Предварителен кръг: Ливърпул - ГАК 2:0, 0:1
Група 1:
Ливърпул - Монако 2:0, 0:1
Ливърпул - Олимпиакос 0:1, 3:1
Ливърпул - Депортиво (Ла Коруня) 0:0, 1:0
1/8-финал: Ливърпул - Байер (Л) 3:1, 3:1
1/4-финал: Ливърпул - Ювентус 2:1, 0:0
1/2-финал: Ливърпул - Челси 0:0, 1:0
Финал: Ливърпул - Милан 3:3 (3:2)
