ТОПСПОРТ продължава рубриката си "Историята на Шампионска лига: 60 битки, 60 купи", посветена на най-големия клубен футболен турнир. В 60 поредни материала ще ви запознаем с всички издания на надпреварата. Тази седмица на фокус е кампанията през сезон 2003/2004.
2004 година: ПОРТО - МОНАКО 3:0
РАЗВОЙ НА ТУРНИРА:
Шампионска лига 2003/04 е 12-то издание под това наименование на най-важния европейски турнир за клубни отбори във футбола и 49-то от началото.
През този сезон заедно с носителя на трофея Милан участват 72 отбора от 48 страни, тъй като Азербайджан отново не записва отбор. Страните на места от 1 до 3 в петгодишната ранглиста на УЕФА изпращат четири клуба в турнира, тези от 4 до 6 - три, а страните от място 7 до 15 - два.
Финалът се играе на 26 май 2004 г. на стадион "Арена Ауф Шалке" в Гелзенкирхен.
ОТПАДА ВТОРАТА ГРУПОВА ФАЗА
Ръководителите от УЕФА най-сетне оценяват безсмислието на вторите групи и с това се слaга край на 4-годишното им съществуване. Всичко това се случва и под натиска на големите футболни тимове, които трудно смогват с ожесточения си график. На тяхно място от централата въвеждат осминафинали с директно елиминиране, което значително изчиства схемата на турнира.
УЧАСТНИЦИ В ГРУПОВАТА ФАЗА НА ТУРНИРА ПРЕЗ СЕЗН 2003/2004:
Олимпик Лион, Байерн (Мюнхен), Селтик, Андерлехт, Арсенал, Локомотив Москва, Интер, Динамо Киев, Монако, Ла Коруня, ПСВ Айндховен, АЕК, Ювентус, Реал (Сосиедад), Галатасарай, Олимпиакос, Манчестър Юнайтед, Щутгарт, Панатинайкос, Глазгоу Рейнджърс, Реал (Мадрид), Порто, Олимпик (Марсилия), Партизан, Челси, Спарта Прага, Бешикташ, Лацио, Милан, Селта, Брюж, Аякс
ЦСКА СПИРХА ХЕГЕМОНИЯТА НА ЛЕВСКИ В "А" ГРУПА
След 3-годишна доминация от страна на Левски, българското първенство има своя нов шампион. ЦСКА успява да зарадва милионите си фенове, след като триумфира с титлата за първи път от 1997-а година насам. Тя е под №29 и води до сериозни празненства сред "червената" общност.
В герой за нея се превръща легендарният футболист, а и вече треньор - Стойчо Младенов - който поема тима през 2002-ра и с него постига безпрецедентна серия от 13 поредни победи в първенството.
Изобщо през тази кампания Младенов "зарежда" с много култови фрази футболния фолклор на "А" група. Първото му изпълнение е през месец март, 2003-а, когато след равенството с Рилски спортист тропа на няколко пъти по масата в залата за пресконференции на самоковския тим, обещавайки че "каквото и да се случи, ЦСКА ще бъде шампион".
Увековечаването на Младенов обаче се случва няколко месеца по-късно. Датата е 10.05.2003 г., а "армейците" гостуват на Левски в решителен мач за първенство. ЦСКА успява да стигне до равенството с гол на Жоао-Паоло Брито, след като преди това "сините" са повели чрез Тодор Колев.
Точката е изключително важна, тъй като оставя ЦСКА на върха с 6 точки преднина 3 кръга преди края на шампионата. В крайна сметка "армейците" триумфират, а за този двубой се отнася култовата реплика на Стойчо Младенов, че е станал "шампион на говеждия стадион".
През тази кампания голмайстор на "червените" става нисичкият Емил Гъргоров- Бадема с 14 попадения. С едно по-малко бележи и Велизар Димитров, който се издейства име и на майстор по спечелването на наказателни удари. Няма как да не споменем и двамата легионери Жоао-Пауло Брито и Макдоналд Муканси, които допринасят за 29-ата тила, вкарвайки по 8 попадения.
Стълб на вратарския пост е Стоян Колев, а в отбрана столичани разполагат с класни играчи Ибрахима Гай, Жоао Карлос. В халфовата линия пък с безпогрешни изяви блестят Тодор Янчев, Светослав Петров и Артим Шакири. Своите шансове от резервната скамейка пък по достойнство използват Христо Янев, Йордан Тодоров и бразилецът Агналдо Перейра.
С оглед отлично сработения състав, мнозина вярват, че ЦСКА има реален шанс да се превърне в първия български тим, който може да се добере до груповата фаза на Шампионската лига.
СТОЙЧО И ЦСКА СВЕЖДАТ ГЛАВА ПРЕД ГАЛАТАСАРАЙ
Сериозните амбиции на ЦСКА в този турнир са подплатени и със закупуването на двама нови играчи. Става въпрос за емблематичните Лео Лима и Родриго Соуза, които след няколко месеца ще избягат от клуба заради две неполучени заплати. ФИФА обаче решава, че те са в правото си да напуснат, а ЦСКА трябва да изплати 3 млн. долара на бившия им клуб Вашко да Гама.
Селекцията на Стойчо Младенов стартира участието си в ШЛ директно от втория квалификационен кръг, където жребият отрежда на "армейците" да мерят сили с арменския първенец Пюник. Въпросният тим пък вече е напомпал своето самочувствие, тъй като фаза по-рано е отстранил исландците от КР Рейкявик с общ резултат 2:1.
ЦСКА демонстрира класа при гостуването си в Ереван и печели с 2:0, като по този начин обезсмисля до голяма степен и реванша в София. Точни тогава са Тодор Янчев и Макдоналд Муканси. Ответният сблъсък също е спечелен от "червените". Резултатът 1:0 обаче не се харесва на близо 10 000 по трибуните на "Българска армия", които виждат само едно попадение, при това от дузпа, на новото попълнение Лео Лима. Критиките към тима са ожесточени, а оптимизмът на всички рязко намалява, когато за съперник в третия квалификационен кръг е изтеглен турският гранд - Галатасарай.
Две години по-рано "чим бом" се справя с Левски, а очакваният са, че същата съдба ще сполети и тимът от "Борисовата градина".Няма как да бъда и друго, като споменем, че селекцията на Фатих Терим по това време се подвизават звезди като - колумбийският вратар - Фарид Мондрагон, Франк де Бур, Хакан Шукур, Хасан Шаш и Юмит Каран.
За съжаление, опасенията на всички се сбъдват още в първия двубой на турска земя. Галатасарай побеждава с класическото 3:0, а първите два гола падат още до петата минута чрез Хакан Шукур и Хасан Шаш. Третият в мрежата на Стоян Колев пък нанизва Ариф Ердем. Интересен коментар относно "червените" пък тогава прави старши-треньорът на победителите:
"С по-странен отбор не съм се сблъсквал в кариерата си. Три пъти наблюдавахме ЦСКА - два пъти мои помощници, веднъж аз на живо, и във всеки следващ мач българите ме изненадваха с коренно различен състав от предишния. Те започваха мача с по трима до петима нови играчи и аз наистина се чудя как се оправят всеки път да сменят постройката и схемата на игра, пък камо ли да имат някаква по-стройна структура", заяви Фатих Терим.
Източник: GettyImages
Критиките към Стойчо Младенов се засилват и след втория мач в София, когато ЦСКА отново се представя катастрофално и пак губи с 0:3, с което приключва участието си в най-престижната надпревара. Поражението пък се приема на драго сърце от феновете на Левски, които моментално му лепват прякора "Тройчо".
Няколко седмици по-късно Младенов бива уволнен, след като ЦСКА отпада и от турнира за Купата на УЕФА, след като губи с дузпи от руския Торпедо (Москва).
Въпросното уволнение на Стойчо обаче породи още няколко култови фрази, които и до ден днешен помагат за повишаване доброто настроение на футболния фен:
"Защо ми викат Тройчо? Защото станах шампион на говеждия стадион ли?" (2003)
"Приказките на Жаклин Михайлов и Томислав Русев си ги слагам на оная работа!" (2003)
"Два пъти съм бил треньор на ЦСКА и двата пъти съм ставал шампион. През 2002 година минах през тях като на тренировка за победата с 3:0. Вторият път пък бях още по-категоричен. Разбих един отбор, който те смятаха за "дрийм тийм" (в интервю от 2011)
Източник: Официален сайт на Стойчо Младенов
ГРУПОВА ФАЗА НА ТУРНИРА - ПРОВАЛ ЗА ИТАЛИАНЦИТЕ!
Няколко месеца, след като два италиански тима спорят за отличието в надпреварата, тимове от Апенините се провалят с гръм и трясък в груповата фаза на Шампионската лига. Става въпрос за Интер и Лацио.
Изключително голям резил преживяват "нерадзурите", които финишират трети в наглед лесна група с Арсенал, Динамо (Киев) и Локомотив (Москва). Загубата, която обаче и до ден днешен се помни с горчивина на "Джузепе Меаца" е поражението с 1:5 от "топчиите". Към този период селекцията на Арсен Венгер се радва на своите най-добри години и буквално унижава интеристите. Тиери Анри мушка две попадения в мрежата на Толдо, а по веднъж се разписват Фреди Люнберг, Еду и Робер Пирес. Срамът е леко намален от почетния гол на Бобо Виери, но и това не спасява треньорът Алберто Дзекерони, който е съсипан от критики, а впоследствие бива и уволнен заради трагичното представяне на "нерадзурите".
Източник: GettyImages
Горе-долу по същия начин е представянето и на Лацио. Въпреки инвестираните милиони от страна на клубния президент Клаудио Лотито, "бианкочелестите" завършват на последно място далеч зад Челси, Спарта Прага и Бешикташ. Треньор на "орлтие" е захваналият се точно тогава с треньорската професия Роберто Манчини, който демонстрира сериозни пропуски в ръководенето на отбор, в който личат имената на доказани футболисти като: Анджело Перуци, Деметрио Албертини, Клаудио Лопес, Деян Станкович, Стефано Фиоре, Яп Стам, Сержо Консейсао и др.
Източник: GettyImages
ЕЛИМИНАЦИОННА ФАЗА - ГОЛЕМИТЕ ИЗНЕНАДИ!
ПОЯВАТА НА ЖОЗЕ МОУРИНЬО
Жозе Моуриньо е роден на 26 януари 1963 година в град Сетубал (Португалия). Баща му Феликс Моуриньо е популярен в миналото вратар на националния отбор на страната. До 16-ата си година Жозе играе в любителска лига, но тогава Феликс, който е треньор на Витория Сетубал, го убеждава да му стане асистент. Младият Моуриньо активно помага на баща си, обикаля страната и наблюдава съперниците на Витория, правейки си записки за всичко, което сметне, че може да бъде полезно в бъдещите срещи на отбора.
На 23 години Жозе завършва португалския Институт на спорта, а след това заминава за Шотландия, за да получи професионални навици в треньорската дейност. Там той се обучава под ръководството на редица доказали се треньори, а по-късно едно от тези познанства изиграва решителна роля в професионалния му път... След завръщането си от Острова Моуриньо започва работа като наставник на младежите на Бенфика, като на този пост се задържа четири сезона. Преломен момент в професионалния му път настъпва през 1994 година, когато за старши треньор на Порто е назначен Боби Робсън, който добре си спомня амбициозния младеж и от курсовете в Шотландия и го кани да му помага на "До Драгао". Първоначално Моуриньо е само преводач на специалиста, но много скоро след това се издига до негов пръв помощник. Двамата прекарват заедно два сезона в Порто, в които по веднъж печелят титлата и купата на Португалия.
През лятото на 1996 година Робсън е назначен за наставник на Барселона и естествено взима Моруиньо със себе си на "Ноу Камп". През този сезон треньорският им тандем печели Купата на краля и Купата на носителите на национални купи, но в Примера дивисион Барселона остава едва на второ място, след Реал Мадрид на Великия Фабио Капело. Решителна се оказва загубата на каталунците на "Сантяго Бернабеу" няколко кръга преди края, а след завършването на кампанията Робсън е уволнен. Мястото му е заето от Луис Ван Гаал, който също преценява, че има нужда от уменията на португалеца - двамата работят заедно в продължение на три години, а през 1999 и 2000 г. Барса триумфира като първенец на Испания. Боби Робсън предлага на Моуриньо да му стане асистент в Нюкасъл през лятото на 2000 година, като дори му намеква, че в един момент може да се издигне до мениджърския пост. Този път обаче Жозе отклонява поканата на англичанина, а отказът му е обяснен с желанието сам да опита късмета си като старши треньор.
Източник: GettyImages
"Същата година Моуриньо поема Бенфика, но се задържа на поста едва три месеца и половина. Причината за преждевременното уволнение е недоволството на президента на орлите Луиш Фелипе Виера от това, че специалистът веднага е започнал да въвежда ред в съблекалнята и е настоявал ръководството да не се бърка в работата му. По-късно Виера признава, че е извършил най-голямата грешка във футболния си живот.
Моуриньо мъжествено преживява случилото се и се съгласява да води скромния Лейрия, с който завършва на четвърто място надпреварата в Суперлигата на Португалия - постижението е особено впечатляващо, защото е постигнато с най-бедния клуб в елитното ниво на футболната пирамида в страната. Шефовете на Порто забелязват талантливия специалист и го назначават за наставник през 2001 година. В следващите три сезона Моуриньо доказва, че е един от най-добрите треньори на съвременността.
УНИКАЛНИЯТ РЕЙД НА ПОРТО
През 2003-а година Порто печели по драматичен начин Купата на УЕФА, след като във финалния мач бива победен отборът на нашия Стилиян Петров - Селтик.
Всичко това вдига високо очакванията към Жозе и неговите футболисти. "Драконите" тръгват силно през следващата кампания в Шампионската лига, но сякаш никой не очаква чак всичко това, което ще се случи впоследствие.
По това време на вратата на Порто е опитният Витор Баия, който е твърд титуляр в португалския национален отбор, а също така е натрупал и достатъчно голям международен опит с изявите си в Барселона. Пред него, в центъра на отбраната, е двойката Рикардо Карвальо - Жорже Коща, която е сложна смесица между младост и рутина. По крилата са Нуно Валенте и Пауло Ферейра, който впоследствие изкарва дълги години заедно с Моуриньо в Челси. Като дефанзивен халф играе Кощиня, а с по-офанзивни функции са натоварени Маниш и Педро Мендеш. Плътно зад нападателите пък играе креативният халф Деко, от който зависи целия облик на "драконите". В атака пък си комбинират бразилците Дерлей и Карлос Алберто. На резервната скамейка пък шансовете си за изява очакват Димитри Аленичев, Едгарас Янкаускас и Бени Макарти.
Емблематичният пробив на Порто започва от осминафиналите, където по куриозен начин е отстранен английският гранд - Манчестър Юнайтед. На своя "До Драгао" португалците стигат до пълен обрат и печелят първата среща с 2:1. Куинтън Форчън дава ранен аванс на гостите с гол в 14-ата минута. Следват обаче минутите на Бени Макарти, който с два гола носи победата за своя тим и засилва максимално интригата за реванша.
Той пък сякаш се развива като по конец за тима на Сър Алекс Фъргюсън, който вкарва още в 32-ата минута за Юнайтед и резултатът остава непроменен до заветния миг на срещата. Тогава на сцената се появява халфът на Порто - Кощниня. Играчът се оказва най-съобразителен при една нелепа проява на вратаря Тим Хауърд и отблизо бележи за 1:1, което праща Порто в следващия кръг. Всичко това води до луда радост в треньорския щаб на "драконите", а Жозе Моуриньо прави емблематичния си спринт край тъчлинията на "Олд Трафорд", което го превръща в тема №1 на всички водещи медии.
На четвъртфинал предстои наглед по-лека задача. Съперник на Жозе и компания е Лион, който по това време е тотален хегемон във френския шампионат. Това обаче не респектира по никакъв начин "синьо-белите", които печелят срещата на свой терен с 2:0, а на реванша майсторски се добират до изразителното голово равенство 2:2. В герой на "Стад дьо Жерланд" се превръща Маниш, който бележи и двете попадения в мрежата на Грегори Купе.
На полуфинал е време за иберийска битка. Порто трябва да се бори за мястото си на финал срещу Депортиво (Ла Коруня). Галисийците вече са под пара, тъй като в предишната фаза правят немислимото и след загуба с 1:4 в първия си мач срещу Милан, отстраняват актуалния европейски клубен шампион след 4:0 на своя "Риасор".
Поради този факт Моуриньо подхожда изключително дефанзивно спрямо Диего Тристан и компания. Специалния е твърдо решен да не допусне гол на "До Драгао" и всичко това води до скучно нулево реми. Хитрият защитен план на Моу все пак дава резултат на реванша, когато Супер Депор е прецакан след гол от дузпа на Дерлей в 60-ата минута. Следват драматични мигове пред вратата на Баия, но в крайна сметка Порто оцелява и се добира до нов велик мач в своята клубна история.
ГОРДОСТТА НА КНЯЖЕСТВОТО!
ФИНАНСОВИ ПРОБЛЕМИ МЪЧАТ МОНЕГАСКИТЕ
Отборът на Монако винаги е заемал средищно място в европейския клубен футбол. "Вина" за това има президентът на клуба Жан-Луи Кампора-младши, който поема тима от Княжеството през 1975 година.
По време на неговото управление "червено-белите" печелят 5 шампионски титли, няколко национални купи и постоянно присъстват в евротурнирите. През годините до 2000-а през Монако преминават редица известни треньори и футболисти. През този период тръгват и слухове за управленски грешки и финансови злоупотреби. Всичко това води и до тежката за монегаските 2003-а година, когато президентът Кампора развява бялото знаме и се отказва от финансирането на тима. Причината - липса на инвеститори и реалната опасност Монако да загуби своя професионален лиценз заради огромен финансов дефицит.
Източник: GettyImages
Ръка на клуба в този тежък период протяга бизнесменът Пиер Свар. Въпреки, че се задържа едва една година на президентското кресло, по негово време Монако достига до един от най-големите си успехи на европейската сцена.
По това време треньор на състава от Княжеството е Дидие Дешан. "Червено-белите" са първият клуб в треньорската професия на френската легенда. Въпреки финансовите трудности, той успява да изгради стабилен отбор.
На вратата е стабилният италианец Флавио Рома, който не бива оценен по достойнство в неговата родина. Впечатление по лявото крило на отбраната прави Патрис Евра, който малко по-късно ще осъществи мечтан трансфер в Манчестър Юнайтед. В атака пък действа триото Людовик Жули, Жером Ротен и Фернандо Мориентес, като само испанецът е добре познат на спортната общественост.
Източник: GettyImages
Емблематичен е и хърватският нападател Дадо Пръшо, който бива провъзгласен за "Новия Давор Шукер". Любопитната история на тарана е добре известна. Като момче той попада в полезрението на Хайдук Сплит, но така и не започва сериозни тренировки, защото родителите му бягат във Франция заради нестабилната политическа обстановка в разпадащата се Югославия. След като играе няколко години в нискоразредни отбори и работи като автомеханник, през 1996 година Дадо е забелязан от Жан Тигана, и е привлечен в Монако. През първата си година там той страда от проблеми с дисциплината, вследствие на което е изпратен под наем в Аячо. След това е върнат в Монако, като успява да помогне на отбора да стане шампион.
Именно Пръшо е големият герой на Монако в осминафиналната битка срещу Локомотив (Москва). Приказката на монегаските може да приключи още на тази фаза, след като момчетата на Дешан губят с 1:2 в Русия. На реванша обаче в герой за френския шампион се превръща емблематичният Дадо, който праща своя тим на четвъртфинал след гол в 60-ата минута.
Голямата сензация настъпва с отстраняването на Реал (Мадрид). "Лос Галактикос" са смятани за абсолютен фаворит срещу Монако, а доказателство за това е наличието на величия в лагера на "кралете" като Дейвид Бекъм, Майкъл Оуен, Зинедин Зидан, Роналдо и Луиш Фиго.
Очакванията са на път да се сбъднат още в първата среща, когато Реал громи "червено-белите" с 4:2. Попаденията на Скилачи и Мориентес все пак дават някакви надежди за реванша, но дори и най-горещите привърженици на тима не вярват на очите си, когато виждат какво се случва на "Стад Луи II".
Източник: GettyImages
Раул дава ранен аванс на Реал в 36-ата минута и сякаш всички смятат, че интригата в този двубой вече не съществува. Командата на Дидие Дешан обаче сътворява немислимото и между 45-ата и 66-ата минута в мрежат на Икер Касияс падат цели три гола. Два от тях са на сметката на Людовик Жули, а другият е дело на Фернандо Мориентес, който по този начин постига сладко отмъщение за това, че е прогонен с лека ръка от "Бернабеу" преди известно време. И така чудото се случва - галактическият Реал е отстранен, а приказката на монегаските продължава срещу Челси.
Двубоите срещу лондонския клуб са повече от драматични. По това време "сините" за сефте се радват на финансовата мощ от страна на Роман Абрамович, но така и не успяват да спрат величественият рейд на Монако след общ резултат от двата мата 3:5.
ГОЛЕМИЯТ ФИНАЛ!
Така на финала се срещат два неочаквани претендента - Порто и Монако. На супермодерния за времето си "Арена ауф Шалке" в Гелзенкирхен двата отбора правят приятен за гледане мач.
Източник: GettyImages
Фортуна обаче обръща гръб на Дидие Дешан, след като още в 23-ата минута отборът от Княжеството остава без своя капитан Людовик Жули. В края на първото полувреме атакуващият халф на Порто Карлос Алберто открива резултата след недоразумение сред отбраната на Монако. След почивката "монегаските" атакуват с пълни сили, но Мориентес, Ротен и Пършо така и не успяват да застрашат сериозно ветерана на вратата на "драконите" Витор Байя.
Източник: GettyImages
В 71-ата минута устремът на "червено-белите" съвсем е прекършен, след като Деко прави 2:0 с много техничен удар от границата на наказателното поле. Резервата в състава на Порто Дмитрий Аленичев прави 3:0 с плътен удар от малък ъгъл. Порто достига до втората си купа, с което изравнява досегашния лидер в португалския футбол Бенфика.
Източник: GettyImages
След награждаването Моуриньо стиска златния си медал в ръка и моментално се прибира в тунела на стадиона. След двубоя ексцентричният специалист заявява:
"Преди финала получих заплахи от неизвестни лица. Сега обаче съм щастлив, защото достигнах до клубния връх. Това бе последният ми мач начело на Порто. От новия сезон вече ще съм мениджър на Челси. Сърцето ми обаче завинаги ще остане свързано с Порто".
Голмайстор на турнира става Фернандо Мориентес от Монако с 9 гола, местата в призовата тройка допълват Дадо Пършо (7 попадения) и Рой Макаай и Валтер Пандиани (и двамата с по 6). №1 по асистенции пък завършват Деко и Жером Ротен.
ПОРТО - МОНАКО 3:0
1:0 Алберто (39'), 2:0 Деко (71'), 3:0 Аленичев (75')
СТАДИОН: "Арена ауф Шалке", Гелзенкирхен
СЪДИЯ: Ким Милтон Нилсен (Дания)
ПОРТО: Байя, Коща (к), Карвальо, Валенте, Ферейра, Кощиня, Маниш, Мендеш, Деко (85 - Емануел), Дерлей (78 - Маккарти), Алберто (60 - Алейничев)
МОНАКО: Рома, Евра, Ибара, Родригес, Живе (72 - Нонда), Бернарди, Сисе (64 - Скилачи), Зикос, Жули (к) (23 - Пършо), Мориентес, Ротен.
Пътят на Порто до титлата:
Група 6:
Порто - Реал (М) 1:3, 1:0
Порто - Партизан 1:1, 2:1
Порто - Олимпик (М) 3:2, 1:0
1/8-финал:
Порто - Манчестър Юнайтед 2:1, 1:1
1/4-финал: Порто - Лион 2:0, 2:2
1/2-финал: Порто - Депортиво (Ла Коруня) 0:0, 1:0
Финал: Порто - Монако 3:0
