ТОПСПОРТ продължава рубриката си "Историята на Шампионска лига: 60 битки, 60 купи", посветена на най-големия клубен футболен турнир. В 60 поредни материала ще ви запознаем с всички издания на надпреварата. Тази седмица на фокус е кампанията през сезон 1996/97 година.
1997 година: БОРУСИЯ (ДИРТМУНД) - ЮВЕНТУС 3:1
РАЗВИТИЕ НА ТУРНИРА: БЪЛГАРИЯ ОТНОВО НЯМА ПРЕДСТАВИТЕЛ В НАДПРЕВАРАТА
Шампионска лига 1996/97 е 5-то издание под това наименование на най-важния европейски турнир за клубни отбори във футбола и 42-то от началото. Тази година отново не участват всички записани национални шампиони, тъй като поради нарастващият брой от членове УЕФА решава да изпрати отборите от стоящите по-ниско в петгодишната ранглиста страни в турнира за Купата на УЕФА 1996/97.
Същата съдба спохожда българския първенец Славия. "Белите" стигат до първия квалификационен кръг на състезанието, където отпадат от австрийския Тирол Инсбрук с общ резултат 2:5.
Ттози сезон на ШЛ участват само 24 отбора, включително и носителят на трофея Ювентус. За Италия освен торинския клуб, участва и настоящият шампион Милан. За пръв път отпадналите от квалификационния кръг продължат участието си в първия кръг на Купата на УЕФА.
Финалът се играе на 28 май 1997 г. на Олимпиащадион в Мюнхен.
ЕТО И ВСИЧКИ УЧАСТНИЦИ В ТУРНИРА ПРЕЗ СЕЗОН 1996/97:
Макаби (Тел Авив), Фенербахче, Рейнджърс, Алания Владикавказ, Панатинайкос, Розенборг, ИФК Гьотеборг, Ференцварош, Видзев Лодз, Брьондби, Грасхопър, Славия Прага, Брюж, Стяуа Букурещ, Рапид Виена, Динамо Киев, Оксер, Аякс, Атлетико Мадрид, Борусия (Дортмунд), Ювентус, Манчестър Юнайтед, Порто, Милан
РУСКИЯТ ШАМПИОН БЕРЕ ГОЛЯМ СРАМ В КВАЛИФИКАЦИИТЕ
Квалификациите за поредното издание на Шампионската лига преминават без големи изненади. Срещите, които приковават вниманието обаче са два.
Миналогодишният полуфиналист - Панатинайкос сензационно отпада в най-ранната фаза, след като преживява кошмар срещу норвежците от Розенборг. "Детелините" печелят с минималното 1:0 домакинството си в Атина, но на реванша допускат срещата да отиде в продължения след гол на Щранд. В тях домакините се оказват далеч по-свежи и "доубиват" гърците с попадения на Щефан Иверсен и Вегард Хегем.
Сензационният руски шампион Алания Владикавказ пък нямаше да запомни с нищо добро дебюта си в ШЛ. Селекцията на Валери Газаев се посрамва срещу шотландския гранд - Глазгоу Рейнджърс, който печели двойката с общ резултат 10:3. Особено впечатляваща е победата им в Северна Осетия, където островитяните нокаутират богаташите със 7:2. Хеттрик за рейнджърите нанизва звездата Али Макойст, два гола вкарва Браян Лаудруп, а по един добавя Ван Фосен и Чарли Милър.
ГРУПОВА ФАЗА:
"А" - Бебетата на Ги Ру сюрпризират фаворитите
През сезон 1995/96 отборът на Оксер постига най-големият успех в своята клубна история. Бругундци успяват да спечелят титлата в Лига 1, безпрецедентно за клуб от такъв малък град ( Оксер - популация под 40 000 души).
Източник: GettyImages
Големият отбор на Оксер в средата на 90-те.
Целият този триумф се дължи само на един човек - Ги Ру. В рамките на 53 години той отдава живота си като играч и футболист на клуба, превръщайки го в люпилня за млади таланти, които впоследствие се превръщат и в големите звезди на местния шампионат.
Стратегията за развитие намира своя щастлив край през есента на 1996 година, когато Оксер категорично печели своята група в компанията грандове като Рейнджърс и Аякс. Французите постигат знаменити победи над въпросните тимове, а с отлични изяви блестят имената на младоците Фабиен Коол, Ален Гома, Стив Марле, Антоан Сибиерски и Жан-Себастиан Жуарес.
Източник: GettyImages
Ги Ру в наши дни.
Втората позиция остава за Аякс, който постепенно губи своя европейски блясък, но все още е фактор в турнира.
Достойно представяне правят и швейцарците от Грасхопърс, които финишират на третото място само с три пункта по-малко от победителите.
"В" - Реанимирането на Борусия (Дортмунд)!
След "златната" ера през 60-те, когато Борусия се превръща в един от любимите тимове на германския запалянко, "жълто-черните" са подложени на стабилни финансови проблеми, които не пускат тима до края на 80-те години.
Следващият по-голям успех на вестфалци идва чак през 1989 г., когато печелят втората си Купа на Германия , с което се дава старт и на най-успешният период в историята на Борусия.
Източник: GettyImages
През 1993 г. отборът стига до финала за Купата на УЕФА, където губят от Ювентус с общ резултат 1:6. Този финал донася на дортмундци 25 милиона марки, което най-накрая донасят финансова стабилност на клуба, който моментално подписва с играчи от класата на Матиас Замер, футболист на годината за Европа през 1996 г.
Като цяло, "жълто-черните" са повече от стабилни във всички линии. На вратата е Щефан Клос, а отбраната пред него е изградена от безкомпромисния "метач" - Матиас Замер, Юрген Колер и Мартин Крее. Ляв халф-бек е Щефан Ройтер, докато от другата страна се подвизава Йорг Хайнрих. Опорни халфове са "легионерите" Пауло Соуса и Пол Ламбърт. Зад двамата нападатели действа мъничкият магьосник Анди Мьолер, който подпомага активно тараните Стафан Шапюиза и Карл-Хайнц Ридле.
Своите шансове от резервната скамейка пък очакват винаги готовите Михаел Цорк, Ларс Рикен и Хайко Херлих.
С помощта на такива играчи "жълто-черните" печелят два шампионата на Германия през 1995 и 1996 г. След тези успехи следва най-големият в историята на клуба, за който ще разберем малко по-късно....
В основата на всичко това е треньорското светило - Отмар Хитцфелд. Швейцарецът поема Борусия през 1992 година, наследявайки поста от Хорст Кьопел.
Източник: GettyImages
В група "В" Дортмунд води пословична битка с шампиона на Испания - Атлетико (Мадрид). Грандовете си разменят по една победа на чужд терен, а в останалите си мачове нямат особени проблеми със скромните Видзев Лодз и Стяуа Букурещ.
Така първото място в групата е за "рохикобланкос", които финишират с 13 точки. Същият актив имат и дортмундци, но биват с по-слаби показатели в директните срещи.
"С" - Възможно ли е някой да спре "Старата госпожа"?
Няколко месеца, след като печели Шампионската лига, Ювентус е готов за втори пореден трофей от най-престижния клубен турнир. "Старата госпожа" има напрегнато трансферно лято, след като се разделя с двама от своите водещи играчи - Джанлука Виали и Фабрицио Раванели поемат към Острова.
На тяхно място обаче идват играчи като Зинедин Зидан, Кристиан Виери и Ален Бокшич, които са сигурен залог за нови паметни европейски вечери.
Източник: GettyImages
"Бианконерите" доказват огромната си класа и в груповата фаза, където постигат 5 победи и само един равен в компанията на Манчестър Юнайтед, Фенербахче и Рапид (Виена). Единствената им грешна стъпка е при визитата на австрийците, която завършва при равенство 1:1.
Второто място тук остава за Манчестър Юнайтед, който тепърва изгражда своя "дрийм тийм" и все още има леки колебания под ръководството на Алекс Фъргюсън. Все пак "червените дяволуи" печелят задочния спор срещу Фенербахче, печелейки в решителното си гостуване на турска земя с 0:2. Головете тогава отбелязват Дейвид Бекъм и Ерик Кантона.
Сезонът остава паметен за Манчестър и по друга причина. Домакинското поражение от Фенербахче на 30 октомври, 1996 година е първата домакинска загуба на клуба в историята на европейските клубни турнири.
"D" - Сензацията е факт! Милан напуска безславно турнира!
Анализираният от мен сезон със сигурност няма да бъде запомнен с добро от италианския първенец Милан. "Росонерите" пристигат с голямата кошница в турнира, след като няколко месеца по-рано печелят Серия "А". Големият проблем обаче е свързан с напускането на треньора Фабио Капело, който сензационно е заменен от уругваеца Оскар Табарес.
Клубът преживява и смяна на поколенията, които в този период оказват и своя негативен ефект - напуска Гулит. а прекратяват състезателната си кариера Масаро, Тасоти и най-вече Барези - "играчът знаме" в чест на когото фланелката с номер 6 на Милан ще бъде изтеглена от обръщение. Това е и първият подобен случай във футболната история, станал възможен благодарение на скорошната промяна в регламента, позволяващ използването на всички номера до 99-ти.
Източник: GettyImages
Всички тези признаци водят и до логичното отпадане още в груповата фаза на турнира. Милан не може да се добере дори до второто място, въпреки леката конкуренция на Порто, Розенборг и Гьотеборг.
На 4 декември "росонерите" стигат до решителен мач с норвежците, като той ще определи и кой ще прави компания на Порто в следващата фаза. Милан обаче играе много под своите възможности и губи с 1:2, което отприщва вълна от негативни емоции по трибуните на "Сан Сиро".
ЕЛИМИНАЦИОННА ФАЗА:
Фаворитите нямат проблеми на четвъртфиналите:
Четвъртфиналите на турнира преминават без особени изненади. Фаворитите взимат своето, като тон дават от Борусия (Дортмунд), които печелят и двете си срещи срещу Оксер. Първият двубой от на "Вестфаленщадион" приключва с успех 3:1, а реваншът е решен с далеч по-пестеливото 0:1. Голът вкарва Ларс Рикен.
За разлика от Милан, Ювентус не показва никакъв сантимент срещу Розенборг. Чрез Зидан и Аморозо торници триумфират на свой терен с 2:0, а седмица по-рано Бобо Виери вече е дал преднина на "Старата госпожа" след попадението си в Трондхайм.
Манчестър Юнайтед решава всичко още в първия си двубой срещу Порто, когато разгромява "драконите" с 4:0. Отличен мач изиграва Райън Гигс, който освен едно попадение е с основна заслуга и за головете на Мей, Кантона и Анди Коул.
Най-голяма интрига има в сблъсъка между Аякс и Атлетико (Мадирд). Хората на Луис Ван Гаал обаче демонстрират далеч по-голям опит в европейските клубни турнири и изхвърлят испанският представител с 3:2 след продължения насред неговия "Висенте Калдерон".
ПОЛУФИНАЛИ:
Битките преди финала предвещават сериозна интрига. В първата двойка се изправят Борусия (Дортмунд) и Манчестър Юнайтед. "Здравата защита" на немците се среща с нападателната жар на "червените дяволи".
Тактическият сблъсък в Германия все пак е спечелен от Отмар Хитцфелд, който извежда отбора си до успех след късно попадение на Рене Тречок.
Реваншът на "Олд Трафорд" е наелектризиращ. Публиката на домакините очаква геройство от страна на своите любимци, които рано обаче са попарени от един нисък удар на Ларс Рикен,който в 9-ата минута не оставя никакви шансове на Шмайхел. До края домакините не намират себе си и така Борусия се класира за знаменит финал.
Източник: GettyImages
Компания на "Олимпиащадион" в Мюнхен пък им прави Ювенутс, който в повторение на миналогодишния финал този път среща далеч по-малко трудности срещу Аякс. Паметната генерация на амстердамци допуска две поражения с 1:2 и 2:4, чрез които се сбогува и с последните си славни мигове на европейската сцена. Отлични мачове за Юве правят Бобо Виери, Зинедин Зидан и Никола Аморозо, които блестят с попадения.
ГОЛЕМИЯТ ФИНАЛ:
Фаворит във финала са италианците, но фактът, че последната среща е в Мюнхен, поизравнява везните.
Източник: GettyImages
Началото за "бианконерите" е вихрено, като още в самото начало Виери има шанс за гол, но бие на сантиметри от гредата. Постепенно Юве завзема все повече и повече полето на Борусия, когато в 29-ата минута Ридле с глава открива за германците. Шокът в италианските редици е пълен и 5 минути по-късно Ридле бележи нов гол, след груба грешка в отбраната на Ювентус - 2:0.
След почивката на терена се появява невъзстановеният напълно от контузия Алесандро дел Пиеро и това дава резултат. Зидан също се разиграва и настъпват тежки минути за германския страж Щефан Клос. Чудесно негово спасяване и греда за Юве, преди Дел Пиеро да завърши по виртуозен начин с пета една многоходова комбинация на своите в 65-ата минута.
Източник: GettyImages
В тези минути "бианконерите" играят с трима нападатели (Дел Пиеро, Бокшич и Виери), подпомагани от Зидан. И точно, когато всички предвкусват изравняването, току-що влезлият Ларс Рикен прехвърля почти от центъра неразчетено излезлия напред Перуци. Това е първото съприкосновение на 20-годишния Рикен, който завинаги си спечелва прозвището Жокер.
В последните минути наставникът на германците Отмар Хитцфелд прави жест и към един от старите си бойци Михаел Цорк, като го пуска на терена в тези мигове на величие за "жълто-черните". Така Борусия (Дортмунд) написва златната страница в своята история.
Източник: GettyImages
Голмайстор на турнира става Малинко Пантич от Атлетико (Мадрид) с 5 попадения, втората позиция с по 4 пък си делят куп играчи сред които: Никола Аморозо, Артур, Ален Бокшич, Марио Жардел, Ларс Рикен, Карл-Хайнц Ридле, Марко Симоне, Кристиан Виери и Диего Симеоне.
Месеци по-късно Дортмунд става вторият германски отбор след Байерн (1976), който печели Интерконтиненталната купа след победа с 2:0 над Крузейро.
БОРУСИЯ (ДОРТМУНД) - ЮВЕНТУС 3:1
1:0 Ридле (29"), 2:0 Ридле (34"), 2:1 Дел Пиеро (65"), 3:1 Рикен (71")
СТАДИОН: "Олимпиащадион", Мюнхен
СЪДИЯ: Шандор Пул (Унгария)
БОРУСИЯ (ДОРТМУНД): Клос, Колер, Замер, Крее, Ройтер, Ламбърт, Мьолер, Соуса, Хайнрих, Ридле, Шапюиза
ЮВЕНТУС: Перуци, Порини, Ферара, Монтеро, Юлиани, Ди Ливио, Дешан, Зидан, Югович, Бокшич, Виери
ПЪТЯТ НА ДОРТМУНД ДО ТРОФЕЯ:
Група 2:
Борусия (Д) - Видзев (Лодц) 2:1, 2:2
Борусия (Д) - Стяуа 3:0, 5:3
Борусия (Д) - Атлетико (Мадрид) 1:0, 1:2
1/4-финал:
Борусия (Д) - Оксер 3:1, 1:0
1/2-финал:
Борусия (Д) - Манчестър Юнайтед 1:0, 1:0
Финал:
Борусия (Д) - Ювентус 3:1
