ТОПСПОРТ продължава рубриката си „Историята на Шампионска лига: 60 битки, 60 купи", посветена на най-големия клубен футболен турнир. В 60 поредни материала ще ви запознаем с всички издания на надпреварата. Тази седмица на фокус е кампанията през сезон 1994/95 година.
1995 година: АЯКС – МИЛАН 1:0
РАЗВИТИЕ НА ТУРНИРА: ГОЛЯМ СРАМ ЗА БЪЛГАРИЯ!
Шампионска лига 1994/95 е 3-то издание под това наименование на най-важния европейски турнир за клубни отбори във футбола и 40-то от началото. За пръв път в историята на турнира не участват всички записани национални шампиони, тъй като поради нарастващият брой от членове, УЕФА решава да изпрати отборите от стоящите по-ниско в петгодишната ранглиста страни в турнира за Купата на УЕФА 1994/95. Ето защо в този сезон участват само 24 отбора, включително и носителя на трофея Милан.
Финалът се играе на 24 май 1995 г. на стадион „Ернст Хапел” във Виена.
За съжаление сред ощетените от новото правило на европейската футболна централа е и България. Въпреки, че страната ни изживява божествените емоции от Мондиал 1994, където завоюва четвъртото място, клубният ни футбол се намира в криза. Миналогодишните изяви на Левски в турнира също не помагат за някакво положително развитите. Така шампионът ни през този сезон, който отново се казва Левски, е принуден да играе за Купата на УЕФА.
В този период е и паметният успех над ЦСКА със 7:1
Там кошмарът обаче е голям, тъй като „сините” звезди за шокирани от тогавашните словенски анонимници – Олимпия (Любляна).
ЕТО И ВСИЧКИ УЧАСТНИЦИ В ШАМПИОНСКА ЛИГА ПРЕЗ СЕЗОН 1994/1995:
Стяуа Букурещ, Сервет, Спарта Прага, Гьотеборг, Авенир Беген (Люксембург), Галатасарай, Пари Сен Жермен, Вац (Унгария), Макаби Хайфа, Аустрия Залцбург, Легия Варшава, Хайдук Сплит, АЕК Атина, Глазгоу Рейнджърс, Силекборг, Динамо Киев, Барселона, Манчестър Юнайтед, Байерн Мюнхен, Спартак Москва, Бенфика, Андерлехт, Аякс, Милан
НОВ ФОРМАТ – СТАРИ ПОЗНАЙНИЦИ
И през този сезон УЕФА продължава да си прави експерименти с турнира. За разлика от изминалата година, от две, групите се увеличават на четири. Отново първите два тима с най-добър точков актив продължават напред, където трябва да минат през ситото на четвъртфиналите и полуфиналите. Промяната тук е, че срещите вече се играят на разменено гостуване, а не на директна елиминация.
В квалификационния кръг пък участват само държавите, които са от 9 до 24 място в петгодишната ранглиста на УЕФА. Фаворитите там взимат своето, като единствената изненада отново е свързана с Глазгоу Рейнджърс. Шотландският гранд отново поднася горчив хап на милионите си фенове, след като преживява ново балканско фиаско. Година след отпадането от Левски, „рейнджърите” биват пометени от АЕК (Атина). Селекцията на Душан Байевич печели и в двете срещи, като незабравими остават попаденията на Димитриос Саравакос в гръцката столица за успеха с 2:0. На „Айброкс” победата е минимална с гол на крилото Тони Савевски.
Категоричен в изявите си е френският първенец ПСЖ, който и тогава впечатлява с уникална селекция. В редиците на парижани личат имената на Бернард Лама, Ален Роше, Пол Ле Гуен, Джордж Уеа и Паскал Нума. Водени от ексцентричният Луис Фернандес „принцовете” нямат никакви проблеми с унгарския Вач, побеждавайки го на два пъти с 3:0 и 2:1.
В създалите се 4 групи на Шампионската лига се събират доста стари познайници, които са готови да се окичат с нова доза европейска слава.
ГРУПОВА ФАЗА
ГРУПА „А” – СЕНЗАЦИЯТА ГЬОТЕБОРГ, МЪКА ЗА СЪР АЛЕКС И ЮНАЙТЕД
Развитието тук е повече от сензационно. Сочените за тотални аутсайдери играчи на Гьотеборг сътворяват голямата изненада, триумфирайки в групата с актив от 9 точки. При това в компанията на Барселона, Манчестър Юнайтед и Галатасарай!
Как започва всичко за ИФК...
През 1990 година, шведският гранд приключва едно дългогодишно партньорство със своя старши-треньор Гундер Бенгтсон. Шанс да поеме „синьо-белите” получава младият Рогер Густафсон, под чието ръководство Гьотеборг печели 5 поредни титли в местния шампионат. За това време той успява да изгради уникална сплав между опит и младост. На вратата е легендата на шведския национален тим – Томас Равели, в отбрана конците дърпа безкомпромисния Микаел Нилсон, а в предни позиции действа триото Бломквист, Ерлингмарк и Петерсон.
Горепосочените дават началото на приказката срещу Барселона на 28 септември -1994 година. Стадион „Улеви” замлъква рано, рано заради гол на Христо Стоичков, но последвал късен обрат поставя „блаугранас” на колене. 2 седмици по-рано шведите стартират с катастрофално поражение с 4:2 от Манчестър Юнайтед.
Възходът се потвърждава с два поредни успеха с по 1:0 над Галатасарай, в които герой с головете си е Маркус Ерлингмарк. Следва сладко отмъщение срещу Юнайтед 3:1 насред Гьотеборг и стратегическо реми с Барселона насред „Камп Ноу”, което изстрелва скандинавците на четвъртфинал!
Голямото разочарование остава за Манчестър Юнайтед, който заради по-лоша голова разлика напуска турнира за сметка на Барселона. „Дрийм тиймът” на Йохан Кройф вече е далеч от своите най-добри дни, като продължаването си в следващата фаза „блаугранас” дължат на страхотния тандем – Стоичков и Ромарио.
ГРУПА „В” – ЕВРОПА ТРЕПЕРИ ОТ ПСЖ
Подпомагани от сериозната финансова подкрепа на „Canal +” страхотният отбор на ПСЖ прави на пух и прах всичко свои съперници в групата. Селекцията на Луис Фернандес приключва с пълен точков актив и 6 победи от 6 мача. Над всички в битките срещу Байерн, Спартак (Москва) и Динамо (Киев) е либерийският голаджия – Джордж Уеа.
КОЙ Е ДЖОРДЖ УЕА?
Джордж Мане Опонг Усман Уеа е роден на 1 октомври 1966 г. в Монровия, Либерия. Член е на етническата група Кру, чиито корени са в югоизточната част на Либерия (един от най-бедните райони на страната). Родителите му са Уилям Т. Уеа старши и Анна Кайеуеа. Младежът е отгледан главно от баба си по бащина линия, Ема Браун. Средното си образование получава в училищата Мюзлим Конгрес и гимназията Уелс Хеърстън. Преди футболът да му отвори пътя към чужбина, Уеа работи за Либерийската телекомуникационна корпорация като техник.
Уеа започва своята кариера н либерийския клуб Инвинсибъл Илевън (от англ., Недосегаемата единадесеторка) и камерунския Тонер Йоунде. Следва преминаване в Европа през 1988 г., когато Уеа започва да играе за Монако. С този тим той печели Френската купа през 1991 г. През 90-те играчът преминава през: ПСЖ (1992-95), където печели Първенството на Франция през 1994 г.; Милан (1995-2000), с които постига първо място в Лигата на Италия през 1996 и 1999 г. През 1995 г. Уеа е обявен за Играч на годината на ФИФА (и до ден-днешен е единственият награден от Африка), носител на Златната топка на Европа и Африкански футболист на годината. Той напуска Милан през август 2000 г., за да влезе последователно в редиците на Челси, Манчестър Сити и Олимпик Марсилия. През май 2001 г. Уеа преминава във ФК Ал Джазира от ОАЕ.
Източник: GettyImages
Въпреки забележителните си успехи на клубно ниво, Уеа не успява да донесе на националния отбор на Либерия голямата радост да достигнат Световно първенство по футбол. Той е помагал на състава по всички възможни начини - бил е играч, треньор и спонсор. Това, обаче, носи допълнителна слава на Уеа като един от най-великите играчи в света, които не са играли в най-големия световен турнир.
ГРУПА „С” – РАВНОСТОЙНАТА ГРУПА
Възможно най-балансираната група. В нея участие заемат два отбора от Балканите, както и доказани европейски колоси като Бенфика и Андерлехт. Първото място тук е за „лисабонските орли”, които печелят 9 точки от 6 срещи. Момчетата на Зоран Филипович не убеждават с играта си, че имат шанс да развалят проклятието на Бела Гутман, но въпреки това респектират с футболисти от ранга на Клаудио Каниджа, Жоао Пинто, Абел Шавиер, Витор Панейра и стражът Мише Подрьом.
Приятната изненада тук се казва отборът на Хайдук (Сплит). Хърватите успяват да се класират на второто място, а гостуванията на останалите клубове на „Полюд” е истински кошмар. Навиячите създават рядко срещана атмосфера. Няма как да бъде и друго яче, когато тимът е изпълнен с качествени играчи като Милан Рапаич, Ивица Морнар и Игор Щимац, които само след няколко месеца щяха да впечатлят континента на Евро 1996, а впоследствие и почти да превземат света през Мондиал 1998.
ГРУПА „D” – ФИНАЛ ПРЕДИ ФИНАЛА, „КУРВА СУД” С НОВА ГЛУПОСТ
Носителят на трофея – Милан стартира защитата на своето отличие в компанията на Аякс, Аустрия Залцбург и АЕК Атина. Наглед всичко трябва да протече по нормален начин за тима на Фабио Капело. Плановете на опитните „росонери” са провалени още в началото, когато италианският шампион пада с 0:2 от Аякс. Впоследствие Франко Барези и компания едвам се добират до следващата фаза, тъй като на клуба са отнети две точки заради провинение на техните фенове.
По време на мача с Аустрия Залцбург на „Сан Сио”, стражът на гостите Ото Конрад е ударен с хвърлен от трибуните предмет. Това се случва от емблематичната „Курва Суд”. Инцидентът води до отнемането на две точки от актива на „росонерите” и само по-добрата голова разлика ги тласка към четвъртфиналите. Милан е лишен и от домакинство в следващите си две срещи от турнира.
Първата позиция е за младия тим на Аякс.
АЯКС – ДЕТСКАТА ГРАДИНА НА ЛУИС ВАН ГААЛ!
След раздялата с множество емблематични личности за клуба в края на 80-те години, Аякс тръгва по нов път. През 1991-а година на треньорския мостик застава Луис ван Гаал. Той заменя немският специалист Курт Линдер. До този момент в кариерата си Ван Гаал е единствено асистент и това е първото му сериозно назначение.
Източник: GettyImages
Типично за него, той действа с повече от твърда ръка, като още в началото приютява ненужния звезден ветеран в Милан – Франк Рийкард. Необходимо е да се справя и без превърналия се в легенда Денис Бергкамп, който бива продаден за умопомрачителна сума на Интер.
Всичко това кара Луис да погледне много сериозно към школата на амстердамци, като дава шанс за изява в първия тим на таланти като братята Де Бур, Едвин ван дер Саар, Кларънс Зеедорф, Едгар Давидс, Микаел Райцигер, и Уинстън Богард. Младоците сякаш си пасват идеално с чуждестранните звезди – Финиди Джордж, Нванкво Кану и Яри Литманен. Всички те пък имат един блестящ лидер в лицето на капитана Яри Литманен. Предпоставки за грандиозен успех както на домашната, така и на международната сцена.
Източник: GettyImages
През сезон 1994/95 Аякс завършва като непобеден сезона в Ередивизи, продължавайки серията си и от три последователни шампионски титли. Голямата радост обаче тепърва предстоеше в края на месец май, когато всички в клуба щяха да си припомнят за „Златната Ера” от 70-те години......
ЕЛИМИНАЦИОННА ФАЗА:
Фаворитите преодоляват сравнително лесно четвъртфиналната фаза. Макар и с малко късмет и голове на чужд терен, Байерн успява да сломи съпротивата на Гьотеборг. Скъпоценен втори гол за мюнхенци на стадион „Улеви” реализира Кристиан Нерлингер за крайното 2:2. Аякс няма никакви проблеми с Хайдук и след като оцелява на „Полюд” (0:0), хората на Ван Гаал са безкомпромисни на реванша – 3:0 след голове на Кану и два на Франк Де Бур.
Типично по италиански Милан се справя със съпротивата на Бенфика. Нулево реми в Португалия и комфортен успех с 2:0 на „Сан Сиро”. В ролята на екзекутор за „орлите” влиза Деян Савичевич с двете си попадения.
Най-интересната двойка определено е ПСЖ – Барселона. Категорично френският гранд, в този период, притежава далеч по-голямата класа и слага окончателен край на „онази” Барса, която подлудява Европа в началото на това десетилетие. Отново над всички е тандемът Джорд Уеа и Рай, който спомага за 1:1 на „Камп Ноу” и успех с 2:1 насред „Парк де Пренс”.
На полуфиналите битките са титанични. В една от тях среща си дават фаворитите за трофея Милан и ПСЖ. Амбицираните французи обаче са изиграни от „росонерите”, които чрез умелата тактика на Фабио Капело успяват да запишат успех и двете срещи.Първата среща във френската столица завършва с късен победен гол на Звонимир Бобан, а на реванша Деян Савичевич отново изумява с качествата си, спомагайки за крайното 2:0.
Източник: GettyImages
Аякс пък изнася истинска футболна лекция на не кой да е, а Байерн (Мюнхен). След равностоен първи двубой на немска земя (0:0), всички очакват сериозно тактическо надлъгване и в ответната битка. Вместо това „Амстердам Арена” вижда как техните любимци „газят” баварската машина с 5:2. Точни за историческия триумф са Финиди Джордж, Роналд де Бур, Марк Овермарс и Яри Литманен (2). Силите на Байерн стигат единствено за почетни попадения на Марсел Витчек и Мемет Шол.
ГОЛЕМИЯТ ФИНАЛ!
Виена очаква Аякс и Милан за финалния мач. Получава се един много интересен и заплетен двубой, в който игровото предимство е на страната на Милан. Италианците създават повече положения от съперника и ако не са пропуските на Масаро, Панучи, Албертини и Симоне, могат да ликуват. Върхът на “червено-черните” несполуки е когато изстрел на Марко Симоне е отбит от вратаря Ван дер Сар в гредата.
Източник: GettyImages
Мачът върви към продължения, когато пет минути преди края Франк Рийкард подема една атака от ляво, намира резервата Клуйверт, който се измъква от защитата и прокарва топката под крака на вратаря Роси за 1:0. Това е нокаут за Милан. Минута след гола капитанът на Аякс Дани Блинд изкача сам срещу Роси, но стражът успява да избие удара му с крак.
Източник: GettyImages
22 години след последния си успех, аяксите дочакват новия триумф. “Никой не притежава постоянно местожителство в Рая”, философски заключава след финала Фабио Капело.
На “Площада на музеите” в Амстердам се стичат над 150 хиляди, за да посрещнат новите европейски шампиони.
Източник: GettyImages
Голмайстор на турнира става Джордж Уеа, който финишира надпреварата със седем точни изстрела. Второто място остава за Яри Литманен от Аякс с 6 гола. Третата позиция си поделят Магнус Ерлингмарк и Марко Симоне с по 4 гола. Ицо Стоичков отново е сред голмайсторския елит, като завършва турнира с 3 гола.
АЯКС – МИЛАН 1:0
1:0 Клуйверт (84’)
СТАДИОН: „Ернс Хапел”, Виена, посещаемост: 50 000 зрители,
СЪДИЯ:Йон Крачунеску (Румъния)
АЯКС: Ван дер Саар, Райцигер, Блинд (к), Ф. Де Бур, Зеедорф (53 – Кану), Рийкард, Давидс, Р. Де Бур, Финиди, Литманен (70 – Клуйверт), Овермарс
МИЛАН: Роси, Панучи, Малдини, Албертини, Костакурта, Барези (к), Донадони, Десаи, Бобан (84 – Лентини), Масаро (88 – Еранио), Симоне
ПЪТЯТ НА АЯКС ДО ТРОФЕЯ:
ГРУПА D
Аякс – Милан 2:0, 2:0 Аякс – АЕК 2:1, 2:0 Аякс – Казино (Залцбург) 0:0, 1:1
ЧЕТВЪРТФИНАЛ Аякс – Хайдук (Сплит) 0:0, 3:0
ПОЛУФИНАЛ Аякс – Байерн (М) 0:0, 5:2
ФИНАЛ Аякс – Милан 1:0
