Сезон 1993/94: Краят на една велика Барса! Милан отново властва в Европа

ТОПСПОРТ продължава рубриката си „Историята на Шампионска лига: 60 битки, 60 купи", посветена на най-големия клубен футболен турнир. В 60 поредни материала ще ви запознаем с всички издания на надпреварата. Тази седмица на фокус е кампанията през сезон 1993/94 година.

1994 година: МИЛАН – БАРСЕЛОНА 4:0

РАЗВИТИЕ НА ТУРНИРА: ЛЕВСКИ НА КРАЧКА ОТ ИСТОРИЧЕСКО ПОСТИЖЕНИЕ

Шампионска лига 1993/94 е 2-то издание под това наименование на най-важния европейски турнир за клубни отбори във футбола и 39-то от началото. В турнира участват 42 национални шампиона - нов рекорд за брой участници.

 С Кумбран Таун за първи път участва и представител на Уелс, след като през сезон 1992/93 се проведе и първото издание на Висшата лига на Уелс. Първо участие имат и отбори от Грузия, Молдова, Беларус и Хърватия като наследници на разпадналите се Съветски съюз и Югославия. Носителят на трофея Олимпик Марсилия не участва в турнира поради едногодишно наказание след скандала с манипулиране на срещи.

ЕТО И ВСИЧКИ УЧАСТНИЦИ В НАДПРЕВАРАТА ПРЕЗ СЕЗОН 1993/1994:

Партизани Тирана, Аустрия Виена, Динамо Минс, Андерлехт, Левски София, Кроация Загреб, Омония, Спарта Прага, Копенхаген, Манчестър Юнайтед, Норма Талин, В68, ХЙК, Монако, Динамо Тбилиси, Вердер Бремен, АЕК Атина, Кипещ Хонвед, ИА (Исландия), Бейтар Йерусалим, Милан, Сконто, Екранас, Авенир Беген, Флориана, Зимбру, Фейенорд, Линфийлд, Розенборг, Лех Познан, Порто, Корк Сити, Стяуа Букурещ, Спартак Москва, Рейджърс, Олимпия Любляна, Барселона, АИК, Аарау, Галатасарай, Динамо Киев, Кумбран Таун,

БЪЛГАРСКИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ: ЛЕВСКИ ОТНОВО ДОМИНИРА В БЪЛГАРИЯ!

Осмото десетилетие в историята на Левски (1985-1994) е низ от разнопосочни емоции. „Сините" печелят поредни отличия на родната сцена, а също така създават и своя „дрийм тим" воден от легендарните Наско Сираков, Боби Михайлов и още много други.  Емблематична остава и рекордната преднина през сезон 1993/1994 година, когато Левски става шампион със 17 точки разлика пред вечния съперник ЦСКА.  Също така се чества и 80-годишнината на клуба с приятелски мач срещу Байерн (Мюнхен).

Първите години след промените в България са изключително тежки. Отборът е в ужасяваща финансова и управленческа криза, не може да играе и на собствения си стадион, регистрира четвърто място през 1990 и шесто през 1991.

Въпреки слабото начало в годините след промените отборът изгражда един от най-силните състави на Левски в историята. Това става докато президент на клуба е Томас Лафчис. Под ръководството на треньорите Иван Вутов и по-късно на Георги Василев „сините" печелят за първи път три поредни титли (1993, 1994 и 1995 г.) и три купи на страната (1991, 1992 и 1994 година).

Любопитен факт от тези години е, че Левски става първият тим, който има спонсор на своите фланелки. Това се случва през 1992-ра година, когато световноизвестната компания „Pepsi" подпомага „сините".

Да акцентираме върху представянето на левскарите през кампанията 1992/1993. Воден от наставника Иван Вутов, тимът от „Герена” помита конкуренцията в елитната ни дивизия. Столичани окупират първото място без особени трудности, финиширайки с 12 точки разлика пред вечния съперник ЦСКА. Третото място остава за Ботев (ПД).

Фамозен сезон за клуба изиграва Пламен Гетов, който печели и голмайсторският приз на дивизията с 26 гола в 30 мача. Впечатляващо е представянето и на играчи като: Валентин Дъртилов, Петър Хубчев, Дани Боримиров, Илиан Илиев, Велко Йотов и Георги Донков. През зимата на 1992-ра в клуба отново се завръща Наско Сираков, който така и не съумява да се докаже във френския Ланс. Същото прави и друг „син” любимец Ники Илиев, прибиращ се от Херта (Берлин). Само за 14 срещи, централният бранител съумява да отбележи цели 7 гола.

През тази кампания Левски инкасира само две загуби – една от вечния враг ЦСКА (1:3) и Пирин в последния кръг с 1:2. Поражението от „червените” обаче следва със „сладко отмъщение” на 8-ми май, 1993 година, когато левскарите записват един от паметните си обрати срещу опонента от „Борисовата градина”. „Армейците” повеждат още до 23-ата минута с 2:0 след голове на Бобан Бабунски и Стефан Драганов. Решили, че вече са си „вързали гащите”, хората на Цецо Йончев буквално биват помитани от „синята лавина”. Попаденията на Пламен Гетов (2) и Наско Сираков хвърлят Сектор „Б” в еуфория, карайки  го да пее един от любимите си рефрени „Хей, чуй, ЦСКА, от 2:0 – 3:2”.

Любопитен факт е, че в редиците на ЦСКА в този двубой е Божидар Искренов, който е заменен още на почивката от Анатоли Нанков.

През  лятото наставникът Иван Вутов е освободен от ексцентричният президент на Левски – Томас Лафчис. Неговото лично желание е в тима да се завърне любимецът му Динко Дерменджиев. Чико обаче иска прекалено висока заплата и така „сините” ангажират Георги Василев – Гочето, който две години по-рано извежда Етър до сензационната титла на България.

ВЕЛИКОТО ОТСТРАНЯВАНЕ НА РЕЙНДЖЪРС!

Левски очаква с нетърпение жребия за ШЛ, ала за за участ, той го изправя срещу един от най-трудните възможни опоненти – Глазгоу Рейнджърс. Шампионите на Шотландия мечтаят за нов триумф с най-престижното клубно отличие, а в редиците си притежават играчи от ранга на Али Макойст, Марк Хейтли, Тревър Стивън и стражът Алистър Максуел. Всички те умело ръководени от опитния мениджър – Уолтър Смит.

Първият мач на „Айброкс” не е никак лесен за „сините”. Левскарите едвам оцеляват при вихрушката от атаки на домакините. Емблематичният страж  Олег Моргун прави чудеса от храброст, но капитулира в 45-ата минута, когато Макферсън бележи. 12 след началото на втората част, вратарят на българския тим излиза неразчетено, което води до попадението на Хейтли с глава. Левскарите обаче не се предават. В 79-ата минута младият Даниел Боримиров се извисява над шотландските здравеняци и бележи така скъпоценен гол за „сините”на чужд терен. Радостта обаче е кратка, тъй като отново Хейтли бележ и- 1:3. Вихрените минути на „Айброкс” продължават и в 83-ата Емил Кременлиев се преборва за една наглед безнадеждна топка и центрира към Ники Тодоров. Кайзера майсторски бележи за крайното 3:2, което е отлична предпоставка за задаващата се историческа драма на „Васил Левски”.

РАПСОДИЯ В СИНЬО!

След шест постни и тъжни години от последния европейски четвъртфинал за Левски най-сетне слънцето отново изгрява на "синята улица". 50 000 зрители изпълват  националния стадион с надеждата, че и Фортуна ще помогне на "сините" да елиминират Рейнджърс. ... 90-а минута. Резултатът е 1:1 и шотландците вече се виждат крайни победители, а левскарите предприемат може би последната си атака. Топката попада в Тодоров - Кайзера и той от около 25-30 метра я изстрелва със страшна сила - тя излита, удря се в напречната греда, после в страничния стълб и се укротява в мрежата - 2:1 за Левски. Стадионът изригва като вулкан, какъвто скоро не е имало! Хиляди факли на победата озаряват трибуните! След Аякс и на два пъти Щутгарт, сега и Глазгоу Рейнджърс прекланя глава пред силата и мощта на Левски!

Пътят до победата обаче съвсем не е лек.  През първите трийсетина минути нито един от двата отбора не желаеше да рискува. Тогава настъпва часът на Наско Сираков. В 36-ата минута той овладява топката, завърта се на 180 градуса и между много тела нанася кинжален удар в десния ъгъл, не оставяйки никакви шансове на Максуел - 1:0 за Левски. Стадионът избухва от въодушевление, а този гол означава и класиране за "сините".

Но гостите веднага отвръщат на удара с удар. Само минута преди полувремето след центриране на Стивънс защитници и вратар сякаш очакват засада, сигнал не последва и Дюрант с глава намира незащитена пролука в българската врата - 1:1 През второто полувреме "сините" вече по-трайно се настаняват  в полето на гостите и започват постепенни, но масирани атаки, като в период от десетина минути шотландците не могат да излязат от своята половина. Удар на Тодоров бива спасен от Максуел, последват и други опити. Гостите също на два пъти застрашават опасно Николов, като веднъж вратарят с акробатичен плонж трябва да спасява влизащата във вратата му топка. И така до последната минута, когато Фортуна се усмихва на "сините".

На пресконференцията Георги Василев е посрещнат с оглушителни ръкопляскания:

"Рискувахме и спечелихме. Сираков изпълни задачата си чудесно, игра на една линия с шотландската отбрана и раздаде много пасове на съотборниците си. Създадохме доста голови положения и бе логично да победим. Публиката беше прекрасна дори в минутите, когато резултатът не беше благоприятен за нас."

Колегата му Уолтър Смит пък е тъжен: "След като изравнихме, повярвах, че ще се класираме. Но след гола в последната минута не можехме да сторим нищо. На практика загубихме сблъсъка още в Глазгоу." Капитанът на Рейнджърс  Гъф пък влиза в съблекалнята на Левски и поднася поздравленията си. Триумфът на Левски над Рейнджърс буквално шокира Европа, а вестниците са пълни с обширни коментари. Всички изтъкват победата на "сините" като най-голямата сензация в първия кръг на турнирите. Заглавията в британския печат са красноречиви:

"Мъката на последното издихание", "Левски" бе твърде жесток към "Рейнджърс". Българската преса също е в екстаз:

 В-к “Старт” бр.1198 от 4 октомври 1993г. КАЙЗЕРА СЪКРУШИ ПОДАНИЦИТЕ НА КРАЛИЦАТА ,

 В-к “Футбол” брой 40 от 4 октомври 1993г. МИСТЪР ХЕЙТЛИ, ЗНАЕТЕ ЛИ КОЙ Е КАЙЗЕРА?,

 В-к “Левски брой 9 (23) от 1993г. “ЛЕВСКИ” – ПОБЕДИ В ДВУБОЙ НА ГИГАНТИ!

ШАМПИОНЪТ НА ГЕРМАНИЯ СЕ ОКАЗВА ПРЕКАЛЕНО СИЛЕН!

 Въпреки геройството срещу Рейнджърс, съдбата не прави реверанс на „сините”. Последният им опонент пред прага на Шампионската лига е Вердер Бремен. Шампионите на Германия се радват на своите „златни” години, но пък столичани имат самочувствието на тим, който две години подред отстранява друг първенец на Бундеслигата – Щутгарт.

Реалността обаче е друга. На 20 октомври, „бременските музиканти” гостуват на препълнения национален стадион. Селекцията на Ото Рехагел повежда със светкавични две попадения между 50 и 52-ата минути. Автори на головете са Марко Боде и Винтон Руфер. Левски запазва честа си и до края на плейофната битка успява да изравни чрез Златко Янков и Гошо Гинчев.

Реваншът на „Везерщадион” слага край на левскарските мечти. Момчетата на Гочето се представят достойно, но в крайна сметка губят с 0:1. Единственият гол в мача бележи звездата на германския футбол – Марио Баслер.

ГРУПОВА ФАЗА НА ТУРНИРА:

Надпреварата в груповата фаза на ШЛ започва на 24 ноември,  1993-а  и завършва на 13 април,1994-а година. Осемте класирали се тима биват разделени на две групи. Отборите във всяка една от тях играят по два пъти един срещу друг. Първите два състава се класират за полуфиналите на турнира. Участието в този формат е новост за Барселона, Монако, Спартак Москва, Галатасарай, Вердер и Андерлехт.

Големите фаворити за трофея  са Милан и Барселона.

 Серията от европейски успехи на „росонерите”  е временно прекъсната на 20-ти март 1991 г. в т. нар. “марсилска нощ”, когато в четвъртфинал за КЕШ срещу Олимпик, заради проблеми с електрическото осветление на стадиона Адриано Галиани нарежда  на играчите да напуснат терена. Отказът му отборът да се върне в игра дори и след като проблемът е отстранен довежда до служебна загуба на Милан и дисквалификация от европейските турнири за една година. След края на шампионата Ариго Саки става треньор на националния отбор на Италия и е сменен на треньорската скамейка от Фабио Капело.

През своя първи сезон на кормилото на отбора Фабио Капело прави Милан шампион на Италия без нито едно поражение като част от една все още уникална серия без загуба продължила 58 мача.

През следващата 1992-93 г. година Милан е отново шампион и печели Суперкупата на Италия, но губи с 0-1 финала на Шампионската лига от Олимпик Марсилия. След дисквалификацията на французите вследствие скандала с уговорения мач от френския шампионат с Валансиен, Милан играе на мястото на Олимпик мачовете за Суперкупата на Европа – загубен от Парма с 1-2 и този за Междуконтиненталната купа – загубен от бразилския Сау Пауло с 2-3. Краят на 1993 г. вижда още четирите гола на Ван Бастен в мача от Шампионската лига срещу Гьотеборг и спечелената от него трета Златна топка, но за съжаление и началото на края на неговата кариера – след серия от несполучливи операции на глезен той е принуден да се раздели със футбола.

Следващата 1993-94 г. остава паметна – завоювана е четиринадесетата титла на Италия. Сякаш нищо не може да спре „дявола”, а в редиците му се подвизават величия като Тасоти, Роси, Панучи, Албертини, Савичевич, Бобан и Масаро.

„Дрийм тиймът” на Йохан Кройф също има мераци за трофея. Барселона е тотален хегемон в собственото си първенство, печелейки 4 поредни пъти Примера Дивисион. „Блаугранас” успяват да задържат своите големи звезди, сред които: Субисарета, Ферер, Гуардиола, Роналд Куман, Бакеро, Ромарио и нашето величие Христо Стоичков.

ЛЕСЕН ПРОБИВ ДО ПОЛУФИНАЛИТЕ!

 Барселона печели с лекота своята група „А”, справяйки се лесно в конкуренцията на Монако, Спартак (Москва) и Галатасарай. Каталунците финишират с актив от 10 точки (4 победи, 2 равенства). Единствените грешни стъпки идват в срещите с Галатасарай и Монако, които завършват при нулево реми.

„Блаугранас” демонстрират и изключително атакуващ футбол, записвайки изразителни победи с 5:1 над Спартак (Москва) и 4:1 над Монако. Стоичков и Ромарио са във вихъра си!

Милан също остава непобеден в своята група „В”. Типично по италиански, с повече тактика и малко футбол, „росонерите” печелят първото място с 8 пункта . На второ място остава португалският шампион Порто, който за зла участ на полуфиналите трябва да мери сили с Барселона. Важно е да отбележим, че те се играят само в една среща, а домакинството е за селекцията, спечелила своята група!

Всичко това облагодетелства изключително много Барса и Милан, които нямат никакво ядове с класирането си на финал. Каталунците отвяват Порто с 3:0, като 2 гола в този двубой реализира Христо Стоичков. Милан пък разбива с класически резултат Монако, в който блестят Десаи, Албертини и Масаро. Радостта от триумфа обаче е помрачена от червения картон на Били Костакурта, който автоматично пропуска битката за трофея. Капитанът Франко Барези пък си изкарва жълт картон, който води до неговото наказание и също липса за финала в Атина.

ГОЛЕМИЯТ ФИНАЛ! „ДРИЙМ ТИЙМЪТ” Е НА КОЛЕНЕ!

Преди мача някои наричат сблъсъка "Клубният финал на века", като наистина среща в Атина си дават два от хегемоните в клубния футбол през 90-те години

Прехвалените звезди на Йохан Кройф обаче направо са разпилени от момчетата на Фабио  Капело.

 Масаро открива в 22-ата минута, когато завърша по чудесен начин един пробив от дясно на Савичевич. Барса отговаря с няколко далечни изстрела, но новият отговор на Милан не закъснява. В 45-ата минута Донадони пробива от ляво, пуска хитър пас към Масаро, който с безпощаден удар прави 2:0. Футболистите в бяло разиграват топката близо 5 минути преди това второ попадение. Отборът на Йохан Кройф е неузнаваемо слаб, а Милан играе брилянтен футбол. Две минути след почивката Савичевич вкарва уникално красив гол, като прехвърля Субисарета от ъгъла на наказателното поле. В следващите минути черногорецът е близо до нов гол, но гредата спира топката. В 58-ата минута двойно подаване между Албертини и Десаи, извежда французина сам срещу Субисарета. Следва елегантен прехвърлящ удар и 4:0 за Милан.

 До края срещата се доиграва, като изстрел на Донадони преминава на сантиметри от гредата. След последния съдийски сигнал каталунците се прибират съсипани в съблекалнята, а "росонерите" празнуват заслужено своят пети триумф. Логично за играч на мача е определен Деян Савичевич, който прави мача на живота си. На другия ден Гения, както го наричат в Италия, лъсва на първа страница на всички вестници и списания. Това е залезът на "Дрийм тийма" на Йохан Кройф

Голмайстор на турнира става Роналд Куман с 8 попадения, който дели престижния си приз с Уинтън Руфър от Вердер Бремен. Ицо Стоичков пък дели третата позиция с Люк Нилис от Андерлехт, като и двамата са вкарали по 7 гола.

МИЛАН – БАРСЕЛОНА 4:0

1:0 Масаро (22’), 2:0 Масаро (45’), 3:0 Савичевич (47’)4:0 Десаи (58’)

СТАДИОН: „Олимпийски”, Атина, 18 май, 1994 година, посещаемост: 70 000 зрители

СЪДИЯ: Филип Дон (Англия)

МИЛАН: Роси, Тасоти (к), Панучи, Албертини, Гали, Малдини (83 - Нава), Донадони, Десаи, Бобан, Савичевич, Масаро

БАРСЕЛОНА: Субисарета, Ферер, Гуардиола, Куман, Надал, Бакеро (к), Серхи (71 - Енрике), Стоичков, Амор, Ромарио, Бегиристайн (51 - Еузебио)

ПЪТЯТ НА МИЛАН ДО ТРОФЕЯ:

ПЪРВИ КРЪГ:

Милан - Аарау 1:0, 0:0

ВТОРИ КРЪГ: Милан - Копенхаген 6:0, 1:0

ГРУПОВА ФАЗА:

Милан - Порто 3:0, 0:0

Милан - Вердер (Бремен) 2:1, 1:1

Милан - Андерлехт 0:0, 0:0

ПОЛУФИНАЛ

Милан - Монако 3:0

ФИНАЛ

Милан - Барселона 4:0