България се нарежда на едно от челните места сред европейските страни, които могат да се похвалят с най-голям дял на жени, заемащи ръководни длъжности.
У нас броят на дамите на мениджърски постове се задържа на втора позиция в целия Европейски съюз, като пред българските жени са само латвийките. Това сочи справка с последните данни на Евростат, изготвени по повод Международния ден на жената.
Българките обаче си поделят второто място с полякините, като в двете държави делът на представителките на нежния пол, които работят като мениджъри, прави 44 на сто при всяка.
От своя страна първенецът Латвия е единствената страна членка на ЕС, в която дамите на ръководни длъжности са преобладаващо мнозинство, отчитайки 53 на сто по този показател.
Челната тройка оформя Ирландия, където броят на жените мениджъри е само с един процент по-нисък от този в България - общо 43 на сто упражняващи професията дами.
От другата страна на монетата се намират жените в Германия, Италия и Кипър, където дамите наброяват по-малко от една четвърт от мениджърите. В трите членки общият брой на жени, практикуващи професията, прави 22 процента.
Средно един на всеки трима мениджъри в Европейския съюз е жена, като близо 7.3 милиона европейци практикуват професията.
Въпреки че стоят на голяма част от управленските постове, жените мениджъри продължават да бъдат недостатъчно платени.
Представителките на нежния пол, които имат ръководни длъжности, получават средно с 23.4 на сто по-малко пари от техните колеги мъже, сочи още статистикакта.
Разликата в заплащането между мъже и жени на ръководни длъжности у нас е сравнително по-ниска - 15 на сто, с което се нареждаме на 4 място по този показател.
Първенецът в това отношение е Румъния с разлика в надниците от 5 процента, като на второто място се нарежда Словения с около 12 на сто. Разликата в заплатите на мъжете и жените мениджъри в Белгия е малко над 13 на сто, с което оформя челната тройка.
На другия полюс е Унгария, където една жена мениджър печели около една трета по-малко от колегите си мъже, оформяйки най-високия процент на неравенство при заплащането в рамките на ЕС.
