Юношата на Левски Виктор Генев призна, че Трифон Иванов му служи за пример във футболната кариера. Новото попълнение на Динамо (Минск) даде интервю за колегите от Livesport.bg.

Викторе, доста време си вече зад граница, как ти се отразява това?

- Радвам се на факта, че играя зад граница. Чувствам се добре, защото смятам че това е предизвикателство за всеки един спортист. По този начин можем да провери както себе си като футболисти.

Внезапно се озова в Динамо Минск, разкажи за трансфера ти там, кой ти помогна?

- Ситуацията в предишния отбор, в който бях се влоши от финансова гледна точка. Положението стана нестабилно, затова и бе по-добре да сменя обстановката. Така се стигна до трансфера ми в Динамо Минск, от който не крия, че съм много доволен. Тук е моментът да изкажа големи благодарности на моя мениджър - Генади Вучков, който има голяма заслуга за преминаването ми там.

Имаше ли възможност да се установиш в шампионати, където вече си бил - Румъния, Русия, Шотландия и т.н.?

- Да, имаше други възможности и опции. Преговори имаше с още два отбора, но само дотам. Но разбрах смисъл на хората, които са казали „Всяко зло за добро" - така се случи и при мен. Радостен съм, че имам възможност да се боря за място в клуб като Динамо Минск, който в последните години се представя на ниво не само в първенството, а и е редовен участник в групите на Лига Европа.

Кое първенство до момента те впечатли най-много?

- Във всяко едно първенство, в което съм се състезавал до момента, футболът е строто индивидуален. Това ми даде възможност да добия достатъчно опит и увереност, които ще са ми нужни в бъдеще. Ако трябва да оценявам, мисля че в Русия и Шотландия футболът е на много високо ниво във всички аспекти. Предоставят се перфекти условия на играчите, за да могат те да мислят само и единствено за футбол.

Как ти се вижда футболът в България през призмата на страничен наблюдател, сравнявайки го с другите държави от т.нар. "наша черга"?

- За съжаление, футболът в България не е това, което беше преди време или по-назад в годините. Вижда се, че нивото в другите първенства с всяка изминала година се покачва, което личи от присъствието им в евротурнирите. При нас обаче не е така, може би идва от това, че в другите първенства чужденците, които акостират наистина идват, за да вдигнат нивото и го правят.

Мечтаеш ли за националния отбор? Как виждаш шансовете си за повиквателна?

- С Ивайло Петев не съм говорил до момента. За мен е важно как се представям на клубно ниво. Има си хора, които следят, така че ако преценят, че мога да съм полезен на националния отбор, би било чест да се отзова.

Следиш ли любимия ти клуб Левски - имаш ли мнение за случващото се на "Герена"? И защо се получи така, че кадри на клуба, които бяха зачеркнати после се утвърдиха в чужбина - ти си пример, Божката Митрев също...

- Естествено, че следя ситуацията в Левски. Взеха се много нови футболисти, които се надявам да вдигнат класата, за да върнат отбора отново на върха. Няма за какво да се сърдя на никого на „Герена". Не съм злопаметен човек, а и винаги търся вината основно в себе си, а след това в останалите. Такива са били вижданията на ръководството в онзи момент. Дали е било за добро или лошо, други хора могат да кажат. Аз лично не се сърдя и не тая лоши чувства към никого в Левски.

На какво отдаваш факта, че българските играчи все по-рядко се утвърждават зад граница?

- Животът в чужбина като цяло не е лек. Има много неща, от които се лишавам, които много ми липсват. Не всеки е готов на това, но всеки сам решава за себе си и прави своя избор. Аз своя вече съм го направил - да се утвърдя в чужбина е предизвикателство за мен.

Защо младите български футболисти се котират по-трудно на международния пазар?

- Не мисля, че българските футболисти отстъпват на чуждестранните. И в България има много таланти, но може би разликата е в начина на работа и дисциплината на самите играчи.

Как се отнасят към теб, как гледат на факта, че си българин?

- На всички места, които съм бил хората са ме приемали положително затова, че съм българин. С основна роля и принос за този факт са Христо Стоичков, Димитър Бербатов, Стилян Петров и другите, които са оставили следа на футболния терен - все хора, признати и всеизвестни.

Има ли нещо, което би променил, ако можеше да се върнеш назад?

- Не бих променил нищо, щом се е развил по този начин животът ми, значи така е трябвало да стане.

Ти играеш на позицията на големия Трифон Иванов, считан от мнозина за най-добрия български защитник. Имаш ли спомени от него и какви впечатления си добил?

- На първо място Трифон Иванов е голям българин, голям като човек и личност, който ще се помни винаги с доброто си сърце и мъжество. Каквото и да кажа за него ще бъде малко. Като дете съм се възхищавал на неговото себераздаване, хъсът му за игра и начина, по който стряскаше съперниковите нападатели. За мен той винаги ще бъде пример и като човек, и като спортист. Поклон пред паметта му!