Валентин Илиев направи отличен първи сезон в Терек. Чеченците завършиха 10-и при невероятната конкуренция на руското първенство. Треньорът Вячеслав Грозни започва титулярния състав от българския защитник. Вальо обаче изненадващо остана извън сметките на националния селекционер Станимир Стоилов. Не само това беше причината да потърсим бившия "армеец" за интервю пред "Стандарт".

- Вальо, къде те намираме?
- В хотелската стая в Турция. С Благо Георгиев се приготвяме за мач, ще играем контрола.

- Как се чувствате?

- Нормално, подготовката върви добре. Малко в повечко идват тези лагери, но това е професията ни.

- Наистина, не ви ли писва на вас, футболистите, от тези лагери? Години наред отсъствате с месеци от дома.
- Разбира се, в един момент започва доста да ти тежи. Особено при руските клубове, които правят много дълги лагери заради паузата в първенството. Уморяваш се и физически, психически, но няма начин. Не се оплаквам.

- Терек се представи добре в първенството, има ли ръководството амбиции за нещо повече - участие в евротурнирите?
- Амбиции винаги има, но ръководството не ни поставя подобни условия. Просто трябва да направим крачка напред, пък докъдето стигнем.

- Вече имаш сериозен опит в Терек, как се справя Благо в новия си клуб?
- Много бързо навлиза, защото в Терек има страхотен колектив. Момчетата го приеха изключително добре. Това е много важно във футбола. Хубавото е, че в съблекалнята се държим приятелски. Не се делим на местни, българи, румънци. Постоянно летят майтапи, закачки. А и хората оценяват труда на Благо. Когато си го можеш ...

- Доста от съотборниците ти са мюсюлмани, дори в сайта има снимки на някои от тях като поклонници в Мека. Има ли проблеми с Благо, който е силно вярващ християнин, знаем татуировките и фланелките, показващи религията му?
- Напротив, това, че Благо е дълбоко религиозен, много му помага в Терек. Местните момчета са силно вярващи, както спомена. Те уважават всеки, който вярва силно в Господ. Бог е един, просто мюсюлманите го наричат по един начин, а ние по друг.

- В България за Грозни се знае предимно от репортажите по новините, които показват бомби, престрелки. Живеете в Кисловодск, но сигурно имате впечатления и от столицата на Чечня?
- Знам, че в чужбина Чечня има такъв имидж, но специално представите за Грозни са доста изкривени. Бил съм доста пъти там.
Улиците са спокойни, хората приветливи. Стараят се да развиват столицата си, има ново строителство. Аз лично харесвам Грозни.

- Що за хора са местните?
- Много добронамерени хора. Няма никаква злоба в тях. Естествено имат си своите разбирания и обичаи, но са позитивно настроени. Ето, и днес ми звъняха по телефона фенове от Грозни да ме питат как съм, как върви подготовката на Терек.

- Имаш приятели фенове, които ти звънят?
- Да, разбира се. Хората си обичат клуба. И пак казвам, много са добронамерени.

- Гостоприемни ли са?
- Изключително. Ходил съм няколко пъти на гости в Грозни. Два пъти ни покани администраторът на Терек. Гостувахме му с Радо Забавник, останахме очаровани.

- За президента Кадиров се носят легенди. Наистина ли в дома му живеят лъвове, както разкри Петре?
- Два пъти сме гостували в резиденцията му. Да, наистина има лъвове. Всъщност той е направил цяла зоологическа градина. Има всякакви животни, явно президентът е любител на природата.

- Що за човек е Кадиров-младши?
- От срещите ни съм останал само с приятни впечатления. Кадиров се държи приятелски с нас. Той прави много за спорта, не само за футбола. Като президент на Чечня помага не само на Терек. Много е запален по спорта.

- Знае се, че редовно подарява хамъри на играчите, които се раздават за Терек. Така ли е?

- Да, вече раздаде 6-7 хамъра.

- Идва ли твоят ред?

- В интерес на истината точно с тази новина ми се обади вицепрезидентът на клуба. Аз съм следващият. Даже може да се каже, че хамърът ме чака в Грозни. Просто отдавна не съм бил в града заради ваканцията и лагерите.

- Честито! Само парите ли правят очевидната разлика между българския и руския футбол?
- Разбира се, иначе и в България има страхотни играчи като индивидуалности, по нищо не отстъпваме на руските си колеги. В Русия обаче имат страхотно желание да се развиват. Затова и хвърлят милиони в базите, в детските отбори. Много са запалени по идеята да израснат във всеки един спорт. Знаете, милиони се хвърлят и във волейбола, баскетбола, хокея, да не изброявам всички спортове.

- С какво свързват България хората в Чечня?
- Да ви призная, повечето ме разпитват на футболни теми. Знаят отлично ЦСКА, Левски, Бербатов, Стоичков ...

- Навремето България изнасяше в СССР плодове, зеленчуци, сирена, вина. Има ли ги още?

- Аз лично си купувам българско сирене. Има го навсякъде.

- В Анталия успя да се видиш с Мъри Стоилов, сърдит ли си, че не попадна в състава за контролата с Швейцария?
- Сърдит не мога да бъда. Това му казах и на него - "ти си треньорът, ти преценяваш". Е, стана ми неприятно, че съм извън тима. Винаги съм се стремял да играя така, че да получавам повиквателна. Не мога да направя нищо повече, освен да тренирам съвестно, както го правя и сега. Другото зависи от треньора. Мъри Стоилов е преценил, че извиканите защитници в момента са по-добри от мен.

- Как видя мача в Женева?
- Приличен. Дано в квалификациите нивото бъде по-високо.

- Имаме ли шанс в квалификациите, всички казват, че точка или три в Дъблин ни оставят в играта?

- Докато има и един процент теоретичен шанс, човек не трябва да се предава. Не сме загубили още борбата. Пожелавам успех на националния тим, независимо дали в бъдеще ще бъда викан.

- Следиш ли любимия ЦСКА?

- Разбира се. Нямам възможност да гледам мачове. Чувам се обаче редовно и с Данчо Тодоров, и с Иво Петров.

- Не ви ли е яд, че не успяхте да запазите онзи наистина страхотен тим, който победи на "Анфийлд"? Можеше да направите нещо, вместо всеки да си търси хляба в чужбина?

- И още как! Яд ме е. Точно преди няколко дни коментирахме с Благо онзи отбор. Ако съставът се беше запазил, ЦСКА със сигурност щеше да намери трайно място в Шампионската лига. Бяхме събрани много добри играчи. Благо изрази същото мнение, така че не говоря пристрастно. Същото мисли и Радо Забавник.

- Остана ли нещо скрито-покрито от изпуснатата титла след прословутата преднина от 7 т. на Левски?

- Още една тема, на която тези дни говорих с Благо. И на него му казах - за мен станалото си остава необяснимо.

- Знаеш, сред феновете още се говори за нечисти игри?
- Да, известни са ми тези слухове. Аз мога да гарантирам от мое име. За това, което съм видял през моите очи. Съвестта ми е чиста, защото играх честно. Затова и спя спокойно.

- В една реклама Боби Михайлов казваше, че спомените топлят. Топли ли те още голът на "Анфийлд"?

- Не се забравя, пък и редовно попадам на клипчета с гола, когато се ровя в интернет. Не съм обаче и човек, който живее с миналото. Безспорно победният ми гол срещу Ливърпул е най-приятният момент в кариерата. Само си пожелавам да изживея още такива.

- Пазиш ли мача на DVD?

- Да, пазя си почти всички мачове, които са давани по телевизията.

- Гони ли ви носталгия по България?
- Носталгия - не. Страшно ми е мъчно за семейството. Много ми липсват. Това тежи най-много.

- Не са ли при теб в Кисловодск?
- Не, децата ходят на училище. Идват рядко при мен, когато съм във ваканция.