Возили ли сте се някога на влакче на ужасите? Обикновено, когато се качиш на този атракцион, косата ти се изправя - люшкаш се ту нагоре, ту надолу, както прави през този сезон и Спартак Москва. В последните няколко години вече свикнахме с този отбор да бъде непостоянен и постоянно да залита от едната крайност в другата. Този сезон обаче е нещо по-различно, защото Спартак тръгна с много големи очаквания, с претенции за завръщане в Европа, но до този момент не успява да ги покрие.

Без съмнение един от футболистите, които правят най-сериозно впечатление на "Арена Откритие", е българинът Ивелин Попов. Атакуващият халф беше най-голямото име, което пристигна през миналото лято, когато Спартак плати повече от 6 млн. евро за него на Кубан. По ирония на съдбата през миналия уикенд Гладиаторите се изправиха точно срещу тима от Краснодар, а Попов бе най-добрият на терена. За съжаление на всички в "червено-бяло" обаче резултатът беше 2:2.

Проблемът 
с Роман Широков

Още от самото си пристигане в Москва този футболист има проблеми. Те обаче не са свързани с него или адаптацията, даже напротив. Ивелин се приспособи много бързо към състава, свикна за отрицателно време и веднага се наложи в титулярния състав. Проблем за него беше присъствието на Роман Широков, след като този дует не успя да се сработи. Всички анализатори в Русия очакваха да видят как ще играят заедно Попов и Широков, но се оказа, че те повече си пречат. Треньорът Дмитрий Аленичев изгуби прекалено много време в експерименти как да успее да угоди и на двамата, да им даде еднакво време за изява, но това просто не се получи и от началото беше ясно, че трябва да се жертва единият.

Познавайки бурния нрав на Широков и имайки предвид напредналата му възраст, беше логично да се заложи на българина, като точно това се случи през зимата.
В никакъв случай не може да се каже, че Попов играе зле в момента, но просто от Спартак не успяват да извадят напълно максимума от него. Основната причина е, че българинът е въртян на какви ли не позиции - в един момент е на коронния си пост зад нападателя, а после се озовава на крилото, където не е толкова полезен. За капак в няколко мача постоянните експерименти със схемата го принудиха да се прибира много назад, с което пък не е заплаха за вратата на противника. Основният проблем на Аленичев е, че не се ангажира върху кого да падне тежестта в атака.

Българинът се нуждае от подкрепа

Цяла есен в Спартак се говореше, че проблемите са в атака. Анализатори, специалисти, дори и фенове постоянно изтъкваха факта, че този отбор се нуждае от качествен голмайстор, за да се оправи всичко. Това обаче не изглежда много резонно, след като Спартак разполага с реализатор №1 в Русия (б.а. - Куинси Промес), а също така взе парагваеца Мелгарехо от Кубан (б.а. - вкарал 8 гола през есента), но тимът продължава да крета далеч от местата в Зона Европа. Истинският проблем е, че Ивелин Попов не получава достатъчно подкрепа в средата на терена. Там наистина нещата куцат, защото топката не е толкова често до българина. Във всеки мач можем да видим, че той често е принуден да се връща назад, да я взима дълбоко от своето поле, а там на около 50-60 метра от вратата на противника не може да измисли нищо интересно.
И въпреки всичко това Попов успява да създаде куп положения за своите колеги, които обаче не се разписват толкова често. Пред очите на всички са уникалните пропуски на Зе Луиш, който поне по два пъти на мач е извеждан сам срещу вратаря от Попов.

Представянето 
срещу Кубан

Спокойно можем да кажем, че Ивелин Попов направи един от най-добрите си мачове в последно време, точно срещу Кубан. И тук не става въпрос единствено за гола, който отбеляза в 6-ата минута. Попадението му беше завършек на една хубава атака, но не можа да донесе желания ефект. Логиката показва, че Спартак трябва да разгроми Кубан, а вместо това се бореше за точката.

Срещу бившия си тим Попов си правеше каквото поиска на терена, той преминаваше по двама или трима в "жълто-зелено", стреляше и подаваше, но втори гол не падна най-вече заради пропуските в атака. Видя се, че когато има свобода, българският халф може да се ангажира с цялата тежест в предни позиции. Неговото партньорство с Куинси Промес е обещаващо, но се изисква повече активност и от другите в отбора.

Ивелин Попов прави добър първи сезон със Спартак. Нужно е да се отбележи, че българинът досега никога не е играл за толкова голям клуб, с подобни претенции, огромно напрежение и очаквания, че трябва да се печели всичко. Спартак е по-различен от всеки друг клуб в Русия, но халфът демонстрира, че очакванията не му тежат. Ясно е обаче, че само той не е достатъчен, за да може отборът да се върне обратно в европейските турнири.