Сашо Станков: Боли ме за ЦСКА

Александър Станков се завърна след дълъг гурбет в Китай. Той успя да спаси своя втородивизионен клуб "Хунан Ксиантао" от изпадане. 51-годишният специалист разказа специално за читателите на "България Днес" интересни подробности за живота в Далечния изток. Станков коментира и ситуацията в българския футбол.

Г-н Станков, как оценявате престоя си в Китай - като предизвикателство или като грешка?
- По-скоро като грешка. Попаднах в страна, която познавам добре, но не очаквах толкова аматьорски клуб. В началото ми обещаваха едни неща. След като подписах и изкарах месец, нищо от предварителните договорки не съвпадна. Просто се доверих на човек, с когото досега не бях работил.

С какво ви разочароваха?
- Първо не бях доволен от селекцията на китайските футболисти. Заварих и чужденци с вече подписани договори. Не можах да направя селекция по моите виждания. В началото се говореше, че целта е да влезем във Висшата китайска лига, но много бързо разбрах, че това няма как да се случи. Осъзнах, че ако с този отбор останем в групата, ще е страхотен успех. Нивото беше много ниско. Имаше и организационни проблеми.

Какви?
- Нямах работна виза до последно. Така и не ми извадиха, което не ми позволяваше официално да се водя като треньор. Налагаше се да пропускам тренировки и дори мач, за да пътувам в страни, близки до Китай, и да си вадя временни визи. Абсолютно се объркаха нещата. В началото бяха завоалирани, но после започнаха да излизат едно по едно. Останах само защото не исках да си загубя договора, макар че започнаха да бавят и заплатите.

Добри ли са финансовите условия в Китай?
- Естествено, иначе защо бих отишъл да работя там? Дори в този слаб отбор договорът ми беше много по-добър, отколкото бих получил дори във водещите отбори в България. В Китай има и клубове с неограничен бюджет. Заплатата на сърбина Радомир Антич например е 3,5 милиона долара на сезон.

Какво е нивото на футбола във втора китайска дивизия?
- Има 5-6 отбора, които спокойно могат да играят в нашата "А" група. Във втора дивизия на няколко места стадионите са пълни. Базите като цяло са добри за работа. Моят клуб имаше четири затревени терена и един изкуствен, хотелска част.

Бихте ли се върнали да работите в Азия?
- Искам малко да си почина. В града, в който работех, беше тежко. Изпитах психическа умора. Нямаше друг начин на живот, освен да седя в хотела и да ходя в базата. В предишния ми престой в Китай имах приятели, а сега бях сам. Ясен Петров бе далече от мен, Георги Илиев се контузи. Тежка беше атмосферата. Имам добро име в Китай и може би ще има варианти за мен за новия сезон. Не изключвам и възможността да остана в България.

Научихте ли китайските йероглифи?
- С йероглифите не мога да се оправя. Много е тежко, с малки изключения. Иначе говоримо съм понапреднал. Китайският е най-трудният език в света. По отношение на футболните термини нямам никакъв проблем. Самите китайци ми казват, че като за чужденец се справям отлично.

Запознахте ли китайците с нещо българско?
- Естествено! Черпил съм ги с българска ракия. Когато я опитат, много им харесва. Също така са големи фенове на българското розово масло и на нашия пчелен мед. Хората, с които работех, научиха много за нашата страна, разказвам им, че тя е едно бижу като разположение. Нормално е да говоря хубави неща навсякъде, където съм бил. Опитвам се да казвам добри думи и за българските си колеги, но за жалост чувам лоши коментари от тях. Животът у нас направи българите много злобни, завистливи и жлъчни. Сърбите например се подкрепят като нация и затова имат толкова много треньори навън.

Преживели сте тежко пътуване на връщане?
- Половината ми живот е минал по самолети. Но този път действително изпитах неприятно чувство. Световната обстановка не е спокойна, а и като прочетох за инцидента с руския самолет, се притесних. До мен седеше един арабин, който беше много нервен, постоянно се потеше и си гледаше часовника. Оказа се, че човекът просто може да се е страхувал от полети.

Следите ли какво се случва в българския шампионат?
- С големи подробности, въпреки че нямах възможности да гледам мачовете. Не ме изненадва, че "Левски" оглави класирането. Отчитам го като нещо нормално. Относно "Лудогорец" - всички отбори имат периоди на сривове. Личеше си по игрите им напоследък, че нещо не върви. Честата смяна на треньори оказва негативно влияние. От опит знам, че прекалено многото чужденци не са добър вариант. Ако се съберат повече от двама сънародници, то българите започват да се бунтуват и атмосферата не е добра.

Жал ли ви е за ЦСКА?
- Това е най-болната ми тема. Нашият клуб е в много неприятна ситуация. Искрено се надявам да излезе от нея. Доста хора, които са виновници, продължават да си дават публичност в медиите. Това са нагли и безочливи хора! Никак не е просто, синдик след синдик се отказват да се занимават с клуба. Вярвам на Гриша Ганчев, както и на всички, които се опитват да помогнат. Бих се завърнал в ЦСКА във всеки един ден, в който е възможно. И не като треньор, а като човек, който е свързан и съпричастен с клуба. Кръвта вода не става. Дори бих отделил лични средства, без да се замисля.

Трябва ли Ивайло Петев да остане начело на националния отбор?
- В националните гарнитури се върти една и съща плоча от години. В много лош период сме. За съжаление това е резултат от неща, които са натрупани през годините. Липсват силни поколения. Много са малко футболистите, които играят в класни отбори. Това е продиктувано от много други фактори. Независимо кой е на мястото на Петев, трудно би направил нещо по-голямо. Проблемите са глобални.

Виждате ли в близко бъдеще потенциал за класиране на голям форум?
- Винаги съм бил оптимист, но сега не виждам светлина в тунела. Трябва всички, които работим в тази сфера, да се чукнем в главите. Време е да се направи нещо, да има по-добри условия при подрастващите. Да се започне от нулата, от най-малките. Не само това ръководство на БФС, а всички трябва да се обединят за спорта. Хвърляме си вината един на друг, вместо да мислим по-позитивно и да престанем с дребните закачки.