Кун Теменужков е едно от лицата на Campus Barcelona у нас, предвид факта, че от известно време насам е част от състава на каталунците. Бележи много, така че със сигурност би бил вдъхновение за по-малките момчета, които искат да се занимават с футбол. Предлагаме Ви интервю с младия нападател, което е с известни съкращения.
Как ви откри Барселона?
- Играех за FC La Bordeta Lleida - отбор от Леида, в продължение на 3 години, през което време имахме няколко срещи с набора ни от ФК Барселона. Вероятно са ме наблюдавали, защото ме поканиха на проби за прием в Академията. Не успях да се докажа първия път, нито втория.. Едва на третата година ме приеха. Мисля, че най-вече заради петдесетте гола, които вкарах тогава, ме допуснаха да играя в Барса.
Какво специално намираш в Ла Масия?
- Това, че имат собствен стил на игра и следват метода на Кройф. Барса имат много добри деца в Академията, които имат потенциал за блестящо бъдеще.
Виждал ли си наживо Лео Меси, Неймар, Луис Суарес?
- Откровено казано, не. Но знам, че са минали оттам, откъдето и аз минавам в момента. Те са велики. Само можем да им се възхищаваме.
Кой е твоят идол?
- Суарес, най-вече с неговия характер на терена.
Децата, които видя преди година в Campus Barcelona напомнят ли ти за теб, когато започна на играеш футбол?
- Да, на който му харесва футбол в момента, в който види топката, започва да рита и забравя за проблемите си извън играта. Децата от България не бяха различни. Ще се радвам да ги видя отново тук.
Как се почувства, когато разбра, че си поканен да играеш в юношеския национален отбор на България?
- За мен е голяма чест и радост да играя с моите сънародници. Една от мечтите ми е да спечелим една титла един ден...
Какви са твоите очаквания? До къде искаш да стигнеш във футбола?
- Мечтата ми е един ден да стигна до върха, затова не спирам да работя.
Какво можеш да посъветваш децата от Campus Barcelona?
- Да не спират да мечтаят и да работят безотказно до постигане на целите си. Колкото и да грешат, каквито и грешки да допускат, никога да не се предават. За мен беше голяма радост да бъда при тях и да изживея част от тяхното вълнение. Чудесно се почувствах.
Какво мислиш за българския футбол?
- Гледал съм няколко срещи на български футболни отбори. Мисля, че има играчи на добро ниво. Но в крайна сметка футболът е игра. Независимо дали печелиш или не, важното е да се забавляваш и да ти харесва. Аз дори и да не играя в Барса, ще продължа да играя футбол.
Кога започна да играеш футбол?
- Започнах на четири или пет години, когато бях на площадката. По-късно, вече бях на седем, влязох в училищна футболна школа.
Колко гола си вкарал, откакто си в Барса?
- Мисля, че са над 80 в около 60 мача.
С каква храна се храниш?
- Аз съм момче като вас. Обичам най-много храната, приготвена от майка ми. Винаги пия една чаша мляко на закуска. Ако например имам мач в 14 часа, обядвам в 12,30 часа. Ям всичко без чипс и Кока Кола.
