Бил наднормен, бил некадърен, бил слаб... Така в последните години част от българската преса окачествява бившият национал Валери Божинов.

Невръстното момче, самородният талант, който с изявите си зад граница преди време буквално стартира кариерите на една цяла прослойка родни писачи, днес бива пренебрегван с всичка сила от същите тези представители на четвъртата власт, поставили си за основна цел в живота съсипването на имиджа на Божинов.

"Героят от Лече", "съотборникът на Дел Пиеро", "магьосникът от Горна Оряховица" изведнъж се превърна в "Николери", в "Г-н Никой" и в "ялов нападател" за част от самозабравилите се драскачи.

Доскорошното "Валери, може ли само няколко думи?", целящо вдигане на рейтинга, бе заменено от "Кой беше тоя бе, аз имам повече голове от него". Лошо, колеги, лошо...

Сякаш доста бързо бяха забравени головете на Божинов за националния отбор, Парма, Фиорентина и Манчестър Сити, включително зверската тупалка във вратата на Милан, разковала гредата на "росонерите", макар и в мач за малко известния трофей "Thomas Cook".

Някак скорострелно "властимащите" в някои средства за масова информация успяха да превърнат "Валери Божинов" в просто "валери божинов" - онзи, който от немай си къде се върна в България, за да задържи кариерата си жива. Който се прежали да рита във втородивизионния Тернана, в редиците на който както и да се представя може да се окаже безсилен и да изпадне в по-долна дивизия.

А нима Валери е отричал, че е благодарен на Левски за възможността да поддържа формата си в България, в опит да си осигури последващ трансфер зад граница? Нима той не вкара куп голове при престоя си на "Герена", половината от тях решителни за отбора?

А какво щеше да се случи, уважаеми, ако Бож бе подписал във Висшата лига? Дали пък нямаше пак да има "Валери, само едно въпросче" и "Ние сме голяма медия, хубаво е да говориш за нас"?

Тогава щеше да е чудесно, в отговор на подмазвачеството си да получите едно професионално "Не, благодаря ви, имам да давам истинско интервю за истинска медия".

Ходил по заведения и се забавлявал с този и онзи... И къде е лошото в това? След това обаче излиза и бележи, без значение дали отборът му се справя и побеждава или не. Не е ли това задачата му, в крайна сметка?

Нима през '94-а националите не си правеха "густото"? Не пиеха и не пушеха преди и след мачовете с Германия и Аржентина? И какво от това? Великите Лотар, Юрген и Фьолер - действащи световни шампиони - пак ядоха дървото от брадясалите, недоспали Стоичков и Иванов.

Само за сравнение и приключваме, че ще кажете пак, че скрит Пи Ар има в материала - в чужбина, когато един безспорен талант претърпи поредица от тежки контузии, медиите не се нахвърлят върху него, не го вадят от националния отбор, а местният футболен съюз му съдейства, докато отново се вдигне на крака. Така беше с един от най-великите футболисти в света, притежаващ "феноменален" прякор.

За съжаление обаче феномените в България са обречени да бъдат жертва на сбъркана народопсихология, замъглено самосъзнание, перманентна злоба и яростна завист, които май са по-неизлечими и от най-тежката контузия...