Иван Колев (56) започва треньорската си кариера в ДЮШ на "Левски". После минава през тази на "Искър". Помощник-треньор е в "Славия", след което води "Дунав". От 1996 до 1999 г. е селекционер на юношите до 18 г.

След това започва първият му период в азиатския футбол с ангажимент в индонезийския "Персижда". Връща се у нас и води пак юношите до 18 г. От 2002 до 2004 г. е начело на националния на Индонезия. Извежда го до първа в историята победа в турнира за купата на Азия.

През 2004 г. поема националния на Мианмар. Класира го 4-и на първенството на Югоизточна Азия и е посрещнат с военен парад. Връща се в Индонезия и през сезон 2005/2006 води "Митра Кокар", а през следващия "Персипура". Следва нов престой в националния на тази страна. През 2008 и 2009 г. е младежки национален селекционер на България.

През сезон 2010/2011 работи в "Сривиджая" (Инд), с който стига до 1/8-финалите на азиатския еквивалент на Лига Европа. През пролетта на миналата година поема "Янгон Юнайтед" в Мианмар. Направи го 2 пъти шампион и за първи път в историята на футбола в бившата Бирма игра с него на 1/8-финал в купата на Азия.

- Г-н Колев, когато станахте шампион за втори път с "Янгон Юнайтед", обявихте, че това е най-тежкият ви сезон като треньор. Защо?

- Най-вече заради страхотните перипетии, през които минахме. След първата титла се стигна до проблеми между собственика на клуба У Те За, един от най-богатите хора в този район на света, и президента и негов син Пио Те За. Първият, който бе осигурил бюджет от 4-5 млн. долара, се отдръпна.

Синът му веднага ограничи финансите. Първо обяви, че премахва премиите за новия сезон. След това отказа да увеличи заплатите на националите на Мианмар, каквато договорка имаше. Тогава те решиха да бойкотират. Постоянно казваха, че са контузени. Това са 6-7 основни играчи.

Принудих се да взема 7-8 юноши от школата. Между 2-ма и 4-ма от тях започнаха редовно да играят в мачовете. Тръгнахме зле и след първия дял бяхме 4-и. През втория обаче записахме победи и само 2 равенства и за всеобщо учудване 2 кръга преди края станахме шампиони.

- Как успяхте да мотивирате играчите при тези трудности?

- Много ми е странно, когато в България започне да се говори за мотивация в професионалния футбол. Това е все едно да мотивираш някой хирург да прави операции.

- Споменах мотивация заради проблемите с финансирането.

- Заплатите се даваха редовно. За премиите казах, че се премахнаха. Момчетата, които не получиха обещанато от миналия сезон, се разсърдиха и бойкотираха. Така играеха тези, които тренираха, и се представяха добре. След сериозна и упорита работа това даде успех.

Иначе само веднъж говорих с президента за финансовата ситуация и той уклончиво обяви, че ще се опита да направи нещо. Нищо не се промени. В моя договор бе записано, че трябва да получавам премии. Аз обаче се отказах от тях. Ако бяха разбрали играчите, че вземам пари за победите, щеше да се изгуби доверието помежду ни. За мен бе важно да си върша качествено работата. Успях и затова след различните неприятности тази титла ме направи много щастлив. Тя подразни доста хора, които въобще не ни брояха.

След като и на теория си гарантирахме златото, гостувахме на главния кандидат за него "Ни Пи До". На новия им стадион, където имаше и представители на ФИФА, се стигна до ексцесии. Поведохме 1:0 и феновете на домакините полудяха. След това един от нашите фаулира противник и той го удари. Тогава ултрасите тръгнаха да нахлуват на терена, почнаха да трошат седалки и да ги мятат. Мачът бе прекратен, а за да ни спасят от гнева на феновете, ни прибраха в съблекалнята, където останахме 3 часа.

- Участвахте и във втория по сила турнир на Азия.

- Да, и за първи път тим от Мианмар стигна 1/8-финал в него. Там също имаше проблеми, защото за гостуване в Хонконг президентът искаше да пътуваме само 2-ма от 5-имата треньори, без доктора и масажистите, за да се пести. Обявих, че тогава аз няма да тръгна.

След много приказки все пак потеглихме само без един от треньорите, който, посъветван, сам се отказа. После при прекачването в Банкок видях, че президентът бе с 4-ма приятели. Летяха в бизнес класа и явно той им плащаше. Настаниха се в по-лъскав хотел от нашия, където със сигурност не са си стояли в стаите да играят шах и домино. Бях много разочарован от президента.

- Как бе отпразнувана титлата и ще продължите ли работата си там?

- Много тържествено. От летището ни взе открит автобус, с който минахме по улиците на Янгон. Именно президентът обаче бе най-активен при празнуването. Крещеше: Аз съм шампион.

С играчите го гледахме шашнати. Между 2 бутилки шампанско обяви, че дава премия от 100 000 долара и ние, естествено, се зарадвахме. Помислихме, че тя се прибавя към тези 100 000, които по принцип федерацията дава за първото място. После стана ясно, че президентът обявил, че няма да я прибере за себе си, а ще ни я даде.

Иначе партито по местен стил бе помпозно и с много пиене. Имаше над 1500 гости. В Мианмар имат лошо пиянство. Наливат се здраво, като поглъщат различни видове алкохол, и то в немалки количества. Президентът обаче е издръжлив. Имам предложение за нов договор, но аз нямам какво повече да постигна там и ако се появи нещо друго, ще се замисля сериозно.

- Бихте ли работили отново у нас?

- Разбира се, аз съм българин.

- С какво си спомняте престоя в младежкия ни национален отбор?

- Не успях да го класирам на европейско и беше нормално да си тръгна. През първата година играхме добре, а през втората нещата изведнъж се обърнаха. Отборът се разби. Получиха се съмнителни резултати при гостуването на Казахстан (0:2) и домакинството на Израел (3:4).

Бях оплют, но никъде не бе коментирана втората ми задача, която бе да търся и да давам път на качествени футболисти. Аз дадох път на Спас Делев, братята Миланови, Георги Терзиев и Момчил Цветанов. Един от приоритетите в моята треньорска философия е да се развиват футболистите. Това е мерилото за работата ни. Тя е свършена добре, ако след един сезон даден футболист е покачил цената си.

В България идват чужденци за 300 000 евро, а след това си тръгват за 50 000 или даже за без пари. Какво говори това за треньорската работа? За да имаш успехи в нея, трябва постоянно да се развиваш. Затова и съм страшно взискателен към себе си и държа да се развивам. Следя всички спортно-технически новости и методи на подготовка.