Бившият български национал Георги Пеев (33) завършва 6-ата си година в руския Амкар. Халфът даде интервю за в. "Комсомольская правда", в което говори за бъдещето си и обяснява как се чувства в Перм.

- Колко още планирате да останете на терена?

- Докато имам сили, ще играя. (Усмихва се.)

- А мислили ли сте с какво ще се занимавате след края на кариерата си?

- Искаше ми се да стана треньор. В България обаче това не е добър избор. Там клубните ръководства много често сменят треньорите и не ги оставят да работят на спокойствие. Ако на футболистите не им харесва нещо в тренировъчния цикъл, веднага отиват да се жалват на президентите. Почти хленчат. Това е причината българските отбори да се представят така слабо в международните турнири.

- Казват, че дълго не сте могли да свикнете в отбора да ви викат Жора. Вярно ли е?
- В България, ако името завършва на "а", е женско. В началото ми беше непривично да чувам да ми казват така. Момчетата ме наричат Жора или Гоша.

- На квартира ли живеете в Перм, или имате собствено жилище?

- Настанихме се в квартира, която напълно задоволява нуждите на семейството ми.

- А как понасяте големите студове в Перм?
- Не пристигаме от Доминиканската република, тъй че свикнахме. В България, като стане -10°, и все едно идва краят на света.

- Имате две дъщери. Иска ли ви се и син?

- В бъдеще ми се иска да имаме и син. По-малката ни дъщеря - Адриана, е само на 1 г. и 9 месеца. Тя живее с нас. По-голямата - Ванеса, през декември ще навърши 10 г. Тя живее в България при нашите родители, но всяка ваканция пристига тук.

- Помагате ли на жена си Боряна вкъщи?

- Да, разбира се. След раждането на второто дете почувствах, че отговорността ми се увеличава.

- Кое е любимото ви ястие?

- Жена ми готви много вкусно. Винаги измисля по нещо ново. Обичам украинския борш, солянка (бел.ред.-руска супа с месо, риба или гъби с люти подправки). Иначе съм всеяден.

- Имате ли любимо място в Перм? Излизате ли сред природата?

- Ако е хубаво времето, излизаме из града. Макар че съм забелязал, че в свободните ми дни то не е толкова хубаво, колкото когато тренираме. Ходили сме до Демидково и Екатеринбург. Миналата година бяхме в Кунгурската пещера, много е красиво.

- Какви филми обичате?

- Последният, който ми хареса, беше "Неудържимите". Между другото, той е сниман в България. "Особености на националния риболов" е много весел филм. Посмях се от сърце.

- Суеверен ли сте?

- Стъпвам на терена винаги първо с левия крак, откакто забелязах, че след това играя по-успешно. Не забравям и да се прекръстя. Мнозина се чудят защо се бръсна преди мач. На шега им отговарям: Нали ще ме прегръщате, след като вкарам гол.

- Имате ли своя кола, или се движите с такси?

- Карам "Шевролет Блейзър". Когато пристигнах в Перм, пътищата още бяха лоши. Не си представям, че през зимата можеш да се придвижваш с нещо друго освен с джип.

- Какви езици говорите?

- Когато бях ученик, руският беше в задължителната програма. Всичко разбирам на английски и украински. Ходил съм и на уроци по италиански.

- А на какъв език ругаете по време на мач?

- Започвам на руски, а завършвам на български, за да не ме санкционират съдиите. Всъщност се старая да не ругая, пред семейството пък - в никакъв случай.

- Фен ли сте на лова или риболова?

- Много обичам риболова. Практикувал съм го в България и Украйна, но в Русия - все още не. Хора от клуба вече ме упътиха къде мога да го направя.

- А искате ли да отидете на зимен риболов?

- Очаквах този въпрос. Би ми било много интересно, но мисля, че ще е доста студено. Разбира се, има различни начини да се сгрееш, но ако си на тренировка на другия ден, какво правим? По-добре е да не се сгряваш. (Смее се.)

- Посещавате ли мачове по други спортове в Перм?
- Задължително ще отида на баскетбол. Разбрах, че е направен нов отбор. Когато живеех в Киев, редовно посещавах мачовете на местния баскетболен отбор, в който играеше мой приятел от България. Баскетболът ми харесва повече. От хокей не разбирам нищо.

- Последните мачове от първенството на Русия тази година ще се състоят в средата на декември...

- Въобще не си представям как може да се играе през декември. Помня един мач с ЦСКА (Москва) в края на ноември преди 2 г. при -15°. Направих се на герой и излязох без шапка. За малко да ми измръзнат ушите.

- А как според вас запалянковците понасят студа?

- На футболистите е по-лесно, защото се движат, а феновете стоят на едно място. Може би трябва да им дават горещ чай и одеяла. Макар че най-добре е да не се играе при такъв студ. Може да поканим ръководството на футболния съюз на последния ни домакински мач, за да видят в какви условия ни се налага да играем.

- Чувате ли се с бившия голмайстор на "Амкар" Мартин Кушев? Как вървят нещата при него?

- Звъним си, но не толкова често. Той е треньор на отбор в България и има много ангажименти. В последно време тимът му не печели често, но съм уверен, че скоро нещата ще се променят.

- Какво ще пожелаете на феновете в Перм?

- Да вярват в нас и да ни подкрепят във всякаква ситуация. На нас самите ни се иска да печелим всеки мач, но не се получава.