След като бе старши треньор на Амкар в продължение на девет месеца, Димитър Димитров подаде оставка. Това стана след домакинската загуба в Перм от Спартак(Налчик) с 1:2 В 20-ия кръг на руската Висша лига. Специално за "Топспорт" бургазлията разказа интересни моменти около подаването на своята оставка, а така също говори за бъдещето си.

ЗА ОСТАВКАТА
Президентът на Амкар Валерий Чупраков ме караше да остана. Каза ми, че такава тренировъчна подготовка не е правена на отбора. Но в крайна сметка във футбола са важни резултатите. А те не бяха добри. Гонеше ме тотален малшанс. В последния месец отборът изигра за един месец девет мача. И всеки път, като изключим победата над Динамо (Москва) С 3:1, не ни вървеше. С ЦСКА (Москва) загубихме на техния стадион с 0:1 с гол в последната 90-а минута.

А какво да кажа за срещата със Зенит? Поведохме с 2:0 и после съдията не миряса, докато не доведе резултата в полза на съперниците. Изгони наши играчи, даде им голове от засада. Беше страшно. Със Спартак(Налчик) мачът вървеше добре до определен момент и после наш играч направи безумна грешка. Спъна се в топката, взеха му я и ни вкараха евтин гол. Това бе достатъчно да рухнем. Няколко дни преди това победихме у дома Фулъм с 1:0. Като преди това имахме възможности и можехме дори да отстраним англичаните след 1:3 в първия двубой. Веднага след гола на Кушев в 90-ата минута дойде още едно наше положение, но за съжаление не влезе и отпаднахме защото в Лондон бяхме загубили с 1:3. Тогава на "Крейвън Котидж" пак нямахме ден.

Така, след като ни се събра цял месец без да имаме някакви щастливи моменти, просто реших, че е време да поема отговорност и си подадох оставката. Моят помощник Алекси Желязков реши да остане и да поеме тима. Това си е негов избор. Аз нито му се сърдя, нито ще кажа нещо лошо за него. Но го предупредих, че има хора, които са царе на интригите и той ще научи доста лоши неща. Ще се опитат да ги припишат на мен, но в очите му казах, че аз няма да говоря за него.

ЗА РУСКОТО ПЪРВЕНСТВО
Шампионатът на Русия е действително много силен. Научих се на друг вид отговорност. В смисъл да бъда треньор на отбор, който има своите проблеми и не е лидер, не е в челото на таблицата. По-лесно е да бъда наставник на тим, в който нещата са безоблачни. В такъв смисъл си калих волята, след като бях треньор на Амкар, който е с доста по-скромни финансови възможности и, както ви казах, има своите проблеми. Но за мен престоят от девет месеца в този клуб бе полезен и винаги ще си го спомням независимо от всичко с добро.

ЗА БЪДЕЩЕТО
Като се върна в България, ще ми трябват две седмици почивка, за да мога да се възстановя. След това ще преценявам къде бих отишъл. Предпочитам в чужбина. В България има много злоба. В Русия на всяка пресконференция, преди началото и след края представителите на медиите ръкопляскат. В случая не на мен, а на треньорската институция. Както и да е... Аз още докато бях треньор на Амкар, имах обаждания от Саудитска Арабия, но ще размисля. Що се отнася до предложения от България, също ще трябва да ги преценя.

ЗА НАЦИОНАЛНИЯ ОТБОР
За националния отбор винаги ще си спомням с особено хубаво чувство. Когато станах треньор, никой не искаше от мен класиране. Въпреки това се радвам, че направихме два хикса на Англия и на "Уембли", и на наш терен. Всички настоящи звезди като Бербатов, Мартин Петров и Стилян Петров ги наложих аз. По онова време много голяма помощ имах от Христо Стоичков.

Искам твърдо да заявя, че изобщо и дума не е ставало да ми предлага преди мач кой да се пуска в националния отбор. Просто Христо ми помагаше като поведение. Аз бях млад треньор и бях респектиран от неговата слава като световен футболист. Той обаче се държеше като голям мъж, без да се надува. Беше лидер на отбора и в този смисъл с поведението си ми помагаше да има ред и дисциплина в тима.

Не случайно когато Христо стана треньор на националния тим, аз специално заради него се върнах от Саудитска Арабия, след като той пожела да бъда близо до него. И пак не случайно когато той си тръгна, на секундата също си подадох оставката. Смятам, че така се прави. Дали бих се върнал някога в националния отбор? Засега нямам желание. Но едно нещо съм научил. И това е, че човек никога не трябва да казва "никога".

ЗА ЛЮБО ПЕНЕВ
Гледах второто полувреме на мача на ЦСКА в Москва с Динамо, спечелен от нашите с 2:1. Гордея се, че съм българин и, че точно Любо успя да затвори устата на руснаците. Той показа голяма тактическа зрялост и го поздравявам за това! Разбира се, че за каквото трябва ще му помогна когато поиска. Когато дойде при мен в Локомотив (Пд) като състезател, сме си говорили като приятели. Не съм и предполагал, че иска да става треньор и затова на такива теми не сме си разговаряли. Вярно, че тогава вече Любо беше към края на състезателната си кариера, но наистина не съм си мислел, че иска да става треньор. За мен той има голямо бъдеще пред себе си. Любо е много дисциплиниран и безкрайно отдаден на футбола.

ЗА СЕБЕ СИ
Още веднъж искам да кажа, че престоя си в Русия го окачествявам като полезен. Сега ще се освободя от напрежението в родния Бургас и после ще му мисля. Без работа няма да остана. Дали ще е в чужбина или у нас - все ще си намеря място. Като стана въпрос за Бургас, много се радвам, че Нефтохимик отново има шанс да тръгне нагоре и един ден да бъде там, където му е мястото.

Вярно е, че работих за Черноморец в момент, в който двата отбора бяха противопоставени един на друг, но аз там бях като професионалист. А Нефтохимик никога не може да ми бъде безразличен, защото това е тима, който изградих. Имам две купи на ПФЛ, две четвърти места и един път станах вицешампион. Играехме най-хубавия футбол в България. Пълнехме стадиона в квартал "Лазур" докрай.

Побеждавал съм многократно Левски, бил съм ЦСКА. Бяхме първият отбор, който започна да играе в линия, докато другите си продължаваха с либеро. Убеден съм, че Нефтохимик пак ще заеме подобаващото си място и отново ще бъде футболен шлагер. Ще бъде отборът, който дарява красив футбол навсякъде, където отиде да играе. И затова смятам, че рано или късно ще се върне в "А" група.