Бавно и полека Димитър потегля в друго измерение. Не толкова заради правителствената награда. По-скоро политиците се отъркват около най-известния български футболист. Това не е за първи, няма да е за последен път. И няма да е само с Бербо. Било е много преди с четвъртите в света, ще бъде и нататък. Така е навсякъде по света. Но иде реч за друго. 

Дали има добър пиар, дали родителските съвети са най-мъдри, но е факт. При Митко нещата са по-различни. Неговата известност ще бъде по-друга. При предишните поколения български майстори на топката някак си между другото се говореше за техни дейности извън футбола. Докато при Бербатов определено си личи някаква последователност за нещата извън футбола. При това без фанфари. Или ако ги има, идват, както при обявяването на фондацията. Тоест за нещо, което вече е обмислено и може да му се даде старт. Или както бе за кампанията с УНИЦЕФ, или за акцията против насилието. Някак си плавно образът на Митко се появи на екрана с други млади известни личности от други сфери. Без да се коментира.

Това бе една добра проба, за да се види как ще изглежда Бербо в различно амплоа. Оказа се, че може да влезе съвсем плавно в подобна социална област. При това не в роля, а искрено. Подобно на Зинедин Зидан. За разлика от други наши футболисти от сегашното и близко минало Митко си остана един искрен и земен човек. Колко хора с балкански манталитет, когато са атакувани, макар и индиректно, от Индзаги ще отговорят„аз си знам мястото - той е по-голям от мен". Може на Бербо да му се иска да тегли една майна, но явно се е научил на дипломация. И съвсем логично е награден от външно министерство за посланик на България. А за да бъдеш такъв, трябва да си дипломат. Явно при Митко това е ген. Защото и майка му Маргарита бе изключително активна, когато трябваше да се защитават нашите сестри в Либия.

Митко по свой начин изкачва върховете - и във футбола, и в живота. Той си знае доколко е бавно и доколко е славно. Важното е, че Бербатов е първият наш футболист, който през една гладиаторска игра върви хем уверено, хем на ръба на славата. И не е впил поглед само в топката, с която е на ти. Вижда живота многолик, такъв какъвто е.

Попътен вятър, Бербо...