Сряда. 12,30 часът английско време. Ми­нало е малко повече от половин денонощие след равенството 2:2 на "Манчестър Юнай­тед" на сцената на собствения Театър на мечтите срещу "По­рто". В изумителната база на "червените дя­воли" в Карингтън е тихо. Почти всички звезди имат почивен ден. За кратко се мяр­ка Неманя Видич с мал­ката си дъщеричка, но и той отива да почива.

Господин Бербатов ще дойде след пет ми­нути, обявява ми служителка в клуба. След малко тя се усмихва и разменя няколко шеги с въпросния господин Бербатов. А той е го­тов да посрещне "24 часа" в новия си дом. Една от залите за пре­сконференции е на на­ше разположение. Още влизайки в нея, разби­рам най-важното. Капи­танът на България ве­че е здрав и се готви да играе - или срещу "Съндърланд" в събота, или най-късно в реван­ша от Шампионската лига срещу "Порто" ид­ната сряда.

- Митко, виждам те ус­михнат и без ботуш на гле­зена...
- Да, вече съм добре. Ед­на седмица бях обездвижен. Но поставянето на то­зи ортопедичен ботуш е нормално. Даже при леки навяхвания на глезена ти го дават, за да поема тежестта на тялото. Но сега съм го­тов да играя възможно най-скоро.

- Този прословут ботуш ли ти попречи да отскочиш до Дъблин на 28 март, за да подкрепиш приятелите си в националния отбор за важната световна квали­фикация с Ирландия?
- Като играха момчетата в Дъблин, аз тренирах. Съ­бота и неделя не съм почи­вал изобщо. Може да се ка­же, че спя във фитнеса. Гледам колкото може по-бързо да се възстановя, че да стоиш отвън, не си е ра­бота. Много е кофти да гледаш отстрани.

- Обикновено българи­нът залага на салата и ракийка или бира и мезе и сяда пред телевизора. Как човек като теб гледа мачо­вете?
- Да ти кажа честно, аз предпочитам да гледам мач сам. Защото иначе съм се наслушал на капаците­ти, доайени във футбола и всякакви разбирачи. Не ми харесва да седна да гледам мач и някой да ми развива теми за футбола, особено ако не разбира. Затова си гледам сам и го преживявам по свой собствен начин. Такъв беше последният ни мач в първенството - с "Астън Вила".

Просто ин­фарктна среща, която на­края спечелихме 3:2. Но аз вярвах до края, че ще бием. Сега въпреки лошия ре­зултат 2:2 с "Порто" имам вътрешно усещане и вяра, че ще продължим. Може би това се дължи на факта, че виждам с какви футбо­листи разполагаме, кой ни е треньорът и в кой отбор играя аз. Но е хубаво да си оптимист. Въпреки че в ня­кои моменти ти се иска да си признаваш, че всичко е загубено. Но позитивното мислене повече помага.

- Гледам мача с "Порто" и виждам, че липсва най-критикуваното звено - Ди­митър Бербатов, и сякаш то придава стил и идея на "Юнайтед" този сезон. С български очила ли съм?
- (Смее се.) То няма лошо да си с български очила. Българите винаги трябва да се подкрепяме. Но се ви­дя, че като играеш тежък мач в неделя и после във вторник, не може да няма умора. Пролича си. А дали на "Юнайтед" е липсвало нещо друго, за което гово­риш, и дали то е продикту­вано само от български очила, ще си проличи, ко­гато се върна. Иначе наи­стина играта ми в течение на времето се променя и се доближава до думата "сплав", която използваш ти.

Обичам повече да ата­кувам отзад, да подхващам офанзиви от втора позиция или дори от центъра. Игра­та просто се променя и в течение на мача - има мо­менти, когато съм най-отпред, има такива, когато съм по-отзад. Сър Алекс ми е дал свобода на движение и аз се опитвам да се възползвам. Защото това дви­жение определено ми допа­да.

- Не може да не ти прави впечатление как те брани сър Алекс дори преди мач, в който няма да играеш. Как се чувстваш с такъв защит­ник като Алекс Фергюсън?
- Не ме интересува какво говори някой капацитет или разбирач, както казва­ме футболистите. Всеки има право на мнение. Най-важното за мен е треньорът да е доволен. Отборът да върви и да имам подкрепа­та на съотборниците си и, разбира се, на феновете.

Но на първо място е оценката на треньора. И ако сър Алекс каже: "Берба, доволен съм от това", значи съм се справил. Ако каже: "Не съм доволен", гледам веднага да коригирам, за да до­йде другият мач и да ми ка­же "браво". Другите неща ми влизат през едното ухо и излизат през другото.

- Виждал ли си се с Шерингам или Кантона, с кои­то непрекъснато те сравня­ват, на живо?
- Не съм имал възмож­ност. Но не мисля, че ще ме познаят, да ти кажа честно. (Смее се.). Въпросът е, че винаги съм избягвал срав­ненията. Не е точната дума, че се дразня, но аз си имам свой стил, собствена игра. Явно е, че на някои няма да им се харесвам, а на други ще се харесвам. Не мога да угодя на всички, но се надя­вам с играта си да покажа, че имам място в "Манче­стър Юнайтед".

- Остава ли ти изобщо свободно време в Манче­стър? И ако да, с какво го запълваш - кино, рисуване?
- Тренираш, тренираш и пак тренираш - това е ос­новното. Сега съм тук от сутринта до два-три часа. Дори когато не си контузен има неща в базата, които можеш да правиш, За да се усъвършенстваш. След то­ва може да имаш някакво интервю или социална работа, която клубът органи­зира. После отиваш вкъщи, почиваш, гледаш телевизия. Виждаш се с приятели­те с Марто, с Валери, със Стилиян, ако дойде от Бирмингам, който е близо. Някой път отиваш на кино. И после се готвиш за следващия мач. Срещите са през три дни.

- Тоест нямаш време да задоволяваш страстта си да рисуваш?
- Някой път остава.

- Какво рисуваш?
- Каквото ми харесва, каквото реша. Но затова трябва да имам настрое­ние, да ми дойде музата.

- Какво значи "спя във фитнеса", по колко часа тренираш, когато си кон­тузен?
- Днес (сряда - б.а.) отбо­рът има почивен ден. Аз съм тук от 9,30 докъм 3 ча­са следобед. Тренираш във фитнеса. Той е една огром­на зала - правиш фитнес, въртиш колелета, хвър­ляш топки в баскетболен кош. Това запълва време­то между фитнес сесиите. После излизаш навън, ти­чаш, играеш с топка, пак се връщаш вътре - правиш превантивни процедури срещу контузии, упражне­ния за стабилизация, после упражнения за тялото. Въ­обще тук има хиляди про­грами и правиш това, което ти кажат.

- Какви други екстри има в този уникален център?
- Има много голям ба­сейн, парна баня, джакузита, зони за по-бързо въз­становяване. Въобще в то­ва естество - възстановява­не и подготовка за мач, ня­маш никакъв проблем. Имаме четирима специа­листи, които ти показват упражнения в зависимост от това за коя част от тяло­то искаш да работиш. Те си стоят в центъра и ти пома­гат за програмите, които трябва да правиш. Всеки от нас, футболистите, си има картон, както в болниците. Пише ти името и трябва да правиш това, това и това.

- Когато имаш малко свободно време, спират ли те често по улиците?
- Не. Повечето живеем извън Манчестър. Там е значително по-спокойно. Много често не излизаме. Правим го някой път, като се разберем с отбора, но тогава цялото място е запа­зено само за нас и за никой друг. (Смее се.) Така че нямам много контакти с хора по улици или обществени места.

- Как реагират продава­чите в магазина, когато сре­щу тях застане Димитър Бербатов, деветката на "Манчестър Юнайтед", и си купува храна за вкъщи?
- Аз по принцип ходя с шапки. Навеждам главата и гледам да не ме виждат много, много. Пък и на­бързо отиваш, купуваш не­що за ядене и се прибираш. Някой път виждаш, че те следва някой. Даже доста пъти се случва така, че да­же не разбираш, че са те следили. На другия ден раз­бираш, като си видиш снимката някъде. Това за мен е много странно. За­щото просто отиваш до ма­газина и те снимат. Какво интересно има, че отиваш до магазина?

-Тоест не си свикнал още с папараците - Бербатов си купува апартамент, Берба­тов си купува къща, Берба­тов си купува дъвка?
- Това за къщата го чета сега и не мога да повярвам. Снимките бяха направени още като дойдох в Манче­стър и си търсех апарта­мент. Някой път нещата се преизопачават, което не е хубаво. Не знам какво си мислят хората за мен. Аз съм намерил къде да живея още в първите ми дни тук и вече ме интересува само как играя. Направените то­гава снимки изведнъж се пускат сега и наистина хо­рата могат да си мислят -този пък с какви работи се занимава. Не разбирам то­ва преизопачаване.