Почина легендарният боксьор Теофило Стевенсон

Почина един от най-великите боксьори. На 60 годишна възраст инфаркт покоси кубинската легенда при свръхтежките Теофило Стевенсон, носител на три олимпийски титли. Той е определян като най-великия боксьор за всички времена сред аматьорите.

Теофило Стевенсон е роден в град Пуерто Падре в Куба през 1952 г. Баща му, Теофило Стевенсон Патерсон, е имигрант от Сейнт Винсент, а майка му Долорес Лоуренс е родена в Куба, но родителите й са изселници от Сейнт Китс. Така и двамата родители са англоезични и Теофило знае английски като втори матерен език. Благодарение на едрите си габарити Стевенсон-баща е бил привлечен в бокса от местните треньори и участва в 7 боя, но бързо се разочарова от корумпираната система на заплащане на вънагражденията на начинаещите боксьори.

Първите си стъпки в бокса Стевенсон прави под ръководството на своя съсед Джон Ерера, национален шампион на Куба в тежка категория от 1931 до 1935 г. Първият му бой идва през 1966 г. 14-годишният Теофило, който тежи 71 кг, губи по точки. Началото на кариерата му е много трудно. Той търпи поражения в 14 от първите си 20 мача.

Стевенсон печели първото си отличие през 1968 г., когато става национален шампион на Куба за младежи. Тогава и преминава в тежка категория - над 81 кг. През следващата година завоюва сребърен медал при мъжете и така е забелязан от украинския треньор Андрей Червоненко, с когото започват съвместна работа. Резултатите не закъсняват. През 1970 г. печели златния медал при първото си участие на голям международен турнир - шампионатът на Централна Америка и Карибите в Хавана.

Първото му излизане в чужбина е през октомври същата година във Видин, България, където печели VІІ-ия Турнир на дружбата след три победи с нокаут. През този период той претърпява четири много важни загуби: срещу източногерманеца Бернд Андерс, две срещу чеха Петер Сомер и срещу американеца Дуейн Бобик на полуфинала на VІ-те Панамерикански игри. По-късно Стевенсон ще каже: "Аз всъщност никога не съм губил, защото от пораженията се придобива опит, а когато се придобива опит, се печели". И наистина тези загуби позволяват на треньорите му Червоненко и Сегара да отстранят слабостите в боксирането му и най-вече да усъвършенстват неговия ъперкът и левия му прав само осем месеца преди Олимпиадата. Реваншът на Стевенсон не закъснява: през 1971 и 1972 г. той нокаутира два пъти Андерс, а на Олимпийските игри в Мюнхен побеждава и Бобик.

Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г. поставят началото на кубинската доминация в аматьорския бокс. За първи път в историята си кубинците печелят 3 златни 1 сребърен и 1 бронзов медал. В дебюта си на олимпийски игри 20-годишният Стевенсон в първия кръг праща в нокаут поляка Дендерис само няколко секунди след началото на срещата. На четвъртфинала се изправя срещу фаворита, шампиона на панамериканските игри, Дуейн Бобик, който има 62 поредни победи и само чака олимпийската титла, за да подпише милионен договор в професионалния бокс. Първият рунд е равен, а вторият - е спечелен от Бобик. В третия рунд обаче Стевенсон преминава в настъпление и пратща три пъти на пода американеца, което води до прекратяването на срещата. Това се смята за най-знаменитата победа на кубинеца.

Според ръководителя на американската боксова федерация Роберт Съркейн, който присъства на много олимпийски игри, при победата си над Бобик Стевенсон е по-добър Касиус Клей, когато печели олимпийската титла в Рим през 1960 г. и от Джо Фрейзър и Джордж Форман, които печелят съответно олимпийските игри в Токио през 1964 и Мексико през 1968 г.

На полуфиналите Стевенсон се справя лесно с бъдещия европейски шампион, германеца Петер Хусинг. По-късно Хусинг ще признае, че никога в 212-те боя, в които е участвал, не е получавал толкова много удари. "Нямаш време да видиш неговия десен удар и когато го видиш, той е вече на брадата ти". Финалът е спечелен без бой, тъй като румънецът Йон Алексе се отказва поради контузия. Стевенсон получава и приза за най-техничен боксьор на тези игри.

След спечелването на олимпийската титла получава първото предложение да премине в професионалния бокс. Офертата е за 1 милион долара за среща с тогавашния световен шампион за професионалисти в тежка категория Джо Фрейзър. Победата би го превърнала за една нощ в световен шампион. Стевенсон обаче отхвърля предложението като казва, че иска да се посвети на следването си за инженер и на кубинската революция. "Какво са милионите долари в сравнение с любовта на 8 милиона кубинци?" е отговорът на патриота Теофило към американските промоутъри.

През 1974 г. в Хавана се провежда първото световно първенство по бокс за аматьори. Победител в тежка категория е Теофило Стевенсон.

През този период са двете последни, но може би най-тежки загуби на Стевенсон и то от един и същи боксьор - руснака Игор Висоцки. Първата е през 1973 г. по точки с 2:3 съдийски гласа, а втората - през 1975 г. с нокаут. Отзвукът от загубата в Куба е толкова голям, че федерацията дори замисля заменянето му за предстоящите олимпийски игри с Анхел Милиан. През 1976 г. обаче между двамата се провеждат две срещи, които са спечелени по точки от Стевенсон и така той си гарантира мястото в олимпийския отбор на своята страна. Стевенсон така и не успява да вземе реванш от Висоцки. На Олимпиадата в Монреал той е заменен в съветския отбор от Виктор Иванов.

На Олимпийските игри в Монреал 24-годишният Теофило Стевенсон е в разцвета на силите си. След два бързи нокаута, той се изправя на полуфинала срещу американеца Джон Тейт (бъдещ световен шампион за професионалсти през 1979 и 1980 г.), който е представен като човека, способен да нокаутира Стевенсон преди края на втория рунд. Само че още с първата си атака Теофило нанася тежък удар на американеца, който губи с нокаут в първия рунд. Финалът също е спечелен с нокаут в третия рунд срещу румънеца Мирча Симон.

През 1978 г. в Белград Стевенсон печели втората си световна титла в аматьорския бокс.

Американските промоутъри правят нов опит да привлекат кубинеца в професионалния бокс. Този път легендарният Дон Кинг му предлага 5 милиона долара за мач със световния шампион Мохамед Али, но Стевенсон отново отказва. Той остава верен на идеите на кубинската революция, която отрича професионализма в спорта.

Но интересът към мач с Мохамед Али остава огромен. Тогава кубинската федерация предлага да се проведат серия от 5 срещи по 3 рунда или от 3 срещи по 5 рунда, които да се състоят в Ню Йорк и при условие, че Стевенсон запази аматьорския си статут. Али ще получи 3 милиона долара, докато за кубинската федерация ще остана 1,5 милиона. Но, за съжаление, Мохамед Али отхвърля предложението, като казва, че няма какво да спечели, а може само да загуби боксирайки се с аматьор. Така той остава в историята като несъстоялия се "мач на века".

По-късно Али се извинява на Стевенсон и му предлага парична компенсация за несъстоялия се двубой. Но кубинецът отхвърля предложението като казва, че няма нужда от пари.

През 1980 г. Теофило Стевенсон печели третата си олимпийска титла на игрита в Москва. На финала е победен представителят на домакините Пьотр Заев по точки. Досега три олимпийски титли в бокса имат само сънародникът му Феликс Савон, който го наследява в тежка категория и легендарният унгарец Ласло Пап. Поради бойкота на кубинските спортисти на олимпийските игри в Лос Анжелис през 184 г. той пропуска да спечели четвъртата си титла.

Теофило Стевенсон прекратява спортната си каиера след като спечелва и третата си световна титла на световното първенство в Рино, САЩ през 1986 г. Той побеждава на финала американеца Алекс Гарсиа с нокаут. Равносметката е 321 мача, от които 301 победи и 20 загуби.

След края на кариерата си Стивенсон става треньор по бокс и вицепрезидент на местната боксова федерация.