Кубрат Пулев загуби тежко от Владимир Кличко в опит да го детронира и това само по себе си е неприятна новина. Но покрай този мач разбрахме още много неща, които първоначално или останаха прикрити от рекламите, или от прекаленото патриотично самочувствие, или просто до този момент не бяха вълнували поне два милиона българи. Сега ги научиха всички, и тези, които не се интересуваха.

1. Кубрат Пулев не е толкова силен боксьор

Българинът не е толкова силен боксьор, за какъвто го определяха. Случайно или по-скоро не, в навечерието на мача експертите създаваха впечатлението, че Кубрат Пулев, ако не е по-силен от Кличко, то поне са с изравнени възможности. И че мачът е на кантар. Това напомпване на мускулите създаде измамно усещане у феновете и за тези, които за първи път щяха да гледат бокс, че ги очаква невероятно оспорван сблъсък. Всъщност този мач приключи там, където реалността подсказваше, че ще свърши - в петия рунд. Според някои дори още в първия с единия от двата нокдауна, в които изпадна Пулев.

Имаше само един-единствен начин Пулев да изкара до края - да се пази от тежки удари, да не предизвиква съперника си и да чака да минат 12-те рунда, от което най-голям интерес имат рекламодателите. Някои от предишните противници на Кличко направиха така - руснакът Александър Поветкин и полякът Мариуш Вах. В четири от останалите шест мача той е приключвал нещата между четвъртия и шестия рунд. Предишният двубой срещу австралиеца Алекс Лиапай завърши точно в... пет рунда. Само един бегъл поглед върху коефициентите на букмейкърите подсказваше, че този мач има предопределен победител и той не е българин. А както е известно, букмейкорите не се хващат на празни приказки по медиите преди мача.

Едно от изказванията на Пулев след мача всъщност каза много: "Аз нямам достатъчно опит в професионалния бокс". Точно това беше един от факторите, които имаха огромно значение. Въпреки ранния опит за агресия от българска страна Кличко беше подготвен и използва всеки момент, за да покаже надмощието си. Шампионът не само го победи. Той го наказа с онова ляво кроше в петия рунд. Както каза в интервю за "Советский спорт": "Не исках да се пазя, исках да вървя напред и имах огромно желание да набия Кубрат Пулев."

Освен опита и всички останали фактори за победа на шампиона бяха налице - той е по-висок, с по-дълги ръце и в този спорт е виждал какво ли не. Той знае как да нокаутира - нещо, което Пулев не е правил от мача с Александър Устинов през 2012 г. А още преди двубоя експертите бяха единодушни, че ако не го нокаутира, Пулев няма шанс. А това изглеждаше доста невероятна възможност.

2. Боксът не е спорт за интелектуалци...

Много хора се удивиха от начина, по който вървеше размяната на словесни удари преди мача. "Да започнем от най-безобидното: пошлостта. Репликите и жестовете, които двамата мускулести източноевропейци си размениха в навечерието на мача, са не само отчайващо безинтересни и тъпи. Те възпроизвеждат едно семпло и ужасно блудкаво светоусещане, с което голяма част от публиката им се идентифицира", написа Александър Андреев в коментар за "Дойче веле".

Да, боксът не е опера на Верди, много е далеч дори от шахмата, макар и там от време на време да се проявява липса на уважение. Вземете отношенията между Веселин Топалов и Владимир Крамник след т.нар. тоалетна война. Оттогава двамата не се поздравяват преди и след партия. Последния път, когато се срещнаха на турнир, Крамник от очевидно губеща позиция изчака Топалов да стане от масата и да бъде далеч от дъската, за да обяви поражението си.

В това отношение боксът може да е от по-примитивните спортове, но той си има своята природа. Там не битуват Нобелови лауреати. Мускулите, движението с краката, ударите - това са силните оръжия. В тази обстановка е нормално заяждането преди мач да взима връх. То е традиция както от мотивационна гледна точка, но също така създава и зрелище за публиката. Словесни схватки (тук трябва да признаем, че подобни често слушаме и на политическата сцена у нас).

Това е част от играта. Заяждането подгрява, продава абонаменти за платените телевизии и рекламодатели за останалите. А хората на ринга изкарват парите си именно от това. Да, на моменти изглежда като зле скроен сценарий за кеч, но зрелището все пак е от същата порода.

3. ...но боксът не е и за простаци, или защо Пулев не може да губи

Кубрат Пулев може да е много харесван в България заради това, че като някакъв Давид от една малка държава е готов да се опълчи на Голиат, че не се отказва и че е готов "да продължи напред" дори и тотално посинен. Но спортът има своите правила - може да спечелиш, но може и да загубиш. И нерядко звездите са определяни не само по умението им да печелят, но и по начина, по който приемат загубата.

Досега беше известно, че Кубрат Пулев може да печели. Направи го 20 пъти, откакто се качи на професионалния ринг. Да кажем, че това беше по-лесната част от изграждането на имиджа. В събота срещу неделя му се наложи да загуби. И точно тогава стана ясно колко висока е стойността на Пулев като спортсмен. Докато шампионът го поздравяваше, макар да нямаше кой знае за какво, Пулев се съсредоточи да хвърля обвинения към всички на този свят. "Кличко не е никакъв шампион", заяви той. Ако определенията, че има характер на момиче, можеха да минат за предмачово заяждане, то след всичко случило се на ринга да не можеш да признаеш загубата е твърде недостойно. Някак справедливо звучат обясненията на украинеца, че подобна "простащина" не е виждал. Защото шоуто си е шоу, но уважението трябва да е налице.

"Господи, как е възможно от мач, в който не можеш да загубиш нищо, да успееш да загубиш всичко?", възкликва читател във форума на "Дневник", след като Пулев повтори обвиненията и оправданията си и часове след мача, кацайки в София.

Все пак за разлика от Пулев украинецът е бил олимпийски шампион, има вече 63 победи на професионалния ринг, от които 53 с нокаут. В рамките на пет рунда той изпрати българина на пода три пъти в нокдаун и веднъж в нокаут. Ако това не е шампионски стил, интересно кое е.

Авторът на авторитетния германски вестник Die Welt Гунар Майнхардт сравни случилото се в Хамбург с мача на Мохамед Али със Сони Листън през 1965 г., когато Али искаше да покаже на всички кой е шампионът. "В събота Пулев се оказа същата трагична фигура като Листън", написа той. Да, Кличко беше безапелационен в желанието си да даде урок на човека, който "показа толкова малко уважение и толкова голяма арогантност". Поне лявото кроше за нокаута можеше да подейства отрезвително за Пулев и да разбере кой кой е, но не би.

4. Мафията е виновна, или за българския комплекс да се оправдаваме с другите

Това вече изглежда толкова изтъркано, че започва да се превръща в национално оправдание номер 1. Когато печелим, е защото сме адски силни и добри. Когато губим, за това е виновна световната конспирация. Пулев може и да не знае, но би трябвало вече да си е дал сметка какво означава професионалният бокс. Това е Бизнес с главно Б. И този бизнес в тази категория се движи от Владимир Кличко. Той продава телевизионните права, той събира публиката в залите, той събира парите, за да има и за Пулев. Българинът не продава нищо. Освен това Кличко е шампионът и не e ненормално, че има известни предимства.

Да обърнем внимание кой с кого иска да се бие. Пулев с Кличко, а не обратното. Даже може да се каже, че за украинеца този мач дойде под известен натиск от международната федерация (IBF). Българинът е безинтересен от всякаква бизнес гледна точка. Затова е нормално щабът на Кличко да определя правилата. Избира датата на мача, избира мястото, определя съдиите. Определя и ръкавиците. Последното се оказа смешен плач в навечерието на мача, защото в петък един от шефовете на мениджърската агенция на Пулев "Зауерланд" - Кале Зауерланд, призна в интервю за ARD, че го е имало в договора. "Имаше някакво неразбирателство за размера на ръкавиците. Това беше изчистено. Кубрат Пулев ще се боксира с ръкавиците, които избра Кличко. Има го в договора и ние се съобразяваме", каза той.

Да се говори за мафия понякога е приемливо във футбола, когато съдията не зачете гол, даде несъществуваща дузпа. Но когато единият отбор победи със 7:1, тогава всичко е ясно. Горе-долу подобно беше положението и на ринга в Хамбург. На страничните съдии дори не им се наложи да решават нещо, защото не се стигна до тях. Дори нямаше гласуващи от Сан Марино или Армения, както на конкурса "Евровизия".

Да, вероятно е имало проблем с акредитациите на щаба и с други детайли. Но когато Пулев стане шампион, ще може да определя правилата.

5. Рискът Пулев да е похабен твърде рано

Този мач вероятно ще се окаже ключът към кариерата на Кубрат Пулев на професионалния ринг. Ако се върнем към репликата, че не е имал достатъчно опит, ще се разбере защо се стигна до този край. Все пак Пулев имаше едва 20 мача с правилно подбрани съперници, както обичат да казват в тези среди. Според боксовия анализатор Палми Ранчев трябваше да направи поне три защити на европейската си титла и поне три на интерконтиненталната срещу по-сериозни съперници, за да има опита и самочувствието (с покритие) да излезе срещу най-реномирания боксьор в категорията.

В един момент Пулев стигна до патова ситуация. От една страна, нямаше интерес да защитава титлите си, за да не загуби статута си на първи претендент. От друга, не беше достатъчно готов за мача с Кличко. За всички е ясно, че единствените добри пари може да спечели именно от такъв двубой, а да го изпусне като възможност беше немислимо. Ранчев дори отива по-далеч, като смята, че българинът не е бил добре трениран и че не му е избрана правилната тактика. Един вид беше хвърлен на лъвовете, и то за жълти стотинки, според него.

Сега за Пулев предстои тежко възстановяване както психически, така и физически. Но по-големият въпрос е дали някога ще стигне отново до това ниво. Дори треньорът му Ото Рамин признава, че сега ще са му нужни поне три-четири мача и то пак с правилно подбрани съперници, за да се опита да бъде отново фактор. Това означава поне две години възстановяване на статута му.

За да сме реалисти (а не защото не сме патриоти, както ще ни обвинят), е много вероятно Пулев никога повече да не може да стигне до такъв мач. Ако така се развият нещата, ще се окаже, че наистина е  прибързано похабен за сблъсък с Кличко.