Пловдивският Ботев загуби два поредни мача и се свлече на петото място, а в един момент в началото на първенството беше лидер. Собственикът Цветан Василев хвърля маса пари за този отбор - и за база, и за селекция.

На фона на тази щедрост мнозина приемат станалото едва ли не като трагедия. Дори се прокрадват приказки за промени - разбирай смяна на треньора Мъри Стоилов. За Ботев ще стане много опасно, ако се впусне в една такава крива и изпадне в режим на постоянно напипване на най-подходящия вариант. Веднъж го направи и имаше трудности с влизането си в А група.

Допреди няколко кръга всички говореха как Стоилов е успял качествено да промени Ботев. На фона на играта и резултатите подобни оценки бяха съвсем резонни и справедливи.

В  последните няколко мача обаче играта на отбора се обезличи,  особено в атака, където липсват ключови фигури в лицето на Тодор Неделев, Мариян Огнянов и Иван Цветков. Имайки предвид факта, че вероятно Неделев няма да играе повече за жълто-черните, дори и със завръщането на другите двама, потенциалът на Ботев изглежда ограничен и ще трябват подкрепления.

Вече няколко мача Ботев играе без чист нападател и закономерно трудно бележи голове. Там са основните проблеми. Стоилов каза, че на първо време ще се опита да извлече максимума от наличния потенциал, но този потенциал вече удари тавана и по-нагоре не може. Така че трябва да се мисли за селекция. А поне засега в Ботев тя изглежда трудно упражнение. Поне половината от привлечените чужденци  не паснаха на тима и не оправдават доверието.

Някои от тях дойдоха още по времето на предишния треньор Ферарио Спасов, но и те изпитват трудности с утвърждаването си. Луис Енрике е резерва, на Вандер уж се разчита много, а и той трудно намира място сред титулярите. Марлон Перейра си тръгна след половин година престой, Луис Педро е тотално разочарование. Най-добре се представя Ромарио, но и той не е в състояние да даде онази разлика на отбора.

Привличането на Домовчийски и Сърмов поне засега прилича по-скоро на опит за реанимиране на зациклилата им кариера. Другият проблем в Ботев, е че в последните мачове липсва увереност, самочувствие, усещане за превъзходство, победоносен манталитет. Когато ги няма тези неща, няма как да се получи и онзи комбинативен стил, за който мечтае Мъри Стоилов. Особено срещу Левски отборът игра много страхливо, лъсна не само игрова, но и психологическа миникриза.

След отличното начало в първенството и добрите игри в евротурнирите този отбор бе натоварен със свръхочаквания, които в един момент натежаха. Нищо толкова страшно не е станало - жълто-черните изиграха няколко по-слаби мача и инкасираха две поредни загуби.


Титлата се отдалечава, лидерът Лудогорец е на 7 точки отпред, но мястото в тройката изглежда напълно постижимо - все пак има много мачове до края.

На жълто-черните предстои сравнително лека програма. В сряда гостува на Пирин ГД, в събота посреща Литекс, следва гостуване на Любимец, домакинство на Черноморец, гостуване на Славия и домакинство на ЦСКА преди дербито с Локомотив в 21-вия кръг на 8 декември. След това до края на редовния сезон по-сложните мачове за канарчетата са гостуване на Черно море и домакинство на Лудогорец. Така че доста от пропуснатото би могло да бъде наваксано още в рамките на 3-4 кръга.

Надеждите на феновете са канарчетата да не изпадат в трайна дупка и да спрат свободното си падане. С възстановяването на Цветков и очакваното (вече доста дълго) влизане във форма на Домовчийски и Сърмов нещата вероятно ще се подобряват, а при ограничените варианти в нападение за момента Мъри Стоилов може би трябва да помисли за по-трайно налагане на Вандер.

Проблемът не е толкова в загубените точки, потенциалът изглежда ограничен.