В днешния брой Топспорт слага точка на рубриката „Обзор" за "А" група, в която фокусирахме върху есенното представяне на 16-те отбора. В Библията е казано, че последните ще бъдат първи.

Това обаче със сигурност не важи за пловдивският Ботев. Най-старият ни футболен клуб категорично и съвсем заслужено завърши на последното място в елитната група.

Като качество есенното представяне на Ботев не се отличи кой знае колко от предишните 10 сезона, в които „канарчетата" винаги са в битката за оцеляване. От 1999-а екипът от стадиона край пловдивската Бирена фабрика затри всичко, градено от няколко поколения талантливи спортисти и ръководители.

Ботев стъпи в ХХI век като най-успешния ни клуб след грандовете ЦСКА и Левски. Но за едно десетилетие „жълто-черните" вече не могат да се похвалят с положителен баланс срещу нито един отбор.

Аномалиите и абсурдите в ерата на президента Димитър Христолов следваха един след друг. Собственикът на Ботев отдавна е във финансова несъстоятелност, но с магарешки инат държи пакета от девалвиралите си акции.

През есента Митьо, наричан на галено Селския, отвори нова страница, нов епизод в безкрайния си сапунен сериал. След като отстреля със спонсорство Георги Гергов, КЦМ и Ирена Кръстева, Митьо доведе в отбора пълен комплект италианци - ръководители, треньори и футболисти.

Небезизвестният мениджър Мауро Бернабей бил подтикнал Христолов към този ход, за да оцелее Ботев още някой и друг месец. По непотвърдени данн, от доведените чужденци Митьо и импресариото си разделили по 5000 евро от човек. Такава е била сумата, превеждана от италианското правителство за всеки, който осигури хляб на трайно безработни.

За да се успокоят страстите сред изстрадалите фенове, в сценария се завъртя и продажба на клуба на италианци. Така само за няколко седмици половин дузина бизнесмени от Апенините се изперчиха пред медиите с клетви колко велик е Ботев, с най-готините фенове и как акциите на Христолов барабар с договора за продажба чакат само резолюция от нотариус.

Марко Орнела, Франческо Салерно, Серджо Борго и Анджело Джиганте си изиграха ролите, но надеждите на феновете все още поддържа друг техен сънародник - Антонио Реки. Сделка, основната дума от речника на ботевистите през есента, обаче липсва. Така покрай заигравката с продажби и италианци Ботев се дотътри до зимата без стотинка, нито от Христолов, нито от неговите приятели от Ботуша.

Независимо от това през последните месеци на 2009 година през съблекалните край пивоварна "Каменица" преминаха близо стотина футболисти от четири континента и три файтона треньори. Някои от чужденците като подалия оставка старши треньор Енрико Пичони и сънародника му Емануеле Морини оставиха трайна диря в сърцата на феновете на "канарчетата".

Нееднократно тези, които бяха дошли да печелят в Ботев, вадеха от собствения си джобза текущи елементарни нужди.  Но абдикиралият бос остави в блатото не само отбора, но и бирниците от НАП, които го атакуваха на дербито с Локо (Пд). Хората на агенцията събраха едва няколко хиляди от многомилионния му борч, а само преди няколко дни Митьо си поръча нови два мерцедеса, за което би му завидял и великият комбинатор на Илф и Петров - Остап Бендер.

В цялата апокалиптична есенна картина в Ботев се прокрадна и лъч на радост, който все още топли. Голямото удоволствие на жълто-черните запалянковци бе победата с 1:0 над съгражданите от Локомотив (Пд). Но този успех е на път да се превърне в исторически, защото Димитър Христолов продължава бавно и методично да води Ботев (Пд) към пълен фалит и изчезване от футболната карта на България.

Дълговете на клуба, респективно на собственика му, растат с всеки изминал ден. Ако 2010-а не се окаже последна от управлението на бряговеца, Ботев със сигурност няма да доживее до 100-годишния си юбилей след две години. И ще гледа към историята си през крив макарон...