Халфът на Ботев (Пд) Костадин Видолов направи много силен есенен полусезон в родния шампионат. Плеймейкърът на "канарчетата" пак бе основна фигура в състава на Светослав Гърков и в доста срещи измъкна отбора. Видолов имаше предложение от президента на отбора Димитър Христолов да поеме тима преди началото на шампионата, но отказа. В следващите редове Коцето говори защо отказа на боса си и какво мисли да прави в бъдеще.
- Коце, на 36 години си, но много хора те определят като човека-отбор в състава на "канарчетата". Как го правиш?
- (Смее се.) Човекът-отбор е пресилено, но мисля, че съм важна фигура в състава. Чувствам се добре функционално, здрав съм и съм подготвен добре. При мен вече няма голямо напрежение преди мач, каквото забелязвам в по-младите ми колеги. Натрупах доста опит през годините и това много ми помага.
- Колко още можеш да изкараш на терена. През пролетта ще те видим с екипа на Ботев, а после?
- Всичко зависи от това как се чувствам. Да, през пролетта със сигурност ще играя за Ботев, а след края на сезона какво ще става, не мога да кажа. В момента за мен е важно да се представям добре на терена и вярвам, че успявам да го правя.
- Нормално или странно е това, че ти и Лилчо Арсов в Ботев, както и Даниел Боримиров в Левски, правите запомнящи се срещи, а вече сте на възраст, без да се обиждаш. Къде остават младите?
- Защо да е странно, напротив, смятам, че е нормално. Лилчо Арсов също е много важен за отбора на Ботев. Целта ни с Лилчо е да помагаме на младите, да ги увличаме след себе си и така да се развиват и представят по-добре. Доколко добре се справяме с това, вярвам, че си личи от резултатите. Ние правим, каквото можем.
- Говори се, че ти си истинският треньор на тима. Даваш ли своето мнение при разбора, при определянето на схемата на игра?
- Много се говори и коментира това от журналистите, но истината е проста и е следната.
Аз съм един от 11-те в състава, нищо повече. Треньорът на Ботев се казва Светослав Гърков. Той определя състава си и той носи отговорността за представянето на отбора.
- Защо отказа преди началото на шампионата да поемеш "канарчетата". Тогава имаше и оферта от Георги Василев да преминеш при него в Нафтекс и да му станеш помощник. Какво те накара да останеш в Ботев?
- Кратък ще бъда. Нямам нужните документи, за да бъда треньор. Разговарях преди сезона с Димитър Христолов по този въпрос и му казах, че искам още една-две години да играя. Това и правя в момента. Все още ми е приятно да бъда на терена.
- Как би изглеждал отборът на Ботев без теб?
- Ще ти отговоря най-точно на този въпрос след няколко години, когато вече няма да съм действащ футболист. (Усмихва се.) Много добре знаеш, че във футбола няма вечни и незаменими играчи. Как ще изглежда Ботев ли? Пак ще побеждава, пак ще губи. На моето място ще има друг играч. Нищо кой знае какво няма да се промени.
Клубовете градят история във времето, те са вечни. Всеки играч спомага за това в определен период, но кариерата е до време, играчите са преходни. Искам и искрено се надявам, че Ботев играе и винаги ще играе важна роля в българското първенство.
- След мача с Черно море, в който ти не игра, наставникът Светослав Гърков каза, че отсъствието ти се е отразило на съотборниците ти?
- Дали липсвам, или не!? Няма футболист,който да не липсва на отбора си. Много може да се говори по този въпрос, но ще спра дотук.
- Доста време си на футболната сцена у нас. Продължава ли да има уредени срещи в българския шампионат?
- През този сезон се чу за един мач във Варна, а аз имам в главата си още една среща, но не мога да кажа нищо повече, защото нямам доказателства. Спокойно мога да кажа, че останалите срещи се играха. Това е добре за футбола у нас.
- Съгласен ли си с тезата, че има играчи за тренировки и играчи за мачове?
- Това е абсолютно вярно за българската действителност. Това го казвам със съжаление. Играл съм и навън, където съм бил чужденец в състава и знам какво е. Друго е отношението, но всички са поставени при равни шансове. В България не е така. У нас нещата са изкривени. Не забелязвам младите да се стараят достатъчно. Не мога да им налея в главата какво трябва да правят, за да се развиват. Всеки се грижи сам за себе си. На младите трябва да им се помага и го правя доколкото мога. Трябва да отбележа и друго, че поколенията са много различни.
- В Сандански не игра и загубихте. Знаеше ли предварително как ще свърши срещата?
- Не играх, защото бях контузен. Гледах мача от трибуните и честно да кажа, не виждах как ще ни бият, но се случи.
- Ботев нищо не печели навън и малко вкарва. Защо играете толкова трудно при гостуванията си?
- В отбора разбираме това много добре и, повярвай ми, правим всичко, за да го променим. Може би ни липсва още малко самочувствие. През пролетта ще направим всичко възможно, за да вземем точки и при гостуванията си.
- Как гледаш на случая с Николай Домакинов и защо стана така. Нормално ли е?
- Не искам да взимам страна в спор, в който съм никой. За мен най-разумният подход в случая е двамата да седнат и да се разберат. Нищо друго не мога да кажа.
- Защо се отказа от лентата и сега тя е в Даниел Божков. За всички е ясно, че ти си истинският лидер на тима?
- Никога не съм имал фиксидеята да бъда капитан.Смятам, че в лицето на Божков отборът има добър капитан. Тава е важно за мен, а не дали ще бъда аз, или защо не съм.
- В Ботев сте двама ветерани - ти и Лилчо Арсов. Може да се каже, че на вас се крепи отборът?
- И двамата сме във футбола от доста време. Мога да кажа, че ние сме нужният коректив в състава. Лилчо и аз не сме целият отбор. До нас има още 9 наши съотборници.
- Направихте изключителен мач срещу ЦСКА и ги бихте. Какво ви мобилизира за такова представяне?
- Всички вярвахме, че това може да стане. Вложихме много труд на терена и смятам, че заслужено се поздравихме с успеха. Ние сме единственият тим, който нанесе загуба на ЦСКА в провинцията. Това не може да не ни радва.
- Как гледаш на арбитрите. Нещо при тях промени ли се, след като им се увеличиха таксите?
- Тази тема е много голяма, но ще се огранича до следното. Общо взето се отнасяха добре към нас. Имаше един-два мача, в които явно ни ощетиха, но в повечето свириха добре.
Selski_Bash_Fen
на 21.12.2006 в 11:00:04 #30Обръщам се към ЖЪЛТО-ЧЕРЕН и всички жълто-черни пернати, които когато говорят за периода 1969-1989 година не знам защо-употребяват името "БОТЯФ". Не, господа фанфарчовци- през това време се казвахте "ТРАКИЯ"! А за да бъде шоуто още по-пълно, пред него се кипреше абревиатурата АФД!!! Затова уважавайте историята си, господа селски бекове! Още повече, че зад пълното наименование АФД ТРАКИЯ ПЛОВДИВ стоят трите най-мрачни и срамни институции през същия период: НМ, БНА и БКП. Народна милиция + Народна армия + Комунизъм = АФД Тракия!!! Това е истината. Всичко останало са празни бръщолевици. Но всички знаем защо не искате да ПРИЗНАЕТЕ ИСТОРИЯТА СИ. Просто тя е достатъчно срамна: не знам да има нормален, достоен гражданин на България, който да се гордее, че е живял щастливо редом с Народната милиция, Народната армия и Българската Комунистическа Партия в ония години!!! Няма такъв разбира се. С изключение на жълто-черните папагали. Ама те както знаем- тотално отричат и замазват нещата около този период. Вече знаем защо!
бероец
на 21.12.2006 в 08:38:24 #29С „жълто-черния" екип на „Ботев" спечелва сребърен медал за 1986 г. Как звучи само.
bultras04
на 21.12.2006 в 07:31:51 #28Майка ти щеше да играе ганкино ама на мегдана в Кюстендил!
Ботяф фен
на 21.12.2006 в 00:07:43 #27Ако не беше Локомотив тоя селския щеше да играе ганкиното във Войсил!!!
JALT
на 20.12.2006 в 22:28:55 #26http://botev1912.com/comments/comment603.htm ЦИГАНИ МНОГО СТЕ ЖАЛКИ---четете добре по горе........
Invader_1912
на 20.12.2006 в 21:04:30 #25БУФЕРИ, ЗАМЪЛЧЕТЕ, ЖАЛКИ СТЕ
dido1912
на 20.12.2006 в 19:08:56 #24Браво Коце
zico
на 20.12.2006 в 17:44:28 #23тва е за ба6 селски фен и вси4ки локо фенове ,които маниполират и демагогстват по форумите!за липсата на легенди на ботев пд!стига с теиа ва6и ве4ни комплекси 4ерно -бели братиа!МОЛИА НЕ СЕ СРАВНИАВАИТЕ С БОТЕВ!НЕ КОПИРАИТЕ ЛЕВСКАРИТЕ С ТЕХНИТЕ ПРИКАЗКИ ЗА ПАРТИАТА И ТН!БАДЕТЕ ГОРДИ С ЛОКО И ПЛОВДИВ,НО НЕ ОТРИ4АИТЕ О4ЕВИДНОТО!успех и вс.наи добро през ножата година!
zico
на 20.12.2006 в 17:35:04 #22Димитър Младенов е възпитаник на футболната школа на ФК „Ботев" - треньори Иван Митев, Александър Бахчеванджиев и Косю Енчев. Започва да играе в представителния отбор още в юношеска възраст. В отбора на „Ботев" играе от 1979 г. с едно прекъсване от два сезона (1989-1991 г.), когато се състезава в отбора на ЦСКА (София). В шампионатите на „А" РФГ участва в 306 срещи и отбелязва З гола, като само с екипа на „Ботев" участва в 260 срещи и отбелязва 3 гола. С отбора на „Ботев" е носител на Купата на Съветската армия за 1981 г., на сребърен медал (за 1986 г.) и бронзови медали (за 1981, 1983, 1985, 1987 и 1988 г.) от шампионатите на „А" РФГ. С екипа на ЦСКА (Сф) е по веднъж шампион на страната и носител на Купата на Съветската армия. Като състезател на „Ботев" е привлечен за участие във всички национални гарнитури на страната. Взима участие в 11 срещи на Младежкия национален отбор (до 21 г.), в 6 срещи на Олимпийския отбор, в 3 срещи в „Б" национален отбор и в 13 срещи на „А" национален отбор. С екипа на „Ботев" взема участие в около 65 официални и приятелски международни срещи (3 гола) и в около 65 контролни срещи с (2 гола) и около 70 срещи за КСА и НК с 2 гола. През 1981 г. е удостоен със званието „майстор на спорта".
zico
на 20.12.2006 в 17:33:46 #21Никола Щерев-Старикае легенда в историята на ФК "Ботев". Той се присъединява към СК "Ботев" през 1917 година. В дългогодишната си спортна кариера Н. Щерев участва в над 100 официални срещи с отбора на "Ботев" за градско и областно първенство на Пловдив и държавното първенство на България. Шампион е на България по футбол за 1929 година. Взима участие в 10 международни приятелски срещи и над 200 контролни срещи с отбори от цялата страна. Неколкократно е призоваван в разширения състав на "А" националния отбор, в чийто редове изиграва една официална среща. През 1924 година е в разширения състав на олимпийския футболен отбор на България, който взима участие в олимпийския турнир в Париж /1924г/. Освен играч и капитан на отбора на "Ботев", той е и негов треньор и през цялата си спортна кариера е член на ръководството на СК "Ботев", Тракийската спортна федерация и Пловдивската спортна област. Един от родоначалниците на детско-юношеската школа.
zico
на 20.12.2006 в 17:32:36 #20Динко Дерменджиев-Чико - в отбора на "Ботев" е привлечен през 1959 година като трети вратар /единственото му излизане като вратар е през второто полувреме на среща на "Ботев" във Варна през същия сезон/. Треньор на "Ботев" по това време е Георги Генов, които вижда в него талант на краен нападател и Динко Дерменджиев само за осем месеца се налага като титуляр в отбора на "Ботев", в които играе 19 сезона. Той е изиграл 447 срещи, като същевременно с това е отбелязал в тях 194 гола. С отбора на "Ботев" завоюва републиканската титла за 1967 година, Купата на Съветската армия за 1962 година, сребърен медал /1963г./ и бронзов медал /1961 г./ от шампионатите на "А" РФГ и Балканската клубна купа за 1972 г. Д. Дерменджиев взема участие в около 70 официални и приятелски международни срещи /20 гола/, в около 150 контролни срещи /120 гола/ и 60 срещи /с 22 гола/ за КСА. Обявяван е за футболист №1 на Пловдив за 1966, 1967 и 1976 година. Участва в "А" националния отбор на финалите на три световни първенства по футбол - Чили /1962г./, Англия /1966 г./ и Мексико /1970 г./, като на последното отбелязва първия гол на шампионата и получава специална награда. За "А" националния отбор взима участие в 58 официални срещи, в които отбелязва 19 гола. Д. Дерменджиев прекратява активната си състезателна дейност през 1978 г. и се отдава на треньорската професия /като старши треньор печели Купата на Съветската армия през 1981г., бронзовите медали от първенствата на "А" РФГ за 1981 и 1983г. и е финалист за Купата на България през 1984 и 1991 година/.
zico
на 20.12.2006 в 17:32:03 #19Георги Попов-Тубмито играе в отбора на "Ботев" цели 14 сезона - от 1961 до 1975 година. С отбора на "Ботев" взима участие в 308 срещи в шампионатите на "А" РФГ, в които отбелязва 83 гола, в около 60 официални и приятелски международни срещи с 10 гола, в над 105 контролни срещи с 35 гола и 50 срещи с 15 гола за КСА. С отбора на "Ботев" Г. Попов завоюва шампионската титла за 1967 г., Купата на Съветската армия за 1962 г., сребърен медал от шампионата за "А" РФГ за 1963 г. и Балканската клубна купа за 1972 г. Взима участие и в национални гарнитури - 5 срещи с 1 отбалязан гол в "А" юношеския национален отбор /до 18 г./, 4 срещи с един отбелязан гол в младежкия национален отбор /до 23 г./, 2 срещи с един отбелязан гол "Б" националния отбор и 22 срещи в "А" националния отбор. В състава на "А" националния отбор участва на финалите на IХ световно първенство в Мексико през 1970 г.
zico
на 20.12.2006 в 17:31:28 #18Атанас Пашев играе непрекъснато в отборъа на "Ботев" от 1982 г. до 1989 г. и 1991 г. Треньорският нюх на Д. Дерменджиев му подсказва, че от талантливия футболист може да стане силно ляво крило. И Атанас Пашев не разочарова треньора и напълно разкрива своя талант на бърз, техничен и резултатен краен нападател. Отличава се с бързото водене на топката, рязка смяна на посоката пред противниковия защитник, остър демараж, фина техника, пробивност и не на последно място - с резултатност. Само за седем състезателни сезона Ат. Пашев достига гросмайсторската норма за 100 отбелязани гола в шампионатите на „А" РФГ. В „А" РФГ с екипа на „Ботев" участва в 194 срещи. Изявява се и като добър изпълнител на 11-метрови наказателни удари. С „жълто-черния" екип на „Ботев" спечелва сребърен медал за 1986 г. и бронзови медали за 1983, 1985, 1987 и 1988 г. в шампионатите на „А" РФГ. Финалист е за Купата на България за 1984 и 1991 г. В първенството в 194 срещи отбелязва 100 гола и става голмайстор № 1 на „А" РФГ през 1986 г. Като състезател на „Ботев" е привлечен за участие в различни национални гарнитури. Взима участие в 19 срещи на „А" националния отбор (отбелязва 3 гола), в 5 срещи на олимпийския отбор (отбелязва 1 гол) и в 18 срещи на Младежкия национален отбор (до 21 г.), в които отбелязва 6 гола. През 1985 г. е удостоен със званието „майстор на спорта". В състава на „А" националния отбор участва на финалите на XIII световно първенство през 1986 г. в Мексико. С екипа на „Ботев" взима участие в около 45 официални и приятелски международни срещи и в около 145 контролни срещи с 40 гола и 36 срещи за КСА и КБ с 45 гола.
zico
на 20.12.2006 в 17:30:50 #17Георги Славков е възпитаник на юношеската школа на клуба, в която идва от школата на „Тракия" (Стамболийски). Изявява се още в юношеска възраст. С отбора на „Ботев" (юноши-старша възраст) е шампион на страната за 1976 г. Играе в „А" юношеския национален отбор, с който се класира на второ място в юношеския турнир на УЕФА през 1977 година. В представителния отбор на „Ботев" играе още в юношеска възраст от 1976 г. Георги Славков е един от най-талантливите нападатели в историята на българския футбол и клуба. В играта се изявява като съвременен модерен нападател, със свой собствен стил на игра. Бърз както с топка, така и без нея, с отлична реакция, скоростна техника и гол майсторски нюх, той бързо се налага като титуляр както в „Ботев" („Тракия"), така и в „А" националния отбор. Има всестранен поглед в играта, отлична стрелба с двата крака, точей извеждащ пас и отлични изпълнения на преки свободни удари пред противниковата врата. С екипа на „Ботев" („Тракия") за периода 1976-1982 г. Георги Славков изиграва 112 срещи, в които отбелязва 61 гола. С отбора на „Ботев" спечелва Купата на Съветската армия за 1981 г. и бронзов медал за 1981 г. от шампионата на „А" РФГ. В шампионата на „А" РФГ за сезона 1980/81 г. Георги Славков отбелязва 31 гола, с които става голмайстор на България и получава изключително високото отличие на списание „Франс Футбол" - „Златната обувка", която се дава на голмайстор № 1 на Европа за 1981 г. Георги Славков участва като състезател на „Тракия" в 35 срещи в „А" юношески национален отбор с 6 отбелязани гола в 7 срещи на младежкия национален отбор и 30 срещи в „А" националния отбор с 8 отбелязани гола. С екипа на „Ботев" взема участие в 25 официални и приятелски международни срещи - 10 гола, в 40 приятелски срещи - 36 гола и в 40 срещи с 36 гола в КСА и КБ. През 1981 г. е удостоен със званието „майстор на спорта". Георги Славков е обявяван три пъти за футболист № 1 на Пловдив за 1978, 1980 и 1981 година
zico
на 20.12.2006 в 17:30:11 #16Костадин Костадинов е възпитаник е на детско-юношеската школа на „Ботев". Големият талант на К. Костадинов ярко се проявява още в детско-юношеската му възраст - треньор Атанас Хари Георгиев. С отборите на „Ботев" като деца през 1973 г. и юноши старша възраст през 1976 г. той става шампион на страната. В представителния отбор на „Ботев" започва да играе още когато е само на 16 години - през 1975 г. Оттогава до 1992 г., с две прекъсвания - 1987/88 г. в „Спортинг" (Брага) и 1989/90 г. в „Докса" (Драма), той неизменно носи като титуляр фланелката с № 7. Школата на „Ботев" винаги се е славила с добрите си крайни нападатели и К. Костадинов е ярко потвърждение на тази традиция. Той е един достоен наследник и продължител на силните изяви на неговия предшественик - Георги Попов. В играта К. Костадинов се изявявакато бързо и напористо крило, което е способно да постави под напрежение всяка защита, да преодолее всеки вратар. В играта проявява спортна стръв, отлична техника и тактическа зрелост за съчетаване на индивидуалното с колективното в играта на модерното крило. Майстор е на точните центрирания, след които са последвали стотици реализирани голове. С голямо хладнокръвие и майсторство изпълнява и 11-метровите наказателни удари. Със състава на „Ботев" К. Костадинов взема участие в 349 срещи в „А" РФГ, в които отбелязва 106 гола. С „жълто-черния" екип е носител на Купата на Съветската армия за 1981 г., на сребърен медал за 1986 г. и бронзови медали за 1981, 1983, 1985 и 1987 г. от шампионатите на „А" РФГ и финалист за Купата на България за 1984 и 1991 г. В състава на „А" юношеския национален отбор има 30 срещи, 8 отбелязани гола и второ място на юношеския турнир на УЕФА през 1977 г. В състава на младежкия национален отбор (до 23 г.) участва в 8 срещи. В състава на „А" националния отбор има участие в 46 срещи със 7 отбелязани гола и участие на финалите на XIII световно първенство по футбол в Мексико през 1986 година. Костадин Костадинов е обявяван 2 пъти (1979 и 1982 г.) за футболист № 1 на Пловдив. С екипа на „Ботев" взема участие в около 65 официални и приятелски международни срещи (25 гола) и в около 105 приятелски срещи (33 гола) и в 74 срещи (33 гола) за КСА и КБ. През 1985 г. е удостоен със званието „заслужил майстор на спорта".
zico
на 20.12.2006 в 17:29:06 #15Петър Зехтински е възпитаник е на детско-юношеската школа на клуба - треньор Косю Енчев. През 1969 г. с отбора на „Тримонциум" е победител в турнира „Футболна смяна", а през 1974 г. е в отбора на „Тракия" - юноши (старша възраст), завоювали първата републиканска титла за клуба в тази възрастова група. В представителния отбор на „Ботев" играе от 1975 г. до 1991 г. През сезона 1986/87 г. играе в „Омония" Кипър (30 срещи). С преминаването си в този отбор той става първият състезател на ФК „Ботев", сключил професионален договор с чуждестранен отбор. Истински прелом в играта му настъпва, когато старши треньор на отбора става Динко Дерменджиев. В лицето и играта на П. Зехтински той вижда и налага онази фигура, която ще реализира собствените му виждания за модерната игра на отбора на „Ботев". Много от прословутите контраатаки на „жълто-черните" се зараждат след негови подавания в дълбочина. Майстор е и на изпълнението на преки свободни удари. С отбора на „Ботев" участва в 351 срещи в „А" РФГ, отбелязвайки в тях 39 гола, печели Купата на Съветската армия за 1981 г., сребърните медали през 1986 г. и бронзовите медали за 1981, 1983, 1985 и 1988 г., в шампионатите на „А" РФГ и е финалист за Купата на България за 1984 и 1991 г. Шампион е на Кипър с „Омония" за 1987 г. С екипа на „Ботев" участва в около 70 официални и приятелски международни срещи с 10 гола, в около 125 контролни срещи с 20 гола и в 70 срещи с 10 гола за КСА и КБ. В различните национални гарнитури има 7 срещи в „А" националния отбор, с 1 отбелязан гол, 5 срещи в олимпийския отбор, 7 срещи в младежкия национален отбор (до 23 г.), с 2 отбелязани гола и З срещи в „А" юношески национален отбор (до 18 г.). Обявяван е 3 пъти (1983, 1984 и 1989 г.) за футболист № 1 на Пловдив. През 1981 г. е удостоен със званието „майстор на спорта".
gentile
на 20.12.2006 в 16:59:53 #14Изказвания от типа на тези двете по-долу (хиподил и селски баш фен) , само могат да топлят сърцата на канарите , защото показват ,че тези които ги пишат се тресат от злоба гледайки възвръщането на водещите позициите на БОТЕВ в БГ футбола , а техният отбор дошъл отдругаде в града ,ни тръгва към миманса .Горките!Тяхното поведение е разбираемо-цял живот си бил на дъното на блатото ,гледайки със завист успехите на съседите си.Отборът ти се е люшкал постоянно между А и Б групи , никъде не са те взимали насериозно и т.н .Изведнъж хоп, надупваш се ,продаваш се , вкарват те от Б (когато не виждаш в близките 5-6 г. как ще влезеш сам) в А група ,купуват ти малко по-предни класирания и дори титла!Започваш усещащ тръпки за които и не си смеел да помечтаеш , в същото време отборът от който винаги си се комплексирал е в труден период и ти имаш някакво измамно чувство за превъзходство и... един изтрел.. малко инерция....още малко инерция ...и край!Тъгваш надолу и не искаш да повярваш накъде вървиш, особенно като се разминаваш с кошмара си-тръгнал нагоре.Наистина сигурно е ужасно тежко , но е факт:ПРИКАЗКАТА СВЪРШИ И ПАК СТЕ СИ СЪЩИТЕ МЪРШИ!
Selski_Bash_Fen
на 20.12.2006 в 16:32:04 #13Коцето Видолов- войсилския селянин /един от многото селяни на стадиона до Аджисан махала/ е поредното доказателство- сега четете внимателно, горящи фанфарчета- че клуба на селяните и ажисанците в хубавия ни град Пловдив никога не е имал собствена, клубна икона!!! Такава, като Зума, Гочо и Бащата примерно! Такава, пред която просто да паднеш на колене и да промълвиш: БЛАГОДАРЯ ТИ ЛОКОМОТИВЕЦО/ТРАКИЕЦО респективно/! Ти се роди, твори и остана завинаги верен на клубните цветове!!! Само това да беше, ажисанци вмирисани, само това да беше- пак сте живи за оплакване!!! Затова сега ще палите горящи фанфари и ще се молите на оня, дето не умира. Баш-селянина. Покрай който затвърдихте славата си на най-селския отбор. Единственото градско нещо в който са ажисанците- коренните плавдивски жители! И заради които още стоите в иначе хубавия ни град!!!
BatBore
на 20.12.2006 в 14:35:16 #12Голям си Коце, да си жив и здрав! Единствения Български футболист постигнал истинския Голям Шлем - успешно представяне като играч в четерите наи-популярни Български отбора (Ботев, Левски, Локомотив Пд, ЦСКА подресени по азбучен ред разбира се). Навсякъде обичан, навсякъде уважаван, няма по добър атестат за една кариера!
sPeTza
на 20.12.2006 в 13:07:50 #11Коце Видолов трябваше да е полузащтитник на годината.