Съдийската тема продължава да бъде №1 в българската футболна действителност. Въпросът в целия скандал е дали Христо Ристосков ще устиска на думите си? Ако е твърд и постоянен в действията си, сигурно. Поведението му обаче в целия този скандал не е последователно и праволинейно. Има определени залитания в думите му, които го правят малко „лек". Дали това е адвокатски трик или не! Скоро може бе ще разберем това. Ристосков не просто нападна шефа на арбитрите у нас в лицето на Борислав Александров. Той тръгна срещу системата БФС.


Боби Михайлов

Ниминуемо името на президента на БФС Борислав Михайлов бе намесено в скандала. Макар и косвено шефът на централата стана събирателен образ на негативните емоции от реферските скандали. Първо, името на Михайлов бе забъркано в това, че той чрез Александров се е опитвал да предреши развитието на дадена среща. "Александров звъни на съдията и обяснява как трябва да завърши даденият мач, но винаги споменава, че "поръчката" идва от Боби Михайлов. С това той го злепоставя", заяви за пореден път Момчил Врайков.

Тези думи са факт, а ако разсъждаваме върху тях, може да си поиграем на развален телефон. Става въпрос за следното. Допускаме, че това е станало веднъж. От президента през шефа до съдията. Защо шефът да не го повтори към съдията, но без президентът да знае. Или потрети. Всичко става по телефона, нали. По-лошото олекване на Борислав Михайлов е фактът, че се прави, че не знае за записите на Ристосков. Той разкри, че Иван Леков (заместник-председател на ДАМС) го е изнудвал за пари, за да го издигне в по-горна група на УЕФА.

„Определям поведението на Боби Михайлов като крайно незаинтересовано. Слушал е записите, а се прави, че не е", каза Ристосков. На тези негови думи можем да вярваме, защото на срещата между Михайлов, шефа на ПФЛ Валентин Михов и Ристосков, записите явно са пускани. „Като ги чу, Валентин Михов получи сърцебиене", казва още Ристосков. Надяваме се, че на тази среща Боби Михайлов не е бил с тапи в ушите. Иначе босът на БФС достолепно заяви, че не е чувал нищо? Странно, нали... Каквото имал да му предава Ристосков, да му го дава, че той да го носи на прокуратурата.


Поведението

Въпросните записи вече набират популярност сред съдийскити среди, защото по темата с нужната доза увереност говори бившият арбитър Димитър Димитров - Каубоя. Може да е всякакъв в лицето на футболните президенти, но Каубоя е сред малкото арбитри, който стабилно държи на думата си: „Налице са доказателствени материали аудио и видео, които ясно и категорично уличават председателя на комисията Борислав Александров, както и заместник- председателят на ДАМС Иван Леков. В тях се вижда, че те се опитват да манипулират мачове от българското съдийство". Димитров не би си позволил да каже нещо толкова убедително, ако не е сигурен в думите си.


Какво би следвало да стане

Ударът по имиджа на Иван Леков е доста голям и той или трябва да се защити, а това към момента той не прави, или да си подаде оставката от ДАМС и да слезе от обществената сцена. Колкото до Борислав Александров и той също има какво да губи. Той е методист на УЕФА за България, а замесването му в подобен скандал може да му коства позицията в европейската футболна централа. Като методист Александров обслужва международни срещи и получава наряди от УЕФА.

Това е престиж, който е подкрепен финансово. В този смисъл има какво да губи и Леков, който в качеството си на член на Изпълкома също получава наряди от УЕФА, но като дежурен делегат. Това също е благинка, която е подкрепена финансово. Значи става въпрос за евентуални оставки, ако записите излязат някога на бял свят, а това води автоматично до загуба на престиж и влияние.


Влиянието

Това е основното упражнение, което се изгражда и натрапва в българските рефери. В желанието си да вземат младите арбитри наряди, те залагат авторитета си. Млади и необиграни. Какво по-добро стечение на обстоятелствата, за да бъдеш „организатор" над тях. Четири мача в месеца са 4000 лева като главен арбитър. Преди две години отборите решиха да вдигнат съдийските такси, за да може, разбираш ли, реферите да не взимат от отборите, защото вече били добре платени. Така клубовете просто си вдигнаха мизата, която е за обслужване на арбитрите. Грешка, голяма грешка, но връщане назад няма.


Лоби

Без лоби в съдийството не можеш да вървиш. Става въпрос за това, че трябва да си близък, ако не си, то да се сближиш, с зоналния шеф на съдиите. Той ще ти даде едно рамо, ще каже добра дума на шефа на СК в БФС. Ще те представят като „наш човек", на който може да се разчита и т.н.. Така се расте бързо. Ако не е така, след 4-5 години, при все че имаш качества, ще стигнеш нивото на тези дето са били „наш човек". Разликата обаче е съществена.

Когато извървиш стълбичката за 2 години, това означава, че 2 години по-рано ще прибираш по 1000 лева на мача в „А" група. А другият, ако е принципен и кадърен, ще трябва да се бори за това 5 години. Но да са върнем към първия вариант. Благинките не свършват до тук. Ако си с малко повече акъл в главата, ще вземеш да научиш и английски.

Това простичко условие ти отваря пътя към международното съдийство. В него вече става въпрос за доста добри пари. Там може да градиш доста успешна кариера. За целта обаче трябва да те подкрепят „на високо ниво". Ако бързо си се нагодил към първия вариант на развитие, нищо не ти пречи да вървиш и към международната кариера.

Та всъщност започнахме да разсъждаваме върху нещата от стъпката зонален съвет. Колко е важно да си положиш още там, за да можеш да береш круши в пъти по-бързо от другите. Иначе скандалът е повече от интересен. Отново ще се върнем на въпроса - Ще устиска ли Ристосков? Ако го направи, ще направи революция, ако ли не, просто ще бъде поредната съдийска пушилка...