Изминалата 2008 година ще се запомни с един от най-големите съдийски скандали, които са се случвали у нас. Реферът Христо Ристосков обвини началника си – шефа на Съдийската комисия, Борислав Александров, че го е карал да манипулира срещи. Членът на Изпълкома на БФС Иван Леков, който бе и заместник председател на Държавната агенция за младежта и спорта, пък бе уличен в това, че е искал пари от Ристосков, за да го вкара в „групата за млади арбитри на УЕФА”.

Всичко това стигна до прокуратурата. За учудване на много хора жена се хвана да нищи скандала. Става въпрос за прокурор Боряна Бецова. След няколко телефонни разговора тя склони да говори за „Топспорт”. Усмихната, ведра, но и малко болна, тя се извини за състоянието си, но разговорът ни по темата започва, за да се проточи малко повече от нейната обедна почивка. По принцип тя разследва финансови дела, но съдбата й поднася футбола на тепсия. Преди да се захване със случая, тя не се интересува много от футбол:

„Радвала съм се на успехите на националния отбор. Това бе допирът ми с футбола преди да „навляза” дълбоко в дебрите на родната футболна действителност. Ако трябва да бъде честна, трябва да кажа сега, че материята ми стана много
интересна. Определено разбрах много неща, но за съжаление изключително голяма част от тях няма как да докажа, за да се стигне до дело.”

Ето така случайно Боряна Бецова навлиза в материята БГ футбол. Иначе конкретният случай стига до нея само и благодарение на съдбата. След като вече е образувана преписка, заместник-главният прокурор я пита дали би се заела, а тя казва - „да”. Взима преписката и започва да се запознава с нещата. Получава кабинет и компютър и започва да нищи кой, къде, кога, на кого е дал нещо. „В началото си нямах представа какъв медиен интерес ще предизвика случая.

Ако знаех какво ще последва, може би щях да го откажа в началото, казва с усмивка прокурор Бецова сега и добавя. – Всъщност впоследствие ми стана толкова интересно, че сега се надявам да вляза в залата като обвинител. Наистина се надявам, защото може и някой колега да влезе, но той няма да е толкова наясно с нещата. Проучила съм много материали и смея да твърдя, че съм отлично подготвена да вляза в залата и мотивирам исканията си.” От това „да” и взимайки папката с материалите, Бецова навлиза в една нова за нея сфера, която, както е известно, е чисто мъжка игра. В нея обаче има и „мръсни” правила.

„След като започнах да правя разпити на хора, свързани със случая, веднага нещо ми направи впечатление. Комуникирах с мъже и при първите ни срещи усетих, че не ме взимат много насериозно. След като ги запознах с условията, при които дават показания, както и че носят отговорност за лъжесвидетелстване, нещата си дойдоха на мястото и работата потръгна. Всъщност хората разбраха, че това, което правим, е доста сериозно и ми оказаха пълно съдействие. Така стигнах до доста интересни неща.”

Прокурор Бецова е изслушала и видяла записите на Христо Ристосков, но за съжаление те няма да й свършат работа в самото дело, защото не са взети по съответния законов ред. ”По двата случая до момента са разпитани над 40 души. Именно на основа свидетелските показания са повдигнати обвиненията срещу Леков и Александров, които станаха факт малко преди Коледа, разказва разследващата. – Материалите на Христо Ристосков не са доказателствени, защото по смисъл на Наказателно процесуалния кодекс „доказателствата трябва да са определени чрез доказателствени средства”.

В случая това не е направено, така че... остават неизползваеми.” Боряна Бецова се сблъсква с опит да бъдат прикрити неща в случая с Иван Леков, но след като показва принципност и строгост, хората, които е разпитвала, оказват съдействие. „Част от свидетелите по обвинението на Иван Леков първоначално се опитаха да прикрият случая с взимането на пари. Става въпрос за двама души, имена, разбира се, няма да кажа. Наложи се няколко пъти да им повторя, че носят отговорност за лъжесвидетелстване, след което се оказаха разбрани и дадоха показания като всички останали преди тях.

Ако бяха продължили да ме заблуждават, наистина щях да ги подведа под отговорност”, твърди още прокурор Бецова. Преди обвинителката не е знаела, но сега вече знае къде се намира сградата на БФС на ул. „Иван Асен”. Тя е ходила там, а много от хората, които работят там, са посетили кабинета й в Съдебната палата. Общо взето, в кръга на шегата, може да се каже, че тя вече има доста контакти с хората от най-високите етажи на футбола в България. „Имам дадени показания от почти всички членове на Изпълкома.

Мога да кажа, че от БФС ми съдействаха напълно по случая и каквото съм поискала от тях, съм го получила”, каза Бецова. Обвиненията, които е изготвила, се базират на свидетелски показания и писмени доказателства (б.а. – платежни нареждания и т.н.). „В случая с Леков става въпрос за гостуването в България на Алексис Поне и Пиер-Луиджи Пайрето. По документи на БФС техният престой у нас струва около 2800 лева, а Иван Леков е събрал 7800 лева. При него нещата се усложняват от факта, че той използва фигурирането на т.н. посредствено извършителство. Опитва се да прехвърли вината на друг човек, но ще видим...”, размишлява прокурор Бецова. До края на месец януари трябва да бъде насрочена дата на делото от съда.

Боряна Бецова се надява и държи тя да влезе в залата като обвинител. „През тези два месеца, в които събирах свидетелски показания, изградих доверие в хората, които разпитвах. Сега с тях общувам свободно и те ми вярват. Това ще е много важно в съдебната зала, защото в мое лице те виждат партньор.

Имаше разпити на свидетели и от други хора, при което те се стъписваха. С мен говорят спокойно и на 100% свободно, а пред колегите се стъписват и говорят на 50%. Ето това е причината да искам да вляза в съдебната зала, защото свидетелите, които ще призова да дават показания, ми вярват и с мен се чувстват спокойни. Ще видим какво ще стане. Много искам да довърша случая докрай.

Има неща, които тепърва ще излизат на бял свят, защото в разпитите до момента се натъкнах на много интересни неща”, завърши прокурор Бецова. Всъщност с този разговор се изчерпа и нейната обедна почивка и тя се върна на работа в Съдебната палата, за да продължи да се бори с лошите.