Няколко дни преди Шестия конгрес на Българския футболен съюз единственият, който си е написал домашното за шестица, е Борислав Михайлов. И не защото се е справил толкова добре на кормилото на футболната централа, а понеже обстоятелствата ще му позволят да продължи да се опитва още един мандат.

Напук на всички скандали и драми, достойни за всякаква друга, но не и отлична оценка, Михайлов ще стане от креслото си само за да поздрави преизбралите го делегати в зала 3 на НДК.

Причината е ясна - с опозиция като Ивайло Дражев бъдещето на Боби е толкова безоблачно, колкото това на Фелипе да Коща в Левски. Парадната революция на бившия президент на морско-столичен клуб остана да се случва само в главата му, а трите й публични действия приличаха повече на предсмъртен гърч, отколкото на реална съпротива. Отначало Дражев започна с оповестяване на светли планове, да привлече мощна и сериозна кандидатура като Васил Божков от името на своето "Сдружение за честен футбол".

По-късно бившият президент на ЦСКА официално декларира, че не му се занимава с БФС. И за да няма никакво съмнение, че на В. Божков "не му се бърка в тинята", даже даде интервю. Явният провал не трогна Дражев и той предприе втора офанзива, обещавайки да "изчисти" родния футбол благодарение на друго популярно и уважавано лице.

Заради многото ангажименти и пътувания на Дражев това лице така и не бе разкрито, но се стигна до началото на финалното действие - обявяването на собствената му кандидатура.

Тук трагедията малко заприлича на фарс - Асеновец беше зад Дражев, после му се губеха няколко подписа, после обвиняваха и оказваха натиск над клуба, синове подписваха бащи, а бащици размахваха пръст, докато кандидатът опозиционер се тупаше в гърдите и вместо "Булгар, Булгар", викаше: "На нула, на нула."

И докато се разбере дали Ботев и ЦСКА ще се присъединят към страдащия от раздвоение на Управителния съвет Асеновец, кандидатурата на Ивайло Дражев бе отрязана от Лечков както мераците на Левски към Коста Янев. Дражевата съпротива и нейното последно действие привършиха.

Дражев си остава лицето на площадната опозиция - онзи, който тръби, че нещата в родната футболна тоалетна не вървят и именно той е подходящият водопроводчик. Първото го виждаме сами и всички му вярваме, за второто - напротив, само в Асеновец все още се колебаят.

Че мястото начело на футболната централа не е за Дражев, е ясно на всички - неговият "успешен" мениджмънт начело на Черноморец (Бургас-София) сигурно все още кара счетоводителя на националния стадион да изпада в нервна криза, а пък онова, което може да обещае, в пъти надминава всичко, което Боби, Божков и даже Абрамович могат да дадат на родния футбол.

Първенство с "А" група от 20 отбора, изпълком с гласовете на малките провинциални тимове, пари за всички и концесии за по 50 години с едно щракване на пръсти бяха само малка част от предизборните идеи на Дражев. В крайна сметка се оказа, че делата му са на думи, думите му са за съдебни дела, а подкрепата му "от малки и големи" и цялата му опозиционност остават само в Канал 3 и на страниците на някои спортни издания.

Въпреки всичко точно публичните импровизации легитимираха Дражев като истинския опозиционер, а останалите, които се проявиха веднъж-дваж, изправяйки се срещу Боби Михайлов и БФС, изчезнаха с ехото. Реалната и обоснована конкуренция в лицето на Лучано или който и да е друг отстъпи място на кресливата и обречена на неуспех своя роднина. Колкото и да не ни харесва, тази опозиция - на Дражев, на думи, даже на подбив, е факт и е единствена.

В последно време футболът и неговите управници са толкова жалки че е нормално това да е дереджето и на опозицията. И когато трябва да се вземат решения и да се правят радикални промени, идва коктейлът от тази шумна, но безполезна опозиция и Шестият конгрес на БФС, в който единствената забележима промяна ще е цветът на пуловера на Лечков.

Формалната смяна на "този с онзи", интригите около изпълнителния комитет и дилемата дали Касабов, К. Костадинов и Леков ще бъдат сменени от Ганчев, Батков или Гигов, няма да променят нещата. Липсата на реална заплаха пред функционерите от "Иван Асен II" №26 и техния бивш и бъдещ президент ще остави непроменени техните решения.

Иска ми се да не съм прав, но най-вероятно отминалият мандат ще бъде отчетен с аплодисменти, усмихнатите 13 изпълкомци ще се освежат от равностойни смени, а моделът ще продължи да е толкова сбъркан - големите дърпат конците, техните хора ги подкрепят, а шефът потрива ръце и "носи отговорност". Отговорността за удовлетвореността на всички, вместо отговорността към българския футбол.

И така до момента, в който не дойде новото отстраняване от Европа, поредното важно първенство по телевизията или следващото 6:1. Естествено, активната опозиция ще назначи новия си спектакъл, а публиката ще аплодира поредното действие, докато властта не спусне завесите.