Докато управляващата тройна коалиция се надлъгва със себе си и с всички останали срещу избори "2 в 1", във футбола ни дискусията отдавна я няма. Изборите не само ще бъдат "2 в 1", не само се знае на коя дата ще се проведат, но и краят им е ясен. Новият стар шеф на БФС има тежката дума както за членовете на изпълнителния комитет, така и за новия национален селекционер.

И понеже президентът не забравя онези, които са му подали ръка, в изпълкома ще влязат мастити собственици, които да му пазят гърба. Националният отбор по футбол пък ще бъде воден от "свой човек", който може да се справи със задачата едновременно да демонстрира независимост, но и да угоди на големите.

Преди седмица написах, че единствената изненада на Шестия конгрес на футболния съюз ще бъде пуловерът на Лечков. Днес си мисля, че на 30 януари кметът на Сливен може да облече дори костюм. Все пак той влезе в много важно амплоа - макар да не бе начело на комисията по избора на нов треньор, Лечков бе вестителят, първият, който се осмели да каже онова, което всички знаеха - името на новия национален селекционер.

Че на функционерите в БФС не им стиска или се стискат за доказан евромениджър, беше ясно. В началото на седмицата Лечков го направи и гласно. Боби и подопечните му в съюза дадоха да се разбере, че пари за светило на треньорския пост няма. Даже да са пратили някой друг мейл на Клаус Топмьолер или Валери Газаев. Дори последният да го е прочел и да е обещал да мисли до края на януари. Така се върнахме на варианта българин, или с други думи - там, където бяхме след 10 април 2007.

Какво се е променило година и половина по-късно - само бюджетът на БФС и банковата сметка на Пламен Марков. Националите ни сигурно ще гледат световното по телевизията, а треньорът им по това време най-вероятно ще води летния лагер на клубен отбор от родното първенство. И двете настоящи нашенски кандидатури, за които с половин уста говорят от БФС, изрично обявиха, че не им се занимава само и единствено с представителния отбор.

И двамата казаха, че са съгласни да поемат "лъвовете", но с ред условия, първото от които е да могат да водят клубния си отбор. От повод за чест и гордост националният отбор по футбол стана като лятна бригада - имам си добра работа, но лятото (в случая и няколко пъти годишно) мога да сменя малко обстановката и колегите. Националната чест е някъде извън графата - в представителния тим става въпрос за пари, име и влияние.

Напук на всичко това, в края на седмицата национален отбор и национален треньор ще се съберат в неделимо духовно, но не и физическо цяло. Новият стратег ще приеме назначението си от Дубай, където все още ще ближе рани след загубата от бившето страшилище Зенит, докопал се този сезон до турнира Интертото с финален спринт.

През това време 54-годишният руски специалист Газаев ще обмисля офертите към него от други европейски отбори и макар да преценява като сериозно питането на БФС, ще предпочете почивката във вилата си край Малага. Аврам Грант ще гледа мачове на Челси на запис и ще си припомня славното минало, а Балъков ще мачка, който срещне по морето със своя Черноморец.

Колкото и да не му се иска на Мъри, горещият картоф, който всички си подмятат без абсолютно никакво желание да задържат, остава в неговите ръце. Схемата е проста Гриша подкрепя Боби, Боби подкрепя Гриша и/или неговия човек - било за изпълкома, било за националния отбор.

За президента на БФС бившият треньор на Левски беше желаният избор за постоянен треньор още от мачовете с Беларус през юни, твърдоглавието на Пламен Марков поотложи назначението му, но сега всички са доволни. Преговорите с чужденци за овакантеното място начело на трикольорите май бяха само за парлама, с тях се случи същото, както с опозицията на Дражев - появиха се с гръм и трясък, обсъждаха се известно време и накрая се зачеркнаха с дебели черти и "обосновани" доводи.

Доводи като например финансовата криза, високият наем на "Царско село" или нуждата от национална тренировъчна база. Странно е, че същите доводи не важат за евентуалния бъдещ "директор на националните отбори", назначен предвидливо на граждански договор. Финансовата стагнация около БФС и липсата на няколко хиляди евро месечно за хонорар на чужд специалист явно не важат за Наско Сираков - пари за него със сигурност могат да се намерят, начин да му ги дадат - също.

Малко чудно е как до момента не се намери един да поеме отговорността за националите, сега за тази сериозна работа гласят двама - треньор и директор. Единият би трябвало да е отговорен по условие, вторият - да отговаря за условията.

Условията на националите са добри, договарят си примамливи премии, играят на чужди, но качествени бази, с две думи - ако се вгледаме в резултатите им, получават повече, отколкото дават т. е. задачата се върши ефективно от някого из коридорите на ул. "Иван Асен II" №26, при положение че вече сума години не сме усетили нуждата от подобен директор, защо да бъде назначаван сега.

Батакът във футбола е достатъчно сериозен, че да се позволяват подобни не чак безполезни, но в никакъв случай неотложни назначения. Извънредно министерство в държавната власт си имаме, извънреден директор във футбола - слава Богу, още не. Но да оставим директора настрана и да се върнем на доста по-важната и незаменима фигура - селекционера. Нямам нищо против бъдещия треньор.

Който и да е той. Може на 30 януари да се случи необяснимото и на кормилото на трикольорите да сложат Валери Газаев, Клаус, Краси, Олег или Люпко. Може да направят гласуване със SMS и да изберат Азис или Бойко Борисов. Съгласен съм да направят даже блудкаво телевизионно риалити и победителят в "Треньорската академия" да облече заветния зелено-червен анцуг.

Но който и да го носи, трябва да знае, че отборът му няма да се реди след заседание на изпълкома. Трябва да му е ясно, че безумните извинения ала Пламен Марков и "толкова си можем" не вървят. Националният отбор на България има потенциал и ангажиментът към него е много повече от подпис под гарантиран ежемесечен доход.

При грешка вината е само и единствено у треньора, ако не се справя с представителния отбор - отива да си гледа клуба или да играе шах и тенис. Без компенсации и неустойки, за да не се опитваме накрая безрезултатно да компенсираме собственото си самочувствие.

Забележка: Материалът е публикуван във вестник "7 дни спорт".