В петък предстои един от най-предсказуемите и предрешени конгреси на БФС. Дори по времето на Славков имаше повече интрига. Или поне се създаваше впечатление за такава. Въпреки критиките и непрекъснатите атаки в изминалите три години към Михайлов и управлението на четвъртите в света дойде часът на опозицията, но такава се оказа, че всъщност няма. Или по-скоро тя е бутафорна, неподготвена и направо несъстоятелна.

В последния месец ни подхвърляха какви ли не имена. Като започнем с най-богатия българин Васил Божков и завършим с политика Младен Червеняков. И двамата обаче прецениха ситуацията и не рискуваха името и своя имидж, за да играят по свирката на някой друг. И накрая остана обичайният заподозрян - Ивайло Дражев. Около неговата кандидатура се създаде истински цирк, който прерасна в лов на вещици с епицентър Асеновград. Управителният съвет на клуба в рамките на два дни проведе толкова заседания, колкото сигурно не е имало в последните 6 месеца. И двете заслужават достойно място в аналите на българския футбол.

Първото издигна кандидатурата на Дражев, а второто я оттегли. Това създаде обстоятелства за много слухове, обвинения и разследване. Намесени бяха кметове, политици и партии, легенди на българския футбол и кой ли още не.

Не чухме само, че Барак Обама и Путин са се интересували от сагата в Асеновград. Но надали това трябва да бъде основната тема преди изборния форум на централата ни. Защото събитията преди конгреса изглеждат по-интересни от това, което ще се случи на 30 януари в НДК.

Може би специалната комисия, която отхвърли кандидатурата на Дражев, трябваше да го допусне. Дори с риск да бъдат нарушени правилниците. Тогава щешe да бъде по-интересно, а и истината за моментните сили и доверието в опозицията щеше да лъсне наяве. Поне щяхме да разберем кой кум, кой сват, кой на сестрата брат.

Завиден е обаче оптимизмът на Ивайло Дражев, който продължава да твърди, че ще се яви на конгреса и вече е осигурил поне 150 гласа наказателен вот. Бургаският бизнесмен представи и своята платформа, която е, меко казано, куриозна и напълно неизпълнима. Най-забележителното от нея включва издръжката от на футболния съюз на всички детско-юношески школи в България. Обещание, което малко наподобява на друго преди години. Може би се сещате за 800-те дни, след които България трябваше да стане Швейцария.

Много е интересен друг факт. Как толкова сериозен бизнесмен като Дражев успява да дава по няколко пресконференции месечно, да говори по всички видове телевизии и да се занимава с всякакви видове футболни въпроси. Сигурен съм, че на хората им е омръзнало от непрекъснатите детективски сериали и разследвания. Просто президентът на ПСФК Черноморец, който съществува само на книга, по всичко личи, страда за медийни изяви и внимание. Нямам друго обяснение за поведението на Дражев, който претендира да бъде чистата съвест на българския футбол. Тогава защо същият този човек се сърди като малко дете и обявява всеки, който му зададе малко по-неудобен въпрос, за враг и служител на корупционната система в БФС?

През изминалите три години е имало много грешки - къде плод на недоглеждане, къде на лични интереси. Със сигурност е имало компромиси и несъстоятелни решения. Изглежда обаче, грешките са забравени и те не са чак толкова непоправими, за да изискват промяна в управлението на българския футбол. Не мога да си обясня по друг начин липсата на сериозна опозиция. Вотът на доверие на Михайлов и четвъртите беше даден много преди конгреса. И то от хората, които дават парите. Същите, които поръчват музиката. Те вече подкрепиха това ръководство, което след конгреса трябва да направи нужните промени. И те не трябва да бъдат само козметични, а целесъобразни. Защото и изпълкомът, и комисиите, и структурата на БФС се нуждаят от глътка свеж въздух. Самият Михайлов вече каза, че сега е много по-опитен и знае какво трябва да се промени. След като получи вот на доверие, е време и да го направи.