Странни неща стават в българския футбол, когато наближи конгрес на БФС. Трансформации по смяна на пола, понякога дори по смяна на човешката същност с животинска се наблюдават и в седмиците след конгрес.

Точно такъв процес явно върви в момента и може да се наблюдава с просто око по медиите. Преизбирането на Борислав Михайлов за президент на футбола е съпроводено с яростен лай на глутница кучета, някои от които си лаят по принцип, докато керванът си върви. Други обаче бяха подозрително мълчаливи през последните 3 и половина години, поне в публичното пространство, а сега изведнъж извадиха томахавките. И понеже замесиха и моето скромно име в личните си войни, някак полюбопитствах за генезиса на техния гняв.

Вечно тревожният колега Сашо Диков се разпознал в мой материал от страниците на "7 дни спорт" и решава да ме включи по телевизията си. За споменатия от мен конфликт на интереси в неговата работа нито дума, разбира се. Сладки приказки на тема: "Наистина ли президентите на клубове имат място в изпълкома". Да, аз смятам, че имат. По каква логика присъствието на Ганчев и Гигов във футболното правителство е конфликт на интереси, а администрирането на първенството от Професионалната футболна лига, където членуват точно клубните президенти, не е конфликт на интереси?

Няма такава логика. Вярно е, че в нормалните държави ПФЛ би трябвало да се занимава със злободневните въпроси около съдийство, наредби, дисциплинарни наказания и апелации. Но кое в България е нормално, че искаме точно във футбола като с магическа пръчица да заработи някакъв нормален механизъм. Ако беше толкова лесно, досега да е станало? На всичкото отгоре през последните 15 години през българския футбол минаха като комети толкова президенти, някои от тях вече не са между живите, но Николай Гигов и Гриша Ганчев продължават да инвестират в клубовете си.

Литекс и Локомотив (Сф) ги има благодарение на тях Ето ви един смислен критерий, по който двамата да влязат в изпълкома. Извъртяха се всякакви хора, продадоха се и се купиха милиони акции от клубове, но Гигов и Ганчев са си все там. И наливат лични пари в нещо, от което държавата не се интересува въобще.

Сашо Диков обаче смята, че така не може и всичко е корумпирано, нагласено и съсипано от задкулисни игри. Прави интервю с отпадналия от изпълкома Стефан Орманджиев и му казва: "Стефане, срамота, не може така, това е фарс." Орманджиев го гледа сащисан по две причини - първо, интервюиращият го очевидно хал хабер си няма, че самият Стефан Орманджиев е поискал да напусне изпълкома.

На Сашо Диков това не му се връзва с концепцията, според която бившият шеф в ЦСКА трябва да е бил изгонен. Да, ама не е. И втората причина за сащисване е, че вместо да задава някакви въпроси, интервюиращият всъщност формулира констатации. "Фарс, срамота, цирк" и т. н. Такова интервю няма да намерите в нито един учебник. Или по-точно ще го намерите в графата "Как да не правим интервю".

Стига се дотам, че Стефан Орманджиев, който все пак не е вчерашен не само във футбола, но и в живота, да подсказва на интервюиращия, че все пак е редно да изчака новият изпълком да заработи и тогава да започне да го критикува. Всуе, разбира се.

Във вълнуващото включване по повод конфликта на интереси, което имах със същия уважаван от мен колега, той накрая си позволи в прав текст да каже, че моята позиция за управлението на Борислав Михайлов е пряко повлияна от възможността да стана пресаташе на БФС. По селски дребнава теза на човек, който много се е борил да стигне до София и все още гледа с враждебни очи на големия град.

За сведение статията "7 срещу Батето за БФС" бе чело на първа страница на вестник "24 часа" на 14 януари 2005 г., а авторът бе моя милост. Лесно може да се провери, че само три дни по-късно на масата в хотел "Хилтън" седнаха точно 7 от бронзовите медалисти от САЩ'94 и "24 часа" единствен прогнозира с точност събитията. Първото си голямо интервю като кандидат за президент Боби Михайлов отново даде на "24 часа" през септември същата година. Това са все факти, г-н Диков.

И през далечната вече 2005 г. ли съм се готвил за топлото само според вас местенце на пресаташе?! Или може би като част от подготовката съм писал репортажи от Мадрид за най-големите бомбени атентати в историята на Европа през март 2004 г., или пък от драматичните събития в Рим преди и след смъртта на папа Йоан Павел II година по-късно?

Да ви е минавало през ума, че позицията ми като журналист се определя от някакви убеждения и визия за нещата? Говоря за убеждения, а не за топли местенца и длъжности, които се въртят само във вашата тревожна глава, явно поради някакъв остър дефицит на управленски ресурси и пълна несъстоятелност в йерархията. Следващия път, когато ме потърсите по телефона за разговор във вашата ъндърграунд телевизия, поне започнете с това, което имате наум, а не го смотолевяйте накрая с намеци.

И не е лошо да си дадете сметка, че вариантът да стана пресаташе е актуален, защото говоря 5 езика, имам необходимото образование и съм работил 14 г. като журналист, а не защото съм го "заслужил" с политически коректни коментари. В името на вашето психично здраве заявявам, че съм готов веднага да се откажа от мястото на пресаташе на БФС, ако въобще ми го предложат, надявайки се, че това ще ви накара да се почувствате по-добре и току-виж сте пуснали малко светлина в мрачния си свят.

И също така надявайки се, че ще ви осени просветлението как всъщност поемането на този пост може да е свързано само с кауза и престиж за сметка на много жертви. Като най-голямата от тях е да комуникира с илитерати като вас.

В ситуацията да се занимава с мен незнайно защо е изпаднал и уважаваният Христо Порточанов. Той също споменава "специалист", готвещ се за пресаташе. Каква ли пък подготовка ще кипи, чудя се аз. Дали пък няма да ми предложат да стана президент на "Майкрософт", че да си реша всички проблеми наведнъж?! В интерес на истината Порточанов също не е голям футболен специалист, така че кавичките и на него няма да са му излишни.

Неоспорим факт е, че бившият президент на Нефтохимик бе градивна опозиция на Боби Михайлов в изпълкома през последните 3 г. Но начинът, по който се държи в момента, е доста недостоен за човек, който така или иначе е бил част от управлението досега. Може би коренът на неговия гняв се крие именно в миналото време на глагола "съм".

А и някак си е нелепо човекът, който се прочу с опрения в корема на Димо Момиров пистолет преди повече от 10 г., да роптае срещу отношението на Гриша Ганчев към съдиите. Тъжно е да се наблюдвава как Христо Порточанов, безспорна част от най-новата история на футбола ни, постепенно застава на позициите на несъстоятелния Ивайло Дражев. И всичко това заради някакво място в изпълкома.

Забележка: Материалът е публикуван във вестник "7 дни спорт".